“Не може да има съмнение, че Държавна сигурност извършва убийството на Георги Марков – казва пред “168 часа” режисьорът Александър Донев, който е копродуцент на филма “Накаран да замлъкне: писателят Георги Марков и убийството с чадър”. - Разбира се, не бих искал да говоря за физическите извършители.
Много по-важно е кой е мозъкът и организацията, която е осъществила подготовката и реализирането на тази акция, а за конкретни извършители могат да бъдат наети и добре подготвени хора на място. А всички анализи, факти и особено действията по прикриване на оставените следи недвусмислено доказват, че в дъното стоят тайните служби на българската държава от онова време. Не искам да коментирам всички абсурдни становища, които излизат и държат да се заявят като друго мнение, тъй като мисля, че случаят има по-дълбоки и морални и интелектуални измерения.
Някои хора го правят, защото имат интерес, а други - за да са по-интересни. Честно казано, уморявам се и понякога ми се струва, че е най-лесно да се прикрие истината в много думи. За съжаление живеем в такова време, в което изобилието от информация и източници не ни доближава, а ни отдалечава от истината. Причината е, че липсва моралният и до голяма степен интелектуален критерий в обществото, което преценява.”
Работилите по делото също са абсолютно убедени, кои са подбудителите и извършителите на убийството. Интересно свидетелство в тази връзка се съдържа в неизлъчваната DVD версия на филма “Накаран да замлъкне: писателят Георги Марков и убийството с чадър”.
В нея генерал Коста Богацевски (в излъчената версия от интервюто с него има само 7 минути от общо 45), който pаботи по делото за убийството на Георги Марков от самото начало в продължение на близо две години разказва:
“Ние имахме достъп, осигурен достъп до архивите на съответното управление на ДС - по това време се наричаше Първо главно управление на ДС.
В тези архиви,
въпреки старанието да бъдат заличени всички следи, свързани с това престъпление, ние на базата на особени методики, които подготвихме специално за това разследване (имам предвид за начина на издирване и събиране на доказателства), успяхме да достигнем до твърдото убеждение, че това е организирано от Първо главно управление чрез възлагането на техен сътрудник, който е извършил прострелването на Георги Марков с една сачма, заредена с отрова рицин. В резултат на това е причинена смъртта на Марков.”
Богацевски и колегата му Богдан Карайотов са следователите, които извършват безпрецедентното разследване в бившето Първо главно управление на Държавна сигурност, където установяват, че до началото на 1990 г. се е съхранявала основната разработка срещу писателя. По това време Богацевски е зам.-директор на Националната следствена служба. През 1993-1994 г. той е главен секретар на МВР, а след това работи като адвокат.
В друга част на непоказаното интервю той разказва подробно и за опитите да бъдат укрити и унищожени документите по случая, които сами по себе си също са доказателство за извършителите:
“Огромни материали, голямо количество материали са били скрити или унищожени
Това ние констатирахме както в архива на Министерството на вътрешните работи, така и в архива на Първо главно управление, до който наистина имахме достъп. Констатирахме, че шест тома от архива на Министерството на вътрешните работи и десет тома от архива на Първо главно управление са били получени от секретарката на ген. Владо Тодоров, който по времето, за което разказвам, е бил шеф на Първо главно управление.
Оттам нататък тези материали, свързани конкретно с Г.М. изчезнаха, нямаше ги тези материали. А всичко това обаче ни даде основание да предполагаме, че е станало нещо, което е свързано със смъртта на Г.М., за да бъдат укрити такъв огромен брой материали въпреки твърденията, че в папките е имало само бюлетини на БТА или информация за репортажите, които е правил Г.М. в ББС и за останалите контакти, които той е имал и които не представлявали такъв съществен интерес.
Естествено, възникна въпросът, ако те не представляват такъв съществен интерес, защо се е наложило да бъдат унищожени? Нещо, което няма никакъв смисъл. И тогава вече това, което аз казах, тъй като в бързината на унищожаването или укриването на тези материали (защото аз и досега не съм убеден, че те непременно са били унищожени физически, но ги няма и не бяха намерени в следващите години)…
В бързината обаче, тези, които извършваха това прикриване, не бяха съобразили, че би могло да има други следи, а такива следи ние намерихме. Това бяха счетоводни документи за разходи за командировки през този период от време, за посещения на служители в Лондон, в Рим; награди, които са били дадени в този период от време за извършена работа, за особени заслуги, за това, което е свършено, както за български служители, така и за служители от КГБ по онова време. Те са били наградени.
Отделно от това имаше и материали, които бяха документите на партийните групи,
партийните организации, където е обсъждана заслугата на определени хора – завоалирано без пряко да се казва, но всичко това, макар и като косвени доказателства, обединено, в крайна сметка даваше извода, че тук става въпрос именно за това, което е било подготвено и извършено по отношение на Г.М.”
В акцията по прикриването на следите са били включени и архиварите, става ясно още от думите на Богацевски, но след като са притиснати, някои от тях признават за незаконната си намеса.
“А след това успяхме да установим точното наименование на материала, на оперативната разработка в Първо главно управление по отношение на действията, които са извършени спрямо Г.М., а именно наименованието “Скитник”…
Въпреки че в архива, в деловодството, всичко това беше легендирано на чуждо име. Значи тази разработка все едно се отнасяше до един испански гражданин, който няма нищо общо с всичко това, което е извършено и след като успяхме по убедителен начин да установим, че това е разработката, която се отнася за Г.М., в този дух получихме и признание от шефа на тази архивна служба по това време.
Той обясни точно как е станало и как е било легендирано всичко, за да не бъде известно изобщо, че по отношение на Г.М. Първо главно управление е имало някакво отношение.”
В заключение Богацевски казва:
“За мен истината е ясна като бял ден, просто аз нямам никакво съмнение, истината е установена. Убийството на Г.М. е организирано и извършено от органите на ДС на България с цел да бъде пресечена неговата по онази оценка вражеска дейност по отношение на Б-я. Това е станало
от лице, на което е било възложено да извърши това престъпление
Това е истината по този случай. А това дали конкретно лице ще бъде съдено и ще бъде осъдено за това престъпление, аз отново ще повторя, за мен няма такова значение.”
Заедно със следователя Богдан Карайотов те установяват, че разработката срещу Георги Марков на ПГУ от 16 тома е унищожена в началото на 1990 г. За това престъпление през 1991 г. е осъден на лишаване от свобода последният началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Следователите се натъкват и на италианеца Франческо Гулино - агент на ПГУ "Пикадили", който е заподозрян по случая.
За него в свое интервю Богдан Карайотов разказва:
"По делото ни направи впечатление, че някъде от края на 1976 г. този агент получава указание да бъде маршрутиран до Англия, специално в Лондон, с едни общи замъглени задачи да търси начин да се устрои там. Той възприема, но без някаква конкретика, и заминава за Лондон. Тази среща е докладвана и на тогавашния зам.- началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владо Тодоров.
Първия път "Пикадили" стои в Лондон десетина дни,
а втория, вече през есента на 1977 г. – повече, около 40 дни.
Тогава вече става дума, че е установил контакт с някаква азиатска фирма, с която би могъл да развие бизнес, но му трябвали около 30 000 английски лири. Това е докладвано от водещия офицер на ръководството, но им се струва, че сумата е много голяма. Преди това обаче с агента има една много интересна среща някъде през март 1977 г. в Копенхаген. Преди да замине на нея, оперативният работник, който се среща с "Пикадили", докладва за нея. На изготвения от него план за срещата неговият началник Владо Тодоров на ръка беше написал
указание да се постави задача на "Пикадили" да работи с оглед на замисленото по “Скитник.”
Още по-красноречиви са действията на шефовете от ДС с отношение по разработката с ликвидирането на неудобния писател.
На 6 януари 1992 г. се самоубива бившият зам.-министър на МВР ген. Стоян Савов. Трупът му е открит край паметника на партизанин от родното му с. Лесичево, Пазарджишко. Едва ли случайно това става само два дни преди да започне делото срещу него и ген. Владимир Тодоров, че са унищожили оперативното дело, съдържащо различни по степен на секретност документи, свързани с разработката за убийството на писателя емигрант. А на самия процес ген. Тодоров използва безогледно личната трагедия на колегата си, за да му прехвърли цялата отговорност за случилото се.