Купуването на гласове отдавна вече е станало цялостен бизнес, от който големите босове могат да спечелят до 2 милиона лева, разкриха участници в изборния процес пред "168 часа".

В тази дейност в България вече са се специализирали около 100-ина души, всеки от които действа на определена територия. Обикновено във всеки избирателен район "работели" по двама-трима босове, които въртят милиони левове в този незаконен, но печеливш бизнес.

"Познавам човек, който от изборите през 2013 г. до изборите през 2014 г. направи почти 2 милиона лева. Това си е чиста печалба, няма данъци, няма осигуровки, няма никакви утежняващи обстоятелства. Бизнесът напредна и вече има цялостна регламентация. Почти не останаха места, в които да действат случайни играчи.

Територията е разпределена,

всеки си има сфера на влияние", обясни запознат с проблема.

Ангажираните с купуване на гласове работели почти само това. Не им се налагало да се занимават с друго, защото бизнесът станал печеливш и постоянен. Почти всяка година има някакви избори. През 2011 г. имаше местни и президентски, през 2012 г. пропуснахме, но през 2013 г. се проведоха предсрочни парламентарни, а през тази година има дори два вида вот - за евродепутати и пак извънредни за български народни представители.

Освен със схемата за набавяне на избиратели за партиите босовете работят в три други сфери. Някои от тях са шефове на големи охранителни или строителни фирми, които разполагат със силни работници. Те били впрягани в изборния бизнес като "подизпълнители", които се свързват с третото ниво - тарторите на ромски или други кланове. Третият тип босове на групи за купуване на гласове

са се специализирали в т.нар. бързи кредити,

които са извънбанкови институции и държат много хора в ръцете си чрез дългове. Тези "бизнесмени" постоянно търсят нови клиенти, чрез които остават в играта с партиите за купуване на гласове на избори.

Те държат работници, на които между изборите намират други занимания, за да си стои готов каналът, когато се зададе вот.

Повечето от шефовете - купувачи на гласове, не са свързани с определена партия. Политическата принадлежност на кандидатите, за които ще пазаруват, въобще не ги интересува. Важното е да получат печалба. Въпреки това като изключение има и такива, които са станали партийни членове. Източниците на "168 часа" смятат, че поне един от купувачите е станал депутат през последните години. Престоят му в парламента обаче бил кратък - не повече от един мандат. При това в бизнеса той не бил на най-високото място, а бил отговорник на областно ниво за резултата на своята партия.

Печалбата на "бизнесмена" се формира по два начина. От една страна, той се уговаря с политиците какъв е неговият процент.

От друга, ако е казал, че за човек му трябват по 50 лв., а им даде по 20-30 лв., остатъкът пак отива в джоба му. Именно затова цената на купен глас варира в различните краища на страната.

Всеки преценява според ситуацията каква е мизата. При това, понеже има още един-двама босове в неговия регион, се съобразява и с "офертите" на другите.

Ако един вдигне цената, другите също я качват.

Важи пазарният механизъм

"Знам, че в момента в един от районите купувачите искат от партиите по 60-80 лв. на глас, а до хората достигат едва по 20-30 лв. Смятайте колко е печалбата от един човек само", коментира запознат.

Партиите раздават парите около седмица-две преди изборите, за да има време да минат по целия канал отгоре-надолу. Йерархията е няколкостепенна - регионален отговорник за шестте района на България, областни за 31-те избирателни района, общински и градски. Всеки от тези функционери се свързвал с хората на "изборния бос". Той най-напред отпуска една сума, а ако види, че няма да събере уговорените гласове, увеличава цената, за да си изпълни обещаното.

Уговорката става на честна дума. При това тя вече се спазва, защото е имало вече случаи, в които и едната, и другата страна да се е опарила от "некоректно" отношение.

"Всеки си спазва думата, защото иска да остане в бизнеса. Догодина пак ще има избори, нали ще иска отново да бъде посредник между партиите и хората? А пък формациите имат интерес да дадат уговорената сума, защото им трябват гласове. Така, въпреки че няма никакъв договор, нещата са абсолютно изгодни и за двете страни", обяснява запознат. Преди години имало случай в едно село, където никой не отишъл да гласува. Това било

наказанието на местния купувач към партията,

с която се бил разбрал, но не му платила на предните избори. Формациите пък, за да не плащат напразно, вече дават предварително част от сумата, а после, след като се преброят резултатите и се видят в конкретните секции, доплащали. Иначе глобявали купувачите.

Така че като гаранция за добра сделка служи интересът да останат в играта и за следващите вотове. Случайните хора вече са отсети и с бизнеса се занимават само проверени.

Преговорите вървели по различен начин с различните формации. В един случай купувачите обикалят водачите на листи, кандидати, които познават или офисите по места. В друг търсят някакви координатори. Обикновено там се появяват

хора с черни джипове

и куфарчета,

казват запознати. Те пристигали със списъци и казвали, че разполагат с гласовете на 300 или 1000 души.

"Предлагането вече е повече от търсенето. Изхитриха се тези купувачи и не мъртви души, ами все едно България ще се увеличи двойно на изборите", коментират източниците на "168 часа".

Профилът - мъж на средна възраст,

черно яке, черни очила и джип

Профилът на "бизнесмена", купуващ гласове, е доста типичен, като това обикновено не е публична личност, твърдят източниците на "168 часа". Според тях босът стои в сянка и не се показва на мероприятия нито с партийните лидери, нито в каквито и да е други дейности.

Шефовете на пирамидите за търговия с гласове са само мъже, на средна или над средната възраст, възприемащи себе си като професионални изборджии. През последните години са се специализирали точно в тази дейност. Някои от тях са близки приятели на шефове на партии. Източниците на "168 часа" казват, че жената на един от босовете в бизнеса на национално ниво била съветничка в община. Всички останали нейни колеги й казвали "шефке", въпреки че не е председател на общинския съвет, нито на групата.

"Те много добре знаят коя е тя и кой е мъжът й, както и как той е помогнал за тяхното избиране. Затова са много внимателни с жената на боса", обясниха запознати.

Другото характерно за търговците на гласове е, че стилът им прилича на този на мафиотите. "Изборджиите" често се обличат в черни кожени якета, наместват тъмни очила, за да не бъдат лесно разпознаваеми. Движат се с черни джипове и се срещат по потайни местенца. По същия начин се дегизират и техните подизпълнители. Търговците на най-ниското ниво обаче не подражават на стила на босовете. Те са тези, които в деня на изборите следят хората за чиито гласове отговарят и могат да бъдат забелязани около училищата.

По 50-100 души от партия контактували с по-ниските нива търговци

В самата партия, която търси избиратели, има поне по двама-трима души в район, които са наясно с харчовете около изборите, които раздават. Това не се обсъжда на публични мероприятия, а тайно. Въпреки че е логична, връзката между задържаните купувачи и формациите, участващи в надпреварата, досега изобщо не е била доказана. Причината е, че основните свидетели са обикновените гласоподаватели, които разказват, че са взели по 20-50 лв. от някого, но с кого е свързан той, нямат никаква представа. Логично е, че след като агитират в полза на дадена партия, тя е поръчителят, но има верига. Посредникът обикновено отказва да свидетелства. Понякога, когато са хванати двама-трима, единият свидетелства с цел да получи по-леко наказание, но той също не се е свързал директно с партиен функционер.

"Парите ми ги даде Асен, чиято фамилия не знам. С него се запознах в едно заведение. Той ми каза, че знае едни сериозни хора, които дават пари за гласуване, ако се осигурят определен брой избиратели", обяснил един от посредниците на средно ниво.

Досега не е хванат нито един кандидат за депутат, който да е бил посредник между партията и избирателите. Ако се получи такъв сигнал, главният прокурор трябва да бъде уведомен. Причината е, че всички претенденти имат имунитет от началото на предизборната кампания до произнасянето на окончателните резултати от ЦИК. В такъв случай Сотир Цацаров би трябвало да поиска от Централната избирателна комисия разрешение за завеждане на дело срещу кандидата купувач.

МВР и ДАНС използват и специални разузнавателни средства при част от случаите за продажба на гласове. Тогава се завеждат секретни проверки. Понякога дори не се изисква разрешение на прокурор, за да се проследи пирамидата от търговци. Целта е МВР и ДАНС да реагират бързо на всички сигнали. Въпреки това обаче купуването става все по-печеливш бизнес.