- Господин Тодоров, каква е правилната реакция на обидите от чужди граждани?
- Според мен правилната реакция при такива ситуации е в няколко посоки. На първо място трябва да се даде интелектуален отговор на тези двамата, а и не само на тях. Би трябвало да кажем ясно следното и това трябва да е насочено и към слушателите в България, които причисляваме към тъй наречената руска пета колона. Основното, което би трябвало да се каже като интелектуален отпор е, че България е имала през вековете изключително неприятен опит от общуването първо с Руската империя, а след това със съветската империя. Много хора знаят, че англо-американските сили са бомбардирали по време на Втората световна война България, която им е обявила между другото война, но в същото време колко знаят, че през 1916 г. руснаците са бомбардирали градове по нашето черноморско крайбрежие? И има загинали много хора. Второ: трябва да има институционален отговор. От една страна, официален отговор по линия на оторизираните институции - външно министерство, Министерски съвет, а от друга страна, от службите, които защитават националната ни сигурност. В тази връзка очаквам хора от дясното мнозинство да отправят питане било до премиера, или може би до директора на ДАНС как смятат те да реагират на това. Защото големият проблем е, че макар да ни се представя едва ли не като шега, в единия случай става дума за поругаване на истината, а във втория за поругаване на паметна плоча, която е поставена там в памет на загинали хиляди български войници и офицери. И третото, което ми се струва особено важно, е, че трябва да направим настоятелни усилия всичко това да влезе в образователната система.
- Някои казват, че не бива да слизаме на тяхното ниво...
- Не съм привърженик на правилото, че ако ти ударят шамар, трябва да обърнеш и другата буза. Тъкмо обратното, привърженик съм на макиавелисткото отношение и към вътрешната, и към външната политика. На един рационализъм и отговор от гледна точка на баланса на силите. Това не е призив за силова политика, а по-скоро трябва да имаме предвид, че на хора като Сергей Баранов, също и на наследника на Лев Толстой, както и на македонския, както казват, журналист трябва да се отговаря твърдо и трябва да има нещо, което в теорията се нарича "пауър проекшън", т. е. проекция на сила. Това не бива да се разбира като силовост, а като сила, като готовност да защитиш определен параметър. И не е извън рамките на достойнството - тъкмо обратно. Защото един път ще каже нещо Толстой, втори път Баранов, трети път Неделковски и в крайна сметка на четвъртия път, когато са притъпени съпротивителните сили, ще се пробват с нещо много по-силно.