Някога играчите тичаха по 7 километра
на мач, сега пробягват по 12.
Телата им не издържат на напрежението

Всеки втори татко в България мечтае синчето му да стане професионален футболист. Родителите са убедени, че място сред най-големите в най-популярната игра на планетата ще донесе финансов просперитет не само на отрочетата им, но и на цялата фамилия.
И наистина - примери в тази посока колкото щеш. Довчерашни бедняци от село днес са намусени собственици на огромни палати, вдигнати с парите на сина веднага след като си е уредил трансфер в чужбина.
Европейският футбол със сигурност предлага възможност на питомците си да получат бързо и наведнъж от всички блага, които предлага съвременната цивилизация. През последното десетилетие обаче освен пари и слава играчите от най-богатите първенства се сдобиват и с други „екстри”, които остават далеч от вниманието на широката публика. Много от обещаващите таланти приключват набързо с кариерата след жестока контузия. Други техни колеги с повечко късмет успяват да избутат до пенсиониране на 35-годишна възраст и чак след това се отдават на страданието. Става дума за това, че съвременният футбол все по-методично превръща в инвалиди участниците в голямата игра. Физическите натоварвания се увеличават с всяка изминала година, футболът става все по-безкомпромисен, а психическото напрежение не те изоставя дори когато напуснеш стадиона. Само тези със силна физика и психика могат да оцелеят, но рано или късно и те започват да вият от болка, когато стават от леглото сутрин.

“Играчите на големите клубове са се превърнали в крепостни селяни. Те нямат право да боледуват, защото това означава отсъствие в най-важния момент. А за големите отбори всеки ден е важен. Ето, вчера е започнало първенството и трябва да са в топформа, след това идва Шампионската лига и пак е необходимо да са на върха, а после предстоят финалите във всички турнири и отсъствията са абсолютно забранени”, коментира британският медик Рик Солти. Той се е специализирал в операциите на тежко ранени футболисти, но се оплаква, че с всяка изминала година му е все по-трудно да вдига на крака клиентите си.
“Не забелязвате ли колко странно се държат звездите на големите отбори? Противников играч току-що ги е контузил жестоко, но те някак си успяват да се изправят на крака и правят отчаяни жестове към резервната скамейка, че не искат да ги сменят. Готови са да рискуват здравето си само и само да свършат работата си, заради която им плащат милиони и заради която ги боготворят по целия свят. Това са камикадзета, които без замисляне рискуват здравето и живота си”, категоричен е Рик Солти.
Тези дни в медиите се появи изповедта на един играч, който никога не е бил жертвоготовен до лудост и въпреки това остава полуинвалид след края на кариерата си. Става дума за бившия немски национал Томас Бърдарич. Той е толкова зле с краката, че не може дори да излезе на двора и да порита футбол с двете си момчета. Навремето Бърдарич се къпе в любовта на феновете и в пачките на шефовете, но сега въобще не е убеден, че всичко това си е струвало. Коляното му е оперирано общо 7 пъти, след като получава тежка контузия през 2006 г. И след всяка оперативна интервенция той е принуждаван да се върне на терена по-бързо, отколкото са му предписали лекарите. Дали го е боляло? Боляло го е, разбира се, но съвременната медицина е измислила достатъчно вълшебни хапове, с помощта на които да забравиш за физическите страдания поне за 90 минути.

“Тогавашният ми треньор в “Хановер” ме искаше колкото е възможно по-бързо обратно на тренировка. Самият аз усещах, че не съм готов да се върна на терена, но шефовете не искаха и да чуят за отлагане. Нужен им бях в завързаните мачове и трябваше да се подчиня. Така първата тежка контузия се превърна в хронична и сега не мога да спортувам, ако преди това не съм се нагълтал с обезболяващи. Освен това всяко мое физическо упражнение носи сериозна опасност от нови проблеми с коляното. Правя ги единствено и само на своя отговорност”, оплаква се бившият национал.
Неговият случай съвсем не е изолиран, но бившите футболни звезди не обичат много да говорят за тъмната страна на спорта. Сякаш самите те се опитват да забравят на какво са били подлагани в името на шампионската титла. И сега действащите суперзвезди ще ви уверят, че всичко при тях е наред. Кристиано Роналдо се контузи на финала на европейското първенство, но набързо го вдигнаха на крака за мачовете в Примера и Шампионската лига. Самият той ще ви увери, че е супер, тъй като носи на плещите си твърде голяма отговорност и оплакванията при него не са позволени. Кристиано и другите топиграчи в големите първенства с всяка изминала година играят още и още мачове. Събират им се по над 70 на сезона. И то какви мачове само! През 80-те години професионалните футболисти са тичали средно по 7 км на мач, а сега играч с подобно пробягано разстояние ще изглежда, че все едно е подремнал за 20-ина минути на терена, на фона на пробяганите по 12-13 километра от неговите съотборници. И тогава, и сега на терена са се изявявали човешки същества, но разликата в натоварванията е твърде голяма. Значи вторите са започнали да тичат по-бързо и да скачат по-нависоко за сметка на нещо. И това нещо е тяхното здраве. Всички съвременни медикаменти и методи за възстановяване не могат да компенсират ненормално големите физически натоварвания. Мускули и сухожилия се късат, стави се износват, главите се пълнят с лоши мисли. Твърде тежки рани, които може и да не заздравеят никога. Затова и обикновеният фен не бива така страстно да завижда на готиния ритнитопковец с луксозна лимузина в гаража и изящна мадама в скута. За екстрите играчите плащат със здравето си, за което от памтивека се твърди, че е безценно.