Спор за най-важното в нашия живот с трима аватари.

Реших да се заема и аз с поръчкова журналистика. Написах във фейса, че кой каквато тема има – да я поръчва. Дойдоха доста поръчки, все интересни. Жалко, че по моето време в редакциите нямаше фейсбук, та да не ни мъчи запек по планьорките.

Хареса ми най-екзотичната поръчка от Елена Траянова: “За ефекта от млякото на тасманийския дявол върху лошите бактерии, устойчиви на сегашните антибиотици.”

Супертема. Историческо значение. Сега чакам ЕС да ми плати командировките първо до Тасмания, а после до плажовете на Бразилия, където тези устойчиви бактерии или май вируси се били пръкнали.

Но най-много поръчки дойдоха за референдума и избирателната система, който бе предложен и наложен от Слави Трифонов. Не че не съм писал по темата, но какво да правя - поръчките валят!

Явно интересът не стихва, а и не виждам конкуренция. Като изключим предаването на Слави, в медиите е пълно мъртвило. За всичко друго се шуми и гърми, само не за най-важното. Иначе народът се поддържа в постоянно напрежение за какво ли не, от интригата за ООН до новия прякор на премиера Ей Богу, какво от това, че “Арсенал” бил “Лудогорец” с 6:0?

А какво щеше да се промени във вашия живот, ако “Лудогорец” беше бил “Арсенал” с 6:0? Нищо, само повод за напиване.

Футболът за това е създаден, за контрол над тълпите. Когато изпадат в неудържим възторг или люта покруса, те няма да се сетят да поискат нещо съществено – като например истински избори, а не шашмалогията на пропорционалния вот.

Има един лаф на Марк Твен - “Ако изборите нещо променяха, щяха да ги забранят”. Марк Твен е голям хуморист. Но ако не си обременен с чувство за хумор, може да тълкуваш този лаф като политически закон. Истината е, че изборите променят всичко. Те са разликата между демокрацията, свободата, добрия живот, от една страна – и диктатурата, мизерията, нещастието, от друга. Когато ти решаваш- забогатяваш. Когато друг ти решава, обедняваш. Именно затова у нас истинските избори са забранени, спускат ви се едни списъци от партиите и нямате думата. Точно този референдум, за който така кресливо се мълчи, може да промени живота ви за добро. И обратното - какво би се променило, ако изберем за президент Цецка Цачева или генерал Румен Радев? Вярно, за партиите има значение. Но за народа ще е пак същото – същата данъчна система, същата външна политика, същата емиграция. И същите бежанци.

Няма да има разлика и ако президент стане Митьо Пищова. А какво щеше да е различно за вашия живот, ако Ирина Бокова беше станала шеф на ООН? Или Кристалина? Пак нищо, само повод за безсмислена гордост или покруса. Обаче за тази дамска интрига се разгоряха

такива библейски страсти

и радини вълнения,

че средната температура на въздуха се вдигна с 5 градуса.

Преди 2-3 години, когато народът бе излязъл на улиците без да знае какво иска, а политиците намигваха за някаква “мажоритарност”, телевизиите всяка сутрин вадеха от килерите познатите словесни нафталини да се тръшкат колко вредни са мажоритарните избори. Но тогава нямаше никакъв шанс те да се случат. И те го знаеха, но пак се тръшкаха, за да върви шоуто.

А сега, когато няма шоу и този вот е наистина възможен - пълно мълчание! Мълчат като за въжето на обесения, като рибите на Кусто, като партизанин на разпит. Ни дума, ни вопъл, ни стон!

Даже троловете са млъкнали.

Преди 2 години, шом напиша нещо по темата, отдолу настъпваше истински симпозиум и бой в кръчмата. Онзи ден пак написах нещо в “24 часа”, но отдолу ме обориха само трима, и то без да псуват Пълна апатия и тя се вижда на (https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5820760). Но понеже друго няма, ще се спра на техните аргументи. Аватарът с ник deaf (глух) твърди следното:

“Да гласуваме за чисто и свято отзоваване на депутат,който е излъгал избирателите си. Останалото е жми да те лъжем.”

Типична маневра за отклоняване – не това, а еди-кое си. Не мажоритарен вот, а Велико народно събрание. Не, отзоваване.

Важното е да се каже “не” вместо “и”. Но не е нужно да си висшист или дори среднист, за да се сетиш, че избирателят не може да отзове депутат, който е избран с партийната листа. Просто защото не се знае на този депутат кой му е избирателят. Само там, където депутатът се избира с мнозинство в едномандатен район, той може да бъде отзован пак с мнозинство.

Тъпо. Обаче така се говори

на тълпата – с тъпотии.

Защото знаем, че интелектът на тълпата е равен на интелекта на най-тъпия в нея.

Аватарът Watermark (воден знак) пък пише (правописът му запазен): “Универсалния пешкир за всякаквата глупост са депутатите. Валери ни хлъзва по този наклон също. Аз мисля че виновен за всичко е българският избирател. Вижте какъв парламнет е надробил. Е в този парламен какво може разумно да излезне?”

Е как ще е виновен избирателят, когато никого не е избирал? Оставил е тази грижа на любимата партия и сега даже не знае кой му е депутатът. В статията, която Воден знак коментира, става дума за един подвиг, достоен за мистър Бийн - един депутат от правната комисия излязъл да пикае, друг нещо не разбрал и накрая юнаците де факто отменили втория тур на президентските избори. Нещо, за което е нужно Велико народно събрание. И чак сега, в 12 без пет, цялата депутатска, чиновническа и експертна тълпа се светна какви ги е натворила. Какво е виновен избирателят за това?

Избирателят е виновен за едно – че не си е поискал достатъчно убедително мажоритарен вот в 2 тура. Не е направил на елита предложение, което не може да се откаже.

И така, стигаме до аватара Георгиев Б.: “6 800 000 гласоподаватели. От тях гласуват половината - 3 400 000 души. Разделени на 240 мажоритарни района - 14 167 гласували избиратели за един мажоритарен депутат. Ако на втори тур отиват всички те, трябва да убедите 7083 да гласуват за вашият човек. На практика най-вероятно и 5 000 ще стигнат за това. Ако един глас ви струва 100 лева това са 500 000 лева на депутат. За да имате десет депутати ви трябват 5 милиона лева. Ако се съберете 3-ма тарикати с пари ще можете да вдигнете заплащането и почти сигурно да вкарате 10-на депутати...”

Уважаемият Б., изглежда, приема, че българинът само мечтае

да си продаде вота.

Истината е, че едва ли повече от 10 на сто от хората са навити. А за да се купят 7063 гласа по 100 лева само в 1 район, са нужни 706300 лева. В национален мащаб - 169 милиона и 512 хиляди. Обаче това не е сигурна инвестиция, а залог на рулетката, защото, ако не получиш 51 на сто – губиш всичко. Ако не друго, бизнесменът умее да смята.

Истината е, че при мажоритарен вот купуването на гласове е 10 пъти по-скъпо и 100 пъти по-рисково занимание. Ако мажоритарният вот беше изгоден за купувачите на гласове, отдавна да са го въвели.

Все пак аз благодаря на тези анонимни тролове, защото нарушиха заговора на мълчанието. Надявам се, че няма да се събудят с конска глава в чаршафите. Но тъкмо мълчанието на политици и медии доказва, че този референдум е най-важното нещо в живота на българите. Това е първата възможност да вземете нещата в свои ръце.

За първи път от 27 години преход. И ако го оставим да отмине ей така, значи сме си заслужили прехода.