Само телефонните разговори с татко ме успокояват, казва младежът.

Александър Караджов, 15-годишният син на полицая Венцислав Караджов, обвинен за убийството на родителите си, ходи редовно на психолог. Момчето все още не може да забрави фаталния 17 май, когато неговият 74-годишен дядо Цветан Караджов и 69-годишната му баба Божурка бяха открити застреляни в дома им в кв. "Хр. Смирненски" в Пловдив.

За убийството бе обвинен неговият баща, бивш служител на сектор "Икономическа полиция". Като основен мотив се сочи, че родителите и наследникът им водели дела за къщата, в която бяха намерени двата трупа. Аутопсията показа, че в телата на жертвите е изпразнен цял пълнител на пистолет "Макаров". Обвинение бе повдигнато и срещу 15-годишния му син за притежание на огнестрелно оръжие без разрешение. "168 часа" научи, че напоследък момчето намирало спокойствие само и единствено в телефонните разговори с баща си.

"Преди няколко дни се видяхме с майка му Каля и тя каза, че единственото, което го спасявало от емоционалната дупка, в която се намира, са телефонните разговори с баща му", разказа пред "168 часа" семейният адвокат Зоя Тошкова. Александър вече е в ново училище. Причината за това била, че специалността, която учел в старото, се изучавала до определен клас и можел да я продължи само ако се премести.

На 9 юни Пловдивският апелативен съд потвърди мярката "задържане под стража" на 45-годишния полицай по обвинението, че е застрелял родителите си. За първи път днес четете писмените обяснения на момчето при разпита му в полицията за периода 17 май до 13 юни 2016 г. "

17.05.2016 г.

Във вторник вечерта, към 21 ч., бях вкъщи. Майка ми беше излязла някъде (по-късно разбрах, че е била в полицията). Позвъни се на вратата и баба отвори. Чух мъжки глас да казва, че са от криминална полиция. Аз затворих вратата на стаята си и не разбрах за какво бяха дошли.

По-късно баба ми каза, че трябва да отидем в полицията. Когато отидох там, дойде една госпожа и ми каза, че е психоложка. След това дойдоха двама полицаи. По-късно разбрах, че това са били г-н Саватинов и г-н Разсолков. Питаха ме за събота - 14.05, неделя - 15.05 и понеделник - 16.05, какво сме правили. Също ме питаха и баща ми какви оръжия има, колко на брой и каква марка са. Показаха ми истински пистолет и патрони и ме питаха за марката на пистолета и калибъра на патроните. След това ме питаха дали знам как се убиват хора и кога по-лесно и бързо умират - когато стреляме в главата или в корема.

Питаха ме и дали знам какво е контролен изстрел. Аз казах, че не знам. Не можех да разбера защо ми задават тези въпроси за това как се убиват хора. Не знаех за какво бях там и се чувствах много странно. Бях вече изморен и ми се спеше. После ме питаха дали съм стрелял с оръжието на баща ми и че ако съм го правил, няма нищо лошо и срамно. Аз казах, че не съм. Казаха ми, че те също са давали на децата и жените си да стрелят и ако си призная, много ще помогна на баща си. Въпреки че ми се стори нелогично, казах, че съм стрелял един път в гората край вилата ни до с. Дедево. Мислех си, че помагам на баща си, въпреки че не знаех за какво точно.

18.05.2016 г.

На сутринта в 10,30 ч. майка ми ме заведе в криминалната при психоложката. Питаха ме какви са ни били отношенията с баба ми и дядо ми, и отново за дните - 14.05, 15.05, 16.05. Понеже майка ми остана да дава обяснения, аз си тръгнах с автобуса сам. Тъй като предната вечер на 17.05 след разпита ни направиха обиск в апартамента, тогава разбрах какво е станало и за какво ни разпитват. Много се притесних и разстроих. Майка ми после непрекъснато ме успокояваше. Докато се прибирах от разпита, през целия път плаках

20.05.2016 г.

От стреса бях с болки в корема. Баба ме заведе при личния лекар. Когато се прибрахме, пред вкъщи ни чакаше г-н Клинков и поиска да заведе баба на официален разпит. Отидохме във 2-ро РПУ. Там я разпитваха от 16,00 ч. до 20,30 ч.

22.05.2016 г.

Понеже от вторник - 17.05, почти всеки ден бях на разпит, от няколко дни бях с болки в корема от стреса, който изживявах всеки ден. На 22.05, неделя, вечерта започнах да повръщам. Към полунощ майка ми ме заведе в спешното отделение на болница "Пълмед". Там ме сложиха на система. Прибрахме се и си легнах към 2,30 - 3,00 ч. През деня ми бяха донесли призовка за 23.05 за 10,00 ч.

23.05.2016 г.

Понеже бях спал много лошо от кошмарите, които сънувах, и се чувствах изтощен, майка ми отиде сутринта да говори с психоложката да ми отложат разпита с няколко часа, защото не съм добре и съм изтощен, но тя категорично отказала. Отидохме към 11,30 ч. Освен психоложката там бяха още един мъж и една служителка, която била учителка по математика. Психоложката пак ме пита за събота - 14.05, неделя - 15.05 и понеделник - 16.05, и настояваше да говоря истината. Аз й казах каквото знам. Пита също пак за отношенията ни с баба и дядо. После ме заведоха при дознателя Ненчо Узунов и ми записаха показанията. Показаха снимка на един инструмент

и ме попитаха дали знам какво е. Казах им, че този инструмент го знам от игрите, които играя на playstation. Там му казват Crowbar. По-късно разбрах от баба ми, че г-н Саватинов и г-н Балев от 2-ро РПУ са ме подигравали, че съм казал "гробар". Искаха да знаят дали баща ми има такъв инструмент и аз казах, че той има ужасно много инструменти в гаража и може и да го има, но може и да го няма. Не знам. Към 16,00 ч. заедно с майка ми ни закараха на къщата на ул. "София" 68 за следствен експеримент с мен.

Казаха ми да огледам в гаража и да кажа дали виждам някакъв познат инструмент. След това ме оставиха да се прибера.

24.05.2016 г.

Бях на разходка с майка ми и баба ми, и на майка ми й се обадиха от полицията да се качат пак на вилата, а баба трябваше да отиде на разпит към 15,30 ч.

25.05.2016 г.

Бях в една приятелка на мама, защото баба ми я пратиха на разпит в София и тя отиде с нея.

26.05.2016 г.

Сутринта към 9,00 ч. (аз още спях), в дома на приятелката на майка ми дойдоха психоложката и един висок г-н. Те се обадили, че ще дойдат да ме вземат за разпит. Казаха ми, че майка ми знае, че ще ме вземат и че ще ме закарат при нея. Това се оказа лъжа. Майка ми изобщо не е знаела. Разпитва ме г-н Стоянов. Искаше да му кажа истината за убийството, че баща ми го е извършил. Каза ми, че ще ми купи каквото искам, ако кажа истината, но аз му отговорих, че дори да ми купи и най-скъпата кола за един милион, пак няма да кажа нищо лошо за баща ми и че той не е извършил това престъпление и е невинен. Това е истината. После отидохме в друга стая и там ме разпитваха г-н Саватинов и г-н Разсолков.

Пълните самопризнания на момчето, четете в хартиеното издание на "168 часа".