l Лекарите го предупредиха за последен път, че пиенето може да засили аритмията

l Сравняват ме с Буковски, но с него ни свързва само алкохолът, казва писателят

l Ще продължа да обичам сто, хиляда жени напук на ревнивото човечество, сигурен е Кайо

"Човек и избор са едно и също. Или избираш да си нищожество, или да си добър и голям”. Това сподели неотдавна пред "168 часа" писателят Калин Терзийски.

В трудна ситуация в живота обаче Кайо избра да измени на важния за него избор - да спре алкохола с влизането си във "Фермата".

Като психиатър по професия той сам си назначава като вид лечение участието в този телевизионен експеримент, който щеше да му даде възможност да се изправи срещу дългогодишната си зависимост към алкохола и да се покаже като достоен мъж и баща на дъщеря си Калина. Слабостта му към чашката обаче надделя.

От екипа на предаването признават, че Терзийски започва да пие още от старта на формата. Предпочитаният от него алкохол е виното, към което той посяга ежедневно и дори на лайфовете много често си личи, че е опиянен. За съжаление миналата седмица здравословното му състояние се влошава, а само преди дни положението става особено тежко.

След като изпива две бутилки вино, организмът на писателя не издържа на напрежението и сърцето му излиза от синусов ритъм. Приет е по спешност в болница, където му правят кръвни изследвания и му поставят холтер, за да се следи сърдечният му ритъм в следващите 24 часа.

"И друг път съм имал такива аритмии след тежки физически натоварвания. Надявам се да не съм сериозно болен. Много се изплаших. Но имам силен дух и ще се справя", не скри силното си желание да продължи напред с всички сили Кайо.

Продуцентите на риалити формата Иван и Андрей засилват максимално драматизма на ситуацията, но лекарите са доста по-хладнокръвни. Според тях аритмията на Терзийски не е животозастрашаваща, но създава друг голям проблем - изключва каквато и да е употреба на алкохол.

"Аритмията и алкохолът са несъвместими понятия.

Всеки пациент с подобно оплакване трябва да забрави

за концентрата.

Позволяват се единствено по чаша вино или една бира. В противен случай може да се стигне до т.нар. абсолютна аритмия, което вече е голям проблем", обяснява за "168 часа" кардиолог.

Може би и заради лекарското предупреждение Калин Терзийски за пореден път обещава да изостави алкохола завинаги. Писателят успя да се вдигне на крака и се завърна в шоуто, където бе посрещнат радушно от своите телевизионни приятели.

Алкохолизмът не успя да му попречи да впечатли със своите човешки качества хората, които срещна за първи път в предаването.

Той бе определен за "извънземен и чист човек, който се хвърля да работи, а след това цитира нещо велико", както и за притежател на "най-голямото сърце", което не е болно, а "препълнено с любов".

Спортният журналист Крум Савов също изтъкна, че за него е било огромно удоволствие да опознае писателя.

"Той е изключително богата, разнообразна и талантлива личност, с необятно поле. Човек може да се учи, черпи и наслаждава от неговото присъствие. Изключително съм впечатлен", признава журналистът.

На този етап обаче голямата

битка, която Кайо трябва да поведе,

е единствено със

самия себе си.

"Някои ме сравняват с Буковски, без да си дават сметка, че нямам никакви допирни точки с него освен алкохолизма", категоричен е той.

Авторът на "Има ли кой да ви обича" не крие, че е спирал да пие поне пет пъти - последният от които за цели шест години.

Посяга отново към бутилката преди около десет месеца, когато се впуска в любовна авантюра с по-младата актриса Елен Колева.

Първоначално връзката между двамата бе тайна, но в един момент писателят направи рязък ход, като напусна дългогодишната си половинка Ивана Генова и се нанесе да живее при звездата от филма "Шивачки".

Само няколко седмици след като двамата разкриха отношенията си и разтръбиха колко са влюбени обаче - последва тяхната раздяла.

"Тъжен съм и съм сам, защото разбих живота си. Разделих се с най-хубавата и прекрасна жена заради една много красива млада актриса. Връзката ми с Елен ме тласна към алкохола отново", изповядва се Терзийски пред камерата.

Писателят си признава, че наред с алкохола другата му голяма слабост са красивите жени и той не може да принадлежи само на една.

"Случи се, че направих така: В мен да се влюбят около стотина жени, а може би и хиляда. Не знам вече. Знаете, математиката е сложна наука.

Някои от тях - отчаяно. Толкова красиви, толкова красиви са всички те. И аз наистина обичам всяка от тях, всяка от тях. Русите и дългокраките, зеленооките и всякаквите там.

Обичам ги - всяка по различен начин.

Ще ми се да им обясня... На тях, пък и въобще на хората, че е по-хубаво да обичаш, отколкото да ревнуваш и да искаш само за себе си.

Ще ми се да обясня на хората, че злобата им и себичността им няма да ги доведат доникъде, а пък аз ще продължа да обичам сто или хиляда жени. Напук на ревнивите им мъже. И напук на това зло и ревниво човечество."

Преди време писателят дори се обърна към всички представителки на нежния пол във фейсбук със следния призив: "Моля, някоя жена, която ме харесва и ме обича, да дойде да прави любов с мене, имам нужда от това."

Всичките си емоции и мисли Терзийски не задържа ревностно за себе си, а ги споделя с хората под формата на редове в своя поетичен стил.

Писателят без съжаление избира писането пред медицината, макар да се изявява на белия лист още докато практикува своята професия на психиатър.

Кайо определено може да се похвали с богат житейски опит, който допълнително подхранва творчеството му. Талантът му се проявява още като ученик в Националната-природоматематическа гимназия, когато припознава като свой сюрреалистичния стил.

На осемнайсет години той влиза в редиците на Гранични войски и след отбиване на двугодишна военна служба записва медицина във Висшия медицински институт - София през 1990 г.

Шест години по-късно завършва и започва да специализира психиатрия до 2000 г., докато

се прехранва като дърводелец,

анкетьор, санитар

и медицинска сестра.

През това време не изневерява на отдадеността си на писането и го прави за няколко списания, води редовна рубрика в национален всекидневник и се вихри като сценарист, което съвсем надхвърля дохода му на психиатър по онова време.

"Психиатрията ме заливаше с проблемите и много лошите условия, при които бяха поставени и изоставени пациентите и работещите там. Именно тази абсурдна ситуация пораждаше доста нечистоплътни отношенията между пациенти и лекари, между самите медици.

Величието на лекарската професия липсваше. Трябваше да правя много компромиси със съвестта си. Така един ден просто реших да дерайлирам от системата и да подхвана един по-спокоен и по-уреден живот на пишещ човек. Някои мои колеги могат да ме обвинят,

че съм се отказал от професията, защото

съм слаб, непостоянен, защото не съм издържал да осмисля работата си като психиатър", обяснява Кайо.

Казва, че е станал лекар, защото е искал да помага на отчаяните, нещастните,

изпадналите в беда

и безизходица.

"Докато учех медицина, работех в Ракова болница - в отделение по онкохематология, където умираха мои връстници от левкемии.

В останалото време работех на Четвърти километър - и на двете места - като медицинска сестра. В същото време учех. Имах и семейство. Всяка сутрин... Всяка сутрин правех десетки венозни инжекции, носех подлоги и поставях катетри, държах ръцете на умиращи и слагах мокри кърпи на челата на агонизиращи хора.

Бях на тия места, защото исках да помагам на най-нещастните. После станах лекар в психиатрия. В Курило. На третия месец от работата ми там санитарите, които биеха и ограбваха болните, се заканиха да ме пребият от бой.

Защото им бях казал, че всеки, който се държи така с болен човек, лично ще си изпати от мен. Те

искаха да ме пребият, защото защитавах бедните и болните,

а не тях - самодоволните български мръсници, подобни на всички, възползващи се от по-слабите от тях.

Лекарите - странно, но ги защитаваха. И сега го правят. Там. Важното за българина - лекар, санитар или политик, бизнесмен или просто мръсник и далавераджия, е да се спогоди с другите тарикати, за да върви далаверата.

Да, тогава те искаха да ме линчуват, защото се застъпих за болните, които те ограбваха всеки ден. Казаха - ще те пречукаме.

Аз им се изсмях. Знаех, че страхливите кучета никога не могат да се осмелят да нападнат човек, който държи главата си изправена. И се оказах прав.

Кучетата могат само да лаят. От тогава до сега виждам все това.

Кучета, които лаят, обзети от злост и нищожност. Аз се смея Но невесел е моят смях.", пише психиатърът.

Веднъж непознат младеж му отправя въпроса на кого е помогнал като доктор и има ли поне един човек, излекуван от него.

"Като доктор Терзийски съм помогнал сигурно на някого. Но за това не отговарям, не ме интересува. Правел съм го за мизерната си лекарска заплата. Както ти, приятелю, живееш за заплатата в края на месеца.

Бил съм болтче от голямата ръждясала машина. Но ще ти кажа - казах му, млади човече, след това - пишейки и говорейки, надявам се, помогнах на много повече хора, отколкото шибаният доктор Терзийски и голяма част от другите шибани доктори, Бог да им прости. Просто преминах от лъжа към истина".

Към пиянството писателят може би е тласнат и от неудовлетвореността на твореца. Защото той неведнъж е обяснявал, че макар с писане да печели повече, отколкото като психиатър, у нас творците са унижавани и ощетени за сметка на посредствеността.

Времето, когато работи като граничар, също оставя дълбока диря в него. Налагало му се да пази границата по време на Възродителния процес, когато бягали най-много хора. С ръка на сърцето Кайо признава, че

не е застрелял нито един човек.

Какво помни Терзийски от онези времена четете в хартиеното издание на "168 часа".