l Бисер бе полиглот, преживя много, но имаше силен дух. Догодина щяхме да празнуваме в Куба

l Григор Стоичков бе работохолик, получавал е 8 кръвоизлива от напрежение. След като почина, всеки ден тръгвам да му звъня

l Каква врагиня ми е Лили Иванова? Никога и за нищо не сме се карали

Йорданка Христова е истинска дива. Вълнуваща, авторитетна, космополитна и несломима. С чара си тя омагьосва дори Фидел Кастро, но не желае да го изтъква дори в едно изречение. С нея човек може да говори с часове и пак да не му е достатъчно. След всички загуби, които преживява за кратък период от време, тя съумява да продължи напред, защото не би склонила глава пред мъката. Никога не би се върнала назад във времето, защото не съжалява за нищо и гледа само напред - към бъдещите си животи, защото понякога "само един не е достатъчен" за големия артист.

- Г-жо Христова, загубихте вашия добър приятел и колега Бисер Киров. Като какъв човек и с какво ще го помните винаги?

- За мен Бисер ще остане един изключително интелигентен, образован, възпитан човек и успял певец с особена виталност. Бях толкова потресена, когато разбрах за смъртта му, че не можах да заспя цяла нощ. Двамата имахме планове да отидем в Куба догодина и да отпразнуваме една наша 50-годишнина там.

Ето сега трябва да замина сама, а не ми се иска. Той бе много значима личност за мен по много причини. Когато Бисер започваше своята кариера, аз пеех в оркестър "Балкантон" и стана така, че имахме ангажимент в Куба и тогава той дойде за първи път с мен там. Винаги ми е бил благодарен за онзи момент, защото също като мен споделяше обичта към тази страна. Дори е бил там много по-дълго от мен. Докато аз ходех често, но за кратко, той правеше по-продължителни турнета. Имаше звездно присъствие и у нас, и в Русия, и в Германия, и в много други страни. Беше полиглот и говореше повече езици и от мен. Обичаше да пее и да влиза в директен контакт с хората.

Определено остави ярка следа след себе си.

Винаги съм му се възхищавала, защото бе много по-събран и

по-насочен от мен.

Винаги ми е бил за пример, защото аз много се пилея. Той обаче насочваше енергията си натам, накъдето трябва. Преживя страшно много в своя живот и оцеля, защото имаше силен дух.

- Кой е най-скъпият ви спомен с него?

- Много са. Малко ли са тези две уникални турнета, които сме имали. Изпяхме на "Златния Орфей" фантастичния и красив дует на Димитър Вълчев "Жена". Като оставим настрана сцената, съм ходила на гости у тях в Чокманово, където семейството му има вековна къща. Познавам повечето му близки роднини. Той ме покани в дома си,

защото знаеше, че го обичам.

Нашата професия е такава, че дори да направиш с някого дует, после и двамата следвате собствения си път. Имали сме нужда само да си кажем един на друг: "Ей, браво, много добре". Това е, без да сме имали задължителна потребност от съвет. Макар че аз уважавах неговата оценка и тя бе важна за мен, защото знаех, че е точна и коректна. Знаех, че няма просто от куртоазия да ми отвърне и да премълчи някоя критика.

- Чрез музиката и на сцената ли срещнахте най-близките си приятели през годините?

- О, не. Моите приятели, с които контактувам ежедневно за щяло и нещяло, не са от нашия бранш. Но не мога да скрия, че съм имала и имам потребност от приятели в музиката, която е другата част от моя живот.

- Само преди няколко месеца се простихте и с вашия свекър Григор Стоичков. Свикнахте ли вече с неговата липса?

- Мога да ви споделя, че се простих с много мои близки хора само за два месеца. Ето и Бисер, и още 5-6 човека. Просто се чудя как не съм емоционално обездвижена.

Няколко дни след моя свекър си отиде моя приятелка от Мексико, след това един от най-близките ми хора - д-р Максимов, както и Николай Константинов, който бе по-малкият от близнаците от дуета "Лос Хемелос", също и Митко Цонев. Ужасно. Татко почина в ръцете ми преди години, а след загубата на мама бях в тежко състояние, но продължих. Бог си взе всички тях, но те остават в сърцето ми.

- Как се промени ежедневието ви след загубата на вашия свекър, за когото се грижехте неуморно в последните му години?

- Напоследък си мисля: "И какво стана сега?" Ставам и няма как да му се обадя, за да го питам как е и има ли нужда от нещо. Вече няма за кого да се грижа, освен децата ми, някой и друг приятел, които вече нямат нужда от това. Бях свикнала, но изведнъж се улавям, че звъня, но вече няма никого отсреща.

- Колко силна трябва да е една жена, която като вас съумява да бъде опора на другите и да продължи напред без тях?

- Не знам. От една страна е хубаво човек да живее, защото стават много интересни събития в света. Как да не искаш да си свидетел на всичко - и хубаво, и лошо. От друга страна - човек трябва да се научи да живее с разделите и с физическото отсъствие на другите. Децата ми ме гледат уплашено след всяка загуба на близък човек и ме питат: "Какво искаш? Как си?"

Научих се да приемам съдбата и живота.

Все пак сме дошли на тази земя, за да си отидем един ден. Не бива да се отдаваме на мъката, а трябва да сме силни, особено когато и други имат нужда от теб. Всичко се преживява. Човекът така е устроен.

- Какво бе първото ви впечатление при запознанството ви с Григор Стоичков във времето, когато е един от първите мъже в държавата?

- Когато се запознах с мъжа ми и се появиха някакви чувства между нас, аз не знаех кой е баща му. В началото на връзката ни с Георги с Григор Стоичков не сме водили дълги разговори, но той ми изглеждаше приветлив и симпатичен. После го опознах и разбрах, че е изключителен работохолик. За него в Министерския съвет казваха:

"По Григор Стоичков можеш да си свериш часовника."

Съветът започваше работа в 8 ч., а той отиваше в 7,30 ч. Била съм свидетел на негови седем или осем кръвоизлива от язва от напрежение. Беше много добре организиран и никога не си губеше времето да говори празни приказки с някого. Изключителен пример, но вече няма такива хора.

- Роднинската връзка с такъв висш партиен функционер пречила ли ви е по някакъв начин някога? Навличала ли ви е гнева на определени хора?

- Някои хора шушукаха зад гърба ми. Къде съм ходила, какво съм правила. Истината е, че когато се омъжих за Георги, вече бях удостоена със званието "заслужил артист" и бях обиколила света. Не съм търсила някаква закрила или бъдеща реализация. Достойнствата се показват, а не се казват.

Не съм алчна, никога

не съм била и няма да бъда. Искам да имам толкова,

колкото ми трябва.

Амбицията ми е чужда. Както и егоизма. Толкова съм щастлива без тях, защото това ми помага да живея по-леко.

Имаше няколко предложения да стана народен артист, но не пожелах. А имаше колеги, които търсеха всякакви начини и връзки някой да ги предложи за това звание. Била съм даже свидетел на подобни молби.

За мен това бе една

излишна суета.

След като хората те обичат, няма смисъл да те обявяват за "заслужилата артистка Йорданка Христова" например. Толкова пък тежко да звучи. Йорданка Христова, и толкова. Ако нещо им говори името, добре, ако не, здраве да е. Иначе съм академик и академик Велев много се обижда, че не се представям така. Но му казах, че е много тежко за мен.

- Някога позволявали ли сте си да се бъркате в партийните дела с мнение по даден въпрос?

- Не обичам политиката. Въобще. Обичам хората, мира и любовта. Ненавиждам насилието, агресията и войната.

- Изпитвате ли някаква носталгия по онова време?

- Носталгия?! Не. По-скоро приятност. Когато се срещам със съвременници, мои приятели, и започнем да си припомняме разни моменти от миналото, ни е много приятно. В никакъв случай не искам да се връщам назад. Важното е да имаш спомени. Това е привилегия.

- За вас какво беше най-лошото, което се случваше по време на соца?

- Както Бисер много точно беше казал в едно интервю: "Много мои колеги навремето се сърдеха, че не са могли да отидат в чужбина и да направят кариера. След промените обаче си останаха тук и никъде не отидоха, и никъде не направиха нищо."

Винаги ще има такива хора. Това са неудачници, които все са недоволни и мърморят. От теб зависи какво ще направиш. Ето както Бисер го направи.

- Избираме президент. Според вас откакто има президентска институция, кой е бил най-добрият ни държавен глава?

- Лично аз се възхищавах на Първанов, защото е изключително уравновесен и сдържан. И когато трябваше да управлява със Симеон Сакскобургготски в името на България и от двете страни се правеха компромиси. Това бе демокрация в името на народа, на който те трябва да служат. Страшно уважавам Сакскобургготски. Неговият израз: "Когато му дойде времето" се обезцени, а е много точен. Не му се получи, защото екипът около него беше от млади и амбициозни предатели.

Такъв образец в политиката

ми липсва днес.

Иначе президентът е много важно лице, без особени правомощия и не бива да се фанатизира и политизира неговия избор. Не бива да е толкова партиен, като всичко в България. Ако политиката не се водеше с толкова жар, като футболен мач между сини и червени, може би щяхме да вървим напред много добре.

Не може да има 20 кандидати за президент. Безобразно число. Цял свят ври и кипи. За какво?! От болни амбиции. В такъв момент трябва да сме единни и разумни.

- Вие сте една от звездите в новото певческо шоу "Пееш или лъжеш", които ще си избират партньор за новогодишен концерт. Смятате ли, че днес на талантливите музиканти им е по-лесно да блеснат, отколкото е било преди за вашата генерация?

- Много по-лесно им е да имат своя звезден миг. Големият въпрос е колко време ще продължи той. Не е лесно да се наложи едно лице при толкова много таланти и този препълнен ефир с можещи и многоезични певци.

Човек трябва да има персоналитет.

Лична физиономия. Всички имитират големите звезди, мъчат се, правят го, а после какво... Пускаш радиото и слушаш само чужда музика и се чудиш къде си. Според мен това не е редно. Трябва да се правят преводи и кавъри. Аз имам кавъри още на "Бийтълс" от началото на тяхната кариера. Имам две техни парчета в първите си плочи, естествено - на български. Всички млади певци днес композират на английски език, а някоя песен да е станала световен хит - не.

В България е пълно с гласове, които блясват и изчезват, за съжаление. Много талантлива нация е събрана в тази малка държава и трябва да търсим начини да пробием в днешния отворен свят.

- Съществувала ли е някога истинска вражда между вас и Лили Иванова? Или това е опит да бъдат сблъскани двете гранд дами на българската естрада?

- Ние с Лили никога не сме се карали за нищо. Никога не сме спорили за нищо. Какво значи "врагиня"? Какви са тези глупости. Тази дума дори не е в моя речник. Изобщо не ме интересува въпроса за това кой на колко години е. Всеки е на толкова, на колкото е.

Пълни ли залите?! Пълни ги. Възхищавам се на нейната целеустременост.

Никога не сме се

карали и няма.

Не си завиждаме, ние просто сме различни. Всяка си има своята публика.

Ето аз не обичам големите зали, а предпочитам малките. И сега правя втори концерт в "Сити Марк Арт Център", бившето кино "Левски", на 27 ноември. Вече обичам задушевните срещи с малко хора. При толкова дългогодишна кариера, повече от половин век, така ми е по-приятно. Искам да споделям с хората, който обичат да слушат моите любими песни, надявам се и техните.

Нямам намерение да се отказвам все още. Не ми останаха никакви грижи, освен тези за себе си.

- Само преди дни получихте награда за цялостно творчество на фестивала в Скопие “Еврофест 2016”. Като се обърнете назад, виждате една шеметна и бляскава кариера, но има ли нещо, някакъв шанс, някакъв миг макар и малък, за който съжалявате, че сте пропуснали?

- Не съм от хората, които дълбаят в миналото и съжаляват за каквото и да било. Така е трябвало да стане, и толкоз. Знам, че миналото няма как да се върне. Всичко става сега и по този начин. Утре може да опиташ да го повториш, но няма да е същото.

Безумно самокритична съм, но се опитвам да се поправям в бъдещето и да не съжалявам за това, което вече е станало. Ето, имала съм възможност да остана в чужбина, но не съм го направила. Може да съм сбъркала. Нищо чудно.

Имала съм много шансове и някои

може би съм

пропуснала от гордост.

В онези години, когато не се пътуваше както днес, ние, музикантите, бяхме представители на соцстраните отвъд желязната завеса. Тъй като аз говорех няколко чужди езика, хората мислеха, че ги будалкам, че съм българка. Мислеха, че съм испанка или аржентинка.

Знам, че съм се прераждала в доста различни националности. 100% съм живяла в Латинска Америка или Испания в предишен живот. Дори в Русия. Може би и в Ирландия или Англия някъде, въпреки че съм франкофон. Страшно ми се отдават тези езици, дори арабския и малко гръцкия. Това са езици, които въобще не съм учила, но само по слух мога да правя изречения.

В чипчето има всичко.

Такa изненадвах чужденците, защото те си представяха българите като някакви първобитни същества. Това бяха объркани представи, защото от всички страни на бившия соцлагер идваха прекрасни творци. Много хора тогава имаха нужда от повече свобода, а аз не търсех такава.

Смятам, че можех да имам повече в този живот, но не съм максималист. Доволна съм, че имам и кариера, и семейство, което никак не е малко. Постоянно ми се обаждат приятели от Австралия до Щатите. Не съм ходила в Австралия, но пак имам почитатели там.

Как се възпитават деца и какви са достойнствата на наследниците на Йорданка Христова четете в хартиеното издание на "168 часа".