- Господин Лозанов, как трябва да реагираме на обидите срещу страната ни?
- Два типа реакции са задължителни в някакъв смисъл - медийни и политически. Медиите трябва да поместят такъв тип инциденти в свои сюжети, да ги коментират, но не и с насрещна агресивност, не по същия начин. По-скоро да ги анализират, да ги поставят в исторически контексти, да търсят мотиви в комплекси, исторически предразсъдъци и прочее. Да разкрият защо стават тези събития, но не и да ги подминават, защото не е нещо, което трябва да се премълчава, тъй като се касае за агресия към хора в България. Като всяка агресия трябва да се предпазваме от нея. Трябва да сме анализатори на станалото, а не да се превръщаме в насрещна армия. На държавно ниво трябва да се търсят политически реакции, защото много е важно това да останат персонални жестове, а да не е израз на някакви политики от страна на Русия и на Македония. Защото, ако няма реакция по случаите от двете държави, това е мълчаливо съгласие с тези действия.
- Според вас има ли връзка между изказването на руския депутат и постъпката на македонския журналист?
- Двата случая са различни. Причината е, че отношенията между България и Русия са усложнени заради имперските претенции, наслоени от миналото, докато в македонския случай става дума по-скоро за някакъв тип хулиганство. Цялото поведение на този Миленко стои някак леко нетрезво, трапезно.
- А ние не обиждаме ли някого?
- Безспорно. Неслучайно името на Божидар Димитров веднага се замеси в тази македонска история, защото ние самите сме склонни да проявяваме едно национално чувство, което в устата на някои публични говорители има нотки на ксенофобия. А тя може да има най-различни образи - и това да казваш, че Македония е наша, е ксенофобска реакция. Не е обективна картина, а тип преживяване, и то в основата си ксенофобско. Има и още един момент тук. В македонското общество, в македонското съзнание има просръбски нагласи в по-голяма степен и пробългарски. Явно този жест във връзка с битката на Каймакчалан е израз не толкова на чувство за македонска принадлежност, колкото носи според мен елемент на просръбска реакция, някаква просръбска демонстрация.
- Докъде трябва да се простира нашата толерантност?
- Има два въпроса по отношение на македонците. Първият е дали се чувстват македонци, и тяхно пълно право е да се чувстват такива като различна нация. А вторият въпрос вече е: ние сърби ли сме, или ние българи ли сме? И докато на първия въпрос ние трябва да проявим толерантност, то вторият въпрос е сгрешен в самото си поставяне и там вече реакциите престават да имат оправдан мотив.
Хулигански акт беше, тъй като е паметник на загинали войници. Иначе, ако македонците го имат за незаконно поставен, може със средствата на правото да направят нещо. Всяка памет за загиналите е много деликатна, друго е например Паметникът на Съветската армия, при който има идеологическа демонстрация в центъра на София. Знаците са различни и посланията са различни.
Работата не е в разрушаването, а в посланието на това разрушаване, което се отправя към българите. Фактически заради фейсбук профила това е медиен образ, който се лансира.