В разгара на лятото един артист гори на театралната сцена с истинска страст след 10-годишно отсъствие. Звездата от "Шоуто на Слави" Виктор Калев си е взел почивка от изявите на малкия екран, за да сподели себе си, своите най-лични истории и емоции с хората чрез вълнуващия автобиографичен концерт спектакъл "Грамофонът".

Пред "168 часа" неуморният комик сподели, че е много щастлив и удовлетворен както никога досега от срещите си с публиката в Бургас, Варна и Добрич и с удоволствие очаква всяко следващо представление оттук насетне.

"Давам голяма част от сърцето си и усещам как хората също ми дават своите сърца в замяна. Имам много опит и съм излизал неведнъж пред публика, но за първи път се потапям с такава сила в подобна емоция и изживявам нещо толкова вълнуващо и зареждащо. Знам кой съм като качества и като излъчване, но не мисля за себе си на сцената, а за това да предам всичките си мисли, настроения и усещания на зрителите.

Това е моята мисия

- всеки ден и всеки час,

в които съм пред тях.

Направя ли го, почувстват ли ме хората - значи съм успял и съм щастливец", признава Калев.

В "Грамофонът" артистът разказва действителни случки от своя живот от детството си до днес, влиза в най-култовите и любими образи, в които се е въплъщавал, и изпява едни от най-обичаните български песни с характерния глас на всеки различен изпълнител.

Спектакълът е едно пътешествие на Калев през годините и едновременно с това навътре в самия него и неговата душа.

Днес той си дава сметка, че нищо никога не е

постигнал случайно.

Всички усилия, които е полагал, дори да не са се възнаграждавали на момента, резултатът от тях се е трупал някъде и накрая му е бил от полза. Така са се сбъднали мечтите на актьорът. Това е и неговото послание към хората. Те трябва да знаят, че един опит никога не е достатъчен и не бива да се отказват при първия неуспех. Всеки провал крие своя урок, показва дали си заслужава, или не.

Човек не бива да се страхува. Дали ще падне, дали

ще е трудно ставането,

пак трябва да продължи смело напред. Накрая след десетия или единайсетия опит всичко ще се случи точно така, както трябва да бъде.

"Животът обаче е движение и след всяка осъществена мечта трябва да си поставяме нова", сигурен е артистът.

Самият той следва неотлъчно артистичното си призвание, дори да е имал моменти, в които да е поглеждал в различна посока.

Опитал да избере различен професионален път, защото най-вероятно в своята младост не е имал достатъчно вяра в себе си. Може би и родителите му, които в по-ранна възраст са имали превес над него, не са били убедени и сигурни в неговите мечти. Също така през онези години се влизало много трудно във ВИТИЗ и в Консерваторията, за които има голям наплив. Времето пък е такова, че е нужно някой да стои зад гърба ти. Калев е от малък град и се страхува да опита смело да поеме по своя път, заради което тръгва по него малко по-късно.

Като при всеки човек и той, когато е малък, е по-устремен и сигурен в мечтите си, после малко започва да му става неудобно от намеренията му, които

в очите на околните

може би изглеждали невъзможни.

Затова бъдещата звезда кандидатства в Софийския университет в специалности, които са много далечни от изкуството.

"Вътрешно в сърцето и душата си обаче винаги съм знаел, че искам да бъда на сцената и да бъда актьор. Затова смятам, че човек трябва да вярва и дори да не бъде подкрепян, ако усеща, че в себе си има качества, желание и талант - да опитва, опитва, опитва", споделя Калев.

Още като дете артистът бил влюбен в своя грамофон и плочите, които непрестанно се въртели на него. В началото всичко било като игра - имитирал съседките, бабите, дядовците, приятелите, майките и бащите им, своите собствени родители. И така се забавлявал.

Обича да подражава на другите хора, които вижда и му харесват най-вече.

За него

е задължително да харесва човека, когото играе.

Необходимо е да му харесва излъчването на личността, която да има цвят и да е характерна.

"Много бих искал, но не мога да изиграя всеки. Особено когато няма база, за която да се захванеш", обяснява комикът.

Ето че днес харизматичният актьор вече има зад гърба си безброй впечатляващи превъплъщения. И дори след толкова години пред камерата ни най-малко не се е уморил от ежедневното си присъствие на малкия екран, защото обича безкрайно професията си.

Като всеки човек и той признава, че е имал моменти, в които се е чувствал физически и психически уморен. Имало е дни и нощи, в които от адреналин, въпреки че е бил ужасно изтощен, не е можел да заспи. Понякога има нужда да релаксира, но не се оплаква и е категоричен, че и доброто, и лошото са част от неговата работа, която толкова много харесва и обича.

За него славата не е тежест, а необходимо признание за всеки човек на изкуството. Самият той разбира, че е станал популярен, когато хората започнали да му се усмихват и да го разпознават по улицата.

Абсолютно всеки артист иска неговият труд да бъде видян от повече хора. Затова Калев не смее да твърди, че славата тежи, нито, че е много лека. Истина е, че на някои хора им идва в повече, но и не са съвсем искрени тези, които се оплакват прекалено.

За комедийната звезда славата е едно имагинерно понятие и е много временна. От всеки различен човек зависи колко дълго ще продължи тя. В същото време трябва да се носи с чест и достойнство.

"Трябва да

да вървите заедно така,

че да не си пречите,

а да ви е удобно”,

смята актьорът.

В момента Калев с нетърпение се готви за емоционална среща с публиката и в Плевен на 20 юли, в Пловдив на 30 август, а след това и в София, като целта му е още и още да усъвършенства "Грамофонът" занапред. Разбира се, подкрепен в своята повече от приятна задача и от професионалистите, които стоят зад и до него. Като изпълнителния продуцент Кирил Кирилов и особено музикантите от бенда на Дани Милев, които заедно с Калев преживяват цялата еуфория на сцената.

Сценарият на спектакъла е дело на Ваня Щерева по разкази на Виктор Калев, който сам отговаря за цялостната визия на представлението. Актьорът държи на детайлите, които да оформят един стилен, изчистен, качествен и в същото време ефектен спектакъл. Защото истината е в малките неща, които човек понякога забравя - в приятелството, спомените, любовта и носталгията по миналото, за която понякога се говори като за нещо тъжно, но в същото време и приятно.