Снощи имах "нормален" разговор с оператор от така наречения «спешен телефон 112». Трябваше да повикам линейка за майка ми, която се гърчше от болки. Предварително трябва да заявя, че не съм очаквал много. Всъщност искаше ми се разговорът да бъде възможно по-кратък. Нещо от рода на - обаждам се от еди-къде си, моля пратете лекар, защото майка ми получи някаква криза с остри болки.

Първоначално се обади мъжки глас и аз си казах рецитацията. Той ме изслуша търпеливо и внимателно и след това рече: «Чакайте малко, от кой град се обаждате? София, казвам. А - добре, така кажете, каза той с глас, от който може да се предположи, че се намира поне на Международната космическа станция - сега ще ви прехвърля на колегите в София.»

Малко неадекватно за спешната ситуация в слушалката се разнася весела мелодия. Сигурно е било за около минута, но на мен ми се видя по-дълго. И докато аз се чудя дали «услугата» не е станала вече платена, най-после вдига "колежката в София": Да - кажете. Повтарям си аз рецитацията като не забравям умишлено да пропусна, че майка ми е на 82 години за да изпратят лекар, че както си му е реда у нас на възрастни много много не обръщат внимание. Вместо това словоохотливата операторка ме залива с въпроси. Аз се старая да отговарям коректно, като давам да се разбере, че не се обаждам за нещо дребно и че е наложително да я види лекар, защото болките са нетърпими, а и тя не може да ходи и затова ми е трудно да я закарам в болница.

Каква обаче бе изненадата ми, когато от другата страна започнаха да ме съветват.

«Ами дай й едно хапче! Примерно Но-шпа или бускулизин ще свърши работа и всичко ще се оправи, каза ми любезно операторката. Ама чакайте, казвам, няма ли да изпратите линейка?! «Не» - отговаря ми служителката с ясен и твърд тон. Освен това аз съм бивша медицинска сестра и много добре ги разбирам тези работи - бъбречна криза е. Линейки се изпращат само при хора със сериозни състояния - инфаркт и инсулт. Ама не знам дали не е инсулт, та затова исках лекар да я види, продължавам да упорствам аз. Освен това преди време време викнах линейка за себе си и пак ми казаха бъбречна криза, пък, когато на другия ден приятели ме закараха в Пирогов се оказа спукан аппендицит и едвам ме спасих след две операции…

«Ами ако толкова искате ще дойде линейка, ама когато дойде - към 1:00 или 2:00 часа през нощта, отговаря ми ядно преквалифициралата се медсестра. Беше някъде към десет вечерта - мача Германия-Италия тъкмо започваше, но аз се съгласих и на тази "милост". Общо поне 10 минути си беседвахме с тази… медицинска сестра.

«Такаааа – кажете си пак адреса, пита отново операторката. Казвам го за трети път. Сега продиктувайте телефон за връзка. Ами този ми е личният, от който ви се обаждам, предполагам че ви се изписва, отговарям неуверено аз.

«Не», - с нетърпящ възражения тон разсейва съмненията ми гласът от другата страна. Продиктувайте го.

Диктувам. Накрая любезната телефонистка ми казва успокоително: Няма защо да се ядосвате, господине, ще предам сигнала на Бърза помощ и ако имат кола ще изпратят лекар…

Не е ли чудно, мисля си, след като ми затвориха слушалката, бил съм на толкова пресконференции за този прословут спешен номер 112. Десетки милиони помощи от Евросъюза глътна този проект, Министърката на бедствията и авариите Емел Етем го беше уж въздигнала в приоритет, сега чувам, че и Бъчварова, към чието министерство мина телефон 112 търсела 50 милиона за да обновява софтуера за него, а там дори не виждат от кой номер им се обаждат, пишат го на ръка, камо ли да локализират обаждането… И няма ли все пак да си е по-добре да си звъним директно на Бърза помощ, както си беше, без тези посредници.

За всеки случай след това попитах дошлата след около час лекарка дали поводът за обаждането ми е бил несериозен. Не, разбира се, каза тя след като постави няколко инжекции и даде направление за болнични изследвания, просто не обръщайте много сериозно внимание на това, което ви казват операторите на 112.

Лошото в случая е обаче, че не те, а ние имаме нужда от тяхното внимание…