Не е за вярване как разни проевропейски NGO-та и експерти са ни промили мозъците. Тези дни се оказа, че и в ЕС допускат банкови кризи като нашата от 1995-1996 г. Но в много по-големи мащаби.

Медиите в Европа и САЩ преливат от статии, че банките в ЕС са задръстени от 500 млрд. евро необслужвани заеми. Че някои финансови институции са се „набълбукали” с токсични книжа и деривати за над 70 трилиона. Както и че за да се избегне колапсът в цяла Европа, някой трябва да плати сметката. А тя е има-няма около 500 млрд. евро, като още не е ясно какви са загубите от заиграванията с деривати. Дали парите ще дойдат от общия европейски бюджет или всяка страна сама ще си спасява финансовите институции, няма значение. Важното е, че ще се наруши досегашното правило за лудориите на банкерите да отговарят собствениците, акционерите и вложителите.

Естествено, трупането на дългове не е от сега. Задълженията бяха огромни още при кризата от 2008 г. Тогава обаче бяха заметени под кревата и всички като щрауси се правеха, че ги няма. През това време те кротко си растяха и сега лавината заплашва да помете всичко.

Големият въпрос е къде са били досега Европейската централна банка и Европейският банков надзор? Нали все ни ги даваха за пример, нали затова трябваше да приемем еврото и да им поверим българските банки. Тезата на промивачите на мозъци е, че е по-добре в Брюксел да отговарят за тях. Че левът не е така сигурен като еврото. Че правилата на ЕЦБ и Европейският надзор са такива, че никога няма да допуснат банките ни да се отклонят от правия път. Че там стрестестовете са по-обективни от нашите, че на много ранен етап откриват проблемите и т.н.

Години наред какви ли не експерти ни облъчваха, че Брюксел никога няма да допусне банковите паники, които на няколко пъти ни застигаха. И какво се оказа? Уж всички закъсали в ЕС са издържали стрестестовете, а сега данъкоплатците трябва да ги спасяват от фалит.

На този фон нашият банков надзор е като някаква детска забавачка. Да, проспа проблема с КТБ. Но ако сравним нашите 2 млрд. евро с 500-те млрд. в ЕС плюс трилионите токсични деривати, ще установим, че нашият не е чак толкова зле. Както и че надзорът на Европа е точно 250 пъти по-зле от нашия. И ако той и ЕЦБ така ще контролират и нашите банки, тогава мерси. Абсолютно прав е Борисов да бяга от еврото като дявол от тамян.

Но най-нелепото в случая е, че български политици и експерти продължават да тръбят, че не трябва да се отказваме от еврото като приоритетна цел. Като удобно пропускат да кажат, че заради него бюджетът ни ще е пред фалит заради ежегодните вноски от около 5 млрд. лв. в Европейския спасителен механизъм. Самият той бе създаден, за да покрива периодично борчовете на закъсали европейски банки, да няма фалити и бягство на вложителите от финансовите институции.

С подобен спасителен механизъм банкерите в Европа нямат никакъв стимул да мислят да се научат да контролират риска, да се застраховат срещу загуби. А акционерите им да се научат да носят отговорност. Много ясно, че след като има кой да ти плаща сметките, ще си харчиш на воля? След това европейските будали, сред които и ние, ще платим, за да не стане още по-голяма криза. И така през няколко години, докато не докараме бюджета си до просешка тояга. Слава Богу, след банковата криза у нас през 1995-1996 г. политическата класа и БНБ не допуснаха подобни изпълнения.

Разбира се, КТБ бе ужасна грешка, но е една, а в ЕС са много. Защото твърде много хора са си затваряли очите. Така че нека тези, които ни промиват мозъците със стабилното евро и гениалните европейски банкери, поне сега да млъкнат. С лева и с борда сме си доста по-добре.