Българските чиновници са ни ощетили с над 70 млрд. лв. през последните 16-17 години, показа проучване на "168 часа".

Над 2 млрд. лв. са платили данъкоплатците само за така нареченото електронно правителство, сочат данните на депутата Антони Тренчев.

Което, разбира се, го няма. Някои в Министерския съвет дори се майтапят, че и когато се пенсионират, този проект отново ще е до под кривата круша.

Пръв за електронно управление заговори още премиерът Иван Костов преди шестнайсетина години, но стана първа жертва на мъртвата хватка на бюрократите.

Оттогава досега в идеята непрекъснато се изливат милиони, но без резултат.

Кабинетът "Борисов"

е поредният, амбициран да сложи край на безкрайното чиновническо безхаберие

и източване на пари. Затова създава нова агенция "Електронно управление", която ще концентрира проектите, свързани с електронното управление във всички администрации.

До момента така и никой у нас не успя да обясни

как Естония направи електронни всичките си административни и бизнес услуги за 30 млн. долара,

а ние вече 16 години все едно наливаме пари в бездънна каца и нямаме почти нищо.

Интересното е, че в Естония са похарчили 27 млн. долара за хардуер, а останалите 3 млн. за софтуер. Срещу тази скромна сума те имат над 1500 електронни административни услуги, предоставяни от над 500 организации и институции.

Сред тях е дори електронната полиция

- с платформата всеки полицай има достъп до всички бази данни и може в реално време да провери абсолютно всичко, което иска.

Личните карти в Естония са с чип, с който се криптират документи и се добавя електронен подпис. С нея могат да се ползват всички е-услуги, държавни портали, компании за битови услуги, банки и др. Има и мобилна лична карта за тези, които искат да я ползват през смартфона си.

Електронни са и всички услуги в сферата на образованието - родители, учители, директори, студенти и университети са в непрекъсната онлайн комуникация и почти няма услуга, която да не е електронна.

За разлика от България, където дори едно благородно дело като осиновяването доскоро отнемаше няколко години.

Едва сега срокът бе съкратен до малко повече от 12 месеца

"Причината е, че тези хора не са открили компютрите", коментира пред "168 часа" жена, която след много мъки през юни успяла да си осинови 4-годишно момиченце. Тя е категорична, че забавянето е заради липсата на електронна кореспонденция между институциите.

"Всяко писмо и отговорът му се чакаха с месеци, иначе хората в тази сфера и социалните бяха много добронамерени и мотивирани да ускорят осиновяването, но липсата на компютри блокира всичко", обяснява жената, преборила се с бюрократичната система.

Безогледното чиновническо харчене не спира дотук. До момента в АЕЦ "Белене" са инвестирани над 2,3 млрд. лв. И сега вместо да имаме централа, която да гарантира, че няма да ползваме скъпия ток от фотоволтаиците, не само че нямаме, а заради недомислици на чиновници трябва да платим и глоба от още над 1,1 млрд. лв. Междувременно

данъкоплатците плащаме по 167

хил. евро на ден,

или по 334 хил. лв. за това, че не можем да си платим глобата навреме. От 17 юни, когато разбрахме за решението на Арбитражния съд в Женева, досега са минали над 90 дни. Така че по най-груби сметки до момента дължим още над 15 млн. лв.

Безхаберни чиновници ни превърнаха от страна, голям износител на плодове и зеленчуци, в страна, която внася между 80 и 90% от земеделските стоки, според НСИ.

Едва сега ресорният министър Десислава Танева

реши, че трябва да промени схемите

на финансиране,

защото се оказва, че определени свързани лица от години усвояват огромната част от субсидията.

Според Икономическия институт на БАН 3700 души си поделят 75% от директните плащания в периода 2007-2013 г., като всъщност

те представляват

100 свързани лица

Благодарение на това тези стотина избраници са прибирали 67% от 3,2-та млрд. евро по "Развитие на селските райони". Или над 2,6 млрд. евро.

Резултатът през последните години е, че освен зърнопроизводството всички други земеделски сектори западат - животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, сочи проучването на БАН. За сметка на това се залага на зърнопроизводството,

чиято добавена стойност е изключително ниска

"Това води до монокултурно земеделие и отглеждане само на зърнени култури, без традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове", констатират от Икономическия институт на БАН.

Така България от нетен износител на земеделски продукти

в момента внася

до 90% от храните,

сочи статистиката.

По линия на земеделието вече сме изгубили поне 10 млрд. лв. добавена стойност и 500 хил. работни места, които щеше да ги има, ако зърното бе вкарвано в преработвателната индустрия, констатират в доклада си учените от Икономическия институт на БАН.

Фактите - през 1987 г. социалистическа България е произвеждала над 10 млн. тона зърно

- над два пъти повече от сега, но е изнасяла едва 5% от него. При това сме били сред 20-те водещи аграрни страни в света, защото сме експортирали и почти целия набор селскостопански продукти. Сега, при цялото финансиране, произведеното зърно не надвишава 4,5 млн. тона, а от него се изнася почти половината - над 2 млн. тона.

Тоест бюджетът субсидира зърнарите, за да могат те да си експортират продукцията на каквато стойност им хрумне. Вместо част от нея да остава тук, след като данъкоплатците на практика я субсидират.

При Тодор Живков се е изнасяло малко от зърното, а останалото се е преработвало у нас.

Това е гарантирало евтин хляб

и евтин фураж,

с който да се стимулира животновъдството, което е осигурявало по-ниски цени на млякото, месото, млечните и месните продукти.

Как сметката набъбва до 70 млрд. лв., четете в хартиеното издание.