Словенецът Александър Чеферин спечели малките на своя страна с обещанието да не ги заличава от футболната карта на Европа.

Детронацията на Мишел Платини от президентския пост в УЕФА беше събитие, получило отзвук по целия свят. Френската футболна легенда не се даде без бой, въпреки че бяха осветени старите му далавери с бившия бос на ФИФА Мишел Платини.

На фона на шумния скандал избирането на нов президент на УЕФА мина доста по-тихо и безболезнено. Което е доста странно, при положение че начело на една от най-влиятелните организации в света застана довчерашен анонимник.

Всъщност подобно определение би обидило сериозно новият бос на европейския футбол Александър Чеферин. За себе си той е може да каже, че е свършил достатъчно в живота, за да претендира за толкова отговорен пост. Авторитетът му засега очевидно не е чак толкова голям, че да се чуят думите му. По-силно звучат обвиненията, че словенецът е марионетка на президента на ФИФА Джани Инфантино и ще прокарва неговите интереси в поверената му организация. Има и такива футболни функционери, които са убедени, че Чеферин е твърде млад, за да се справи с отговорните задачи. През октомври той ще направи 49, но това си е направо юношеска възраст на фона на другите старчоци, които от години дърпат конците не само във футбола, но и в целия световен спорт.

Но да отсеем фактите от емоциите и да се поразровим по-детайлно в автобиографията на Александър Чеферин. От съвсем млад той очевидно живее с мисълта, че няма никакъв шанс да живее в Б групата на обществото. Баща му е влиятелен адвокат и амбициозният син безболезнено се включва в семейния бизнес. Младокът без страх се хвърля и в най-безнадеждните наказателни дела и благодарение на него семейната кантора се превръща в една от най-големите в Словения. Факт, който Чеферин, не пропуснка да спомене по време на предизборната си кампания.

„Не съм дошъл в УЕФА, за да трупам пари. Ако беше така, щях да си остана в кантората и да продължа с адвокатстването. Там имаше достатъчно пари за мен”, отсича словенецът, който също така може да се похвали и с перфектно семейно положение – красива съпруга и две прекрасни деца.

Това можеше и да е коз, ако се беше кандидатирал за президент на Словения, но в световния футбол рядко се интересуват кой какъв е в личния си живот. Там са важни връзките. А словенецът не се славеше с подобни поне допреди няколко месеца. В родината си той започва от отбор по футзал, след това влиза в ръководството на „Олимпия” (Любляна), но нищо чак толкова сериозно. Местните спортни журналисти определят като голяма изненада избирането на Чеферин за президент на словенската футболна централа. Дори в родината му го смятат за твърде неопитен, за да се занимава с организацията на футболните процеси. Но Чеферин запушва устата на критиците си, след като успява да вдигне нивото на словенския футбол и да докара свежи пари в централата.

Това безспорно са добри успехи, но стигат ли те да те направят президент на УЕФА. Поне на пръв поглед не би трябвало да е така. Предшественикът му Мишел Платини беше страхотен футболист, а след това беше треньор, асистент на Сеп Блатер, организатор на световното във Франция през 1998 г. Беше минал през всички нива и можеше да се нарече опитен апаратчик.

Чеферин от своя страна нямаше и 10 процента от визитката на именития Платини, но за сметка на това спечели убедително изборите със смазваща преднина пред съперника си Михаел ваан Прааг.

Как успя ли? Всички казват, че много му е помогнал сегашният бос на ФИФА Джани Инфантино. Той поне не може да се оплаче от опит в задкулисните борби. Инфантино по закон нямаше право да влияе на предизборната битка за президентския пост на УЕФА. Това не му попречи да прати свой доверен човек, който да убеди скандинавските страни да гласуват за словенеца. Твърди се, че срещу своите гласове те са получили обещанието да получат домакинство на европейско първенство. Други от големите играчи също са изтъргували добре вота си в полза на Чеферин. Против него до самия край останали англичаните, но те доста последователно губят позиции в европейския и световен футбол през последните години.

Самият Чеферин въобще не остана със скръстени ръце в очакване друг да му свърши работата. Словенецът може и да е непознат на широката публика, но за сметка на това показа изключителна комбинативност във финалната права на състезанието с шефа на холандската футболна федерация. Словенецът успя да спечели на своя страна балканските страни, което означава, че и босът на БФС Боби Михайлов би трябвало да е пуснал своя глас в полза на новия президент. Чеферин спечели малките с обещание да не ги изхвърля от футболната карта на Европа. Точно преди да седне на своя трон бяха приети нововъведения в Шампионската лига, според които четирите най-силни първенства вкарват по 4 свои отбора в турнира, което означава половината места от 32-местната групова фаза.

За идеите на Чеферин как да бъде реформирана Шампионската лига четете в хартиеното издание.