Столичният хотел "България", който Дарина Павлова продаде за 15 млн. лв. миналата седмица, открай време е център на международни шпионски афери.

Първите данни за тайни мисии в красивото здание в топцентъра на София са още от стария хотел, който е бил на ъгъла между улиците "Дякон Игнатий" и "Аксаков". Собственикът му е замесен в изгонването на княз Александър Батенберг в нощта срещу 9 август 1886 г.

Георги Каназирски-Верин пише в книгата си "София преди 50 г.", че старият х. "България" се е отличавал от другите хотели в София с дворцовия си вид. "В едноетажното крило над старото кафене "България" и срещу Военното министерство имаше запазен апартамент, в който живееше собственикът на имота генерал Кесяков, сродник на Тъпчилещовите, който

игра известна роля по

време на изпъждането

на княз Батенберг

(бил е руски възпитаник и руски поданик и като такъв върл противник на Княза и Стамболов)", пише Каназирски-Верин.

Следващите сведения за използването на хотела като шпионско гнездо са от 30-те години. Скоро след военния преврат през 1934 г. там се настанява съветският посланик Фьодор Разколников и наблюдава целодневно какво става в двореца от прозорците на стаята си в хотела.

Това пише в "Ню Йорк таймс" Чарлс Ланиъс през 1945 г. в статията си "Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година". Разколников е току-що назначен, защото, като взема властта с преврат, Кимон Георгиев подписва споразумение за установяване на дипломатически отношения със СССР. За посланик в Москва е изпратен проф. Михалчев, привърженик на идеята за интегрална Югославия. В София пък Сталин праща Разколников, който от стаята си в хотел "България"

следи изкъсо царския дворец.

Когато малко след Втората световна война се взема решение американските и британските военни части да се изтеглят от България, именно в хотел "България" е мястото на срещата им със съветските офицери, за да се уверят лично, че англоговорещите ще се отправят към Турция.

Как се озовават американски военни начело с поручик Хари Харпър у нас? Техният самолет е свален в България. И руски подофицер ги заподозрял в шпионаж и им заявил, че не са желани в страната. Поручик Харпър не бил съгласен, но руският комендант дал на американците 24 часа да напуснат България. Същото са казали и на британската мисия от Управлението за специални операции начело с полк. Харолд Гибсън.

Англичаните и американците

имали разногласия

дали трябва да се противопоставят на съветските военни. Харпър настоявал да останат, но полковникът не искал да предизвиква международен скандал. И така двете мисии към 18 ч. вечерта натоварили хората си на 15 автомобила и паркирали пред хотел "България".

Там ги чакали съветските другари. Те обаче нарочно отложили заминаването с два часа, за да се стъмни и софиянци да не разберат какво се случва. След това руски конвой ги изпратил до Турция.

"Стотиците българи,

станали свидетели на

това престъпление,

с право бяха слисани - нали руснаците, британците и американците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса", пише Ланиъс.

Според него в София по онова време е изобилствало от доносници и полицейски шпиони. "В хотел "България" трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците", казва американецът.

Приятели и познати изведнъж престанали да го посещават. Когато ги срещал на улицата, му казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат с американец. Дори се страхували да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва.

По времето на комунизма хотелът продължава да бъде удобен за шпиониране. В "България" е имало специални стаи на Държавна сигурност, оборудвани с подслушвателни устройства. То е било обект на Второ главно управление - контраразузнаването. В някои от стаите са настанявали интересни бизнесмени, които ДС е искала да знае какво правят в България. В други пък са се провеждали дискретни преговори, когато търговски представители са идвали с бизнес предложение и документация, с оферти.

"Това са 100 стаи, където има сигурно 100 чужденци, задължително е да се наблюдава какво правят. Не може да се оставят да си вършат всякакъв шпионаж", обясни човек от бившата Държавна сигурност.

Специални агенти са били нещо като постоянното присъствие в кафе-сладкарницата, за да слухтят какво се подготвя в неформална обстановка.

"Правеха се делови срещи, ако някой представлява интерес или имаше конкретни идеи със скици и документи, имаше стаи, в които да се проведат такива разговори", разказа пред "168 часа" съветникът на Тодор Живков Костадин Чакъров. Според него сега в хотела ходели само мръсни комунисти и пропаднали шпиони.

Около 1989 г. в сладкарницата на хотел "България" са се провеждали заговорнически срещи на българските дисиденти. Кафенето е удобно, в топцентъра на София, възможно е да се отскочи по всяко време.

Там обсъждали Клуба за гласност и демокрация. В същото време на съседни маси са били разположени хора от ДС - т.нар. щаб, наблюдавал мероприятията в градинката "Кристал" и по създаването на неформалните сдружения.

В сладкарницата на "България" вторият председател на Клуба за гласност и демокрация Иван Николов се вижда с Желю Желев, Блага Димитрова и други дейци, след като са го привикали в ЦК на БКП в бившия Партиен дом да дава обяснения за клуба.

Държавна сигурност обаче

е имала свой внедрен човек

(т.нар. сачма) в групата и е знаела всичко, което говорят в сладкарницата.

Николов казал "как им дал да разберат на ония от ЦК". Той се срещнал със съветника на Тодор Живков Костадин Чакъров. Бил притеснен, че министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов го заплашил. Обяснил на Чакъров, че клубът е създаден за борба с консервативните сили в обществото.

Предложил дори Тато да оглави клуба, за да не попадне в ръцете на Желю. Съветникът му препоръчал да пишат в централния печат вижданията си.

В сладкарницата на хотел "България" е обявено закриването на Кредитна банка и прехвърлянето й към "Овергаз" през 1997 г., свидетелства пред "168 часа" бившият парламентарен секретар на правителството на Жан Виденов Пламен Николов.

Това става, когато вече хотелът е купен от "Мултигруп" заедно с цялата собственост на социалистическата фирма "Балкантурист". Николов се сети и за знакова среща между Илия Павлов и Емил Кюлев на 22 август 1998 г., когато била сватбата му.

"Говореха си по две теми - за захарните заводи и за функционирането на банките. С жена ми отивахме да се подготвяме за венчавката ни в църква и заварих на масичка да си говорят Кюлев и Павлов - разказа Пламен Николов. - Първо обсъждаха пазара на захар.Точно в този момент заводът в Горна Оряховица дъмпираше цените на захарта на другия завод в Камено. И то точно в момента, в който хората си варяха домашните консерви и купуваха много захар. Освен това

двамата спореха дали банките

да финансират

вътрешнокорпоративния бизнес.

Тогава "Мулти" вече имаше затруднения, Кредитна банка беше загубена, имаше необслужвани кредити. Не се разбраха. Кюлев имаше по-добра възможност за банково финансиране през Българо-руската инвестиционна банка и отказваше. Илия апелираше за повече благоразумие, защото се бяхме опарили и не искаше да се лишаваме от конкурентни предимства."

Около хотела има и забавни случки, не само тайни срещи и шпиониране. След приватизацията му през 1995 г. е направен сериозен ремонт. Поръчан е специален мокет, който обаче се бавел на митницата и поради някаква причина не искали да го освободят. Така пускането на хотела се забавило с 3-4 седмици.

В края на 90-те години в София се говори, че всички, които нямат мобилен телефон на масата, докато пият кафе в сладкарницата на "България", са ченгета.

По това се отличавали обикновените посетители от маскираните представители на спецслужбите. Те подслушвали от съседни маси деловите разговори между бизнесмени и политици, които предпочитаха сладкарницата на жълтите павета за поверителни срещи извън офисите, парламента и партийните централи.