Село Пирин. Местни жители без реплики. Главна актриса - отхвърлена четири пъти за влизане в НАТФИЗ. Снежина Петрова. И всички тези съставки - добре опечени върху основа от закостенели и стари порядки на българския патриархат, за да бъде "сготвен" филмът "Жалейка" и да предложи определен вкус на публиката.

Разбира се, не липсва и щипката лична съпричастност към историята от лентата на режисьорката и сценаристка Елица Петкова.

Немската продукция на студентката от Берлинската академия за кино и телевизия надмина всички очаквания, като получи специалното признание на интернационалното жури в категория "Генерация 14 плюс" на 66-ия "Берлинале". На престижния европейки кинофестивал лентата също така беше номинирана за "Стъклена мечка" и най-добър дебют, а у нас спечели юбилейния Международен конкурс на СФФ и грабна голямата награда “София - Град на киното”

Продуценти на филма са Светослав Драганов, Тим Оливър Шулц и Сесил Толу-Полоновски, а снимките протичат изцяло в България с подкрепата на Нов български университет от екип на български и немски студенти. Оператор е Констанце Шмит.

В "Жалейка" едно младо момиче бива задължено да носи и излъчва тъга за пред другите. 17-годишната Лора, изиграна от дебютантката Анна Манолова, остава полусирак след смъртта на своя баща Стоян. Тя живее заедно с майка си (Снежина Петрова) в малко планинско село, където стрелките на часовника сякаш препускат без смисъл. Семейството и всички съселяни на Лора я притискат да се отдаде изцяло на определеното и наследено от техните предци скръбно поведение, задължително при подобни случаи.

Траурът изисква младото момиче да се облича в черно, да не слуша музика, да не танцува, да не се усмихва и да изпълнява различни ритуали около почитта към мъртвеца. Оттук насетне Лора вече е сирак и трябва да носи тъга в сърцето си, докато тя не се чувства съсипана и сломена. Иска да се весели и да живее необременена

и без закостенелите ограничения на

малката общност

Трудно е за младостта да приеме и да се съобрази с общоприетата форма на изразяване на скръб от загубата на близък, която обвързва човек повече със смъртта, отколкото с живота.

Тази драма се ражда от личния опит на самата Елица Петкова, която знае колко е тежък натискът да трябва да играеш ролята на жертва, когато не се чувстваш такава. 32-годишната режисьорка израства без баща, който почива в нейното ранно детство. На 11 г. губи сестра си и същият сценарий на чуждата проекция на тъга върху нея се повтаря. От нея се очаква да е тъжна, да се усмихва рядко, а бабите на село си мерят приказките, за да не кажат нещо погрешно на "горкото полусираче".

Петкова е родена във Велико Търново, но днес живее в Берлин заедно със съпруга си Ханес Маргет, който е и тонрежисьор и монтажист на "Жалейка". През 2015 година нейният късометражен филм "Липсващ" бе селектиран в Кан като германския претендент в конкурсната програма за още недипломирани режисьори.

Настоящият филм пък отначало е замислян като 30-минутна новела, но после се разгръща в завладяващ пълнометражен дебют.

Преди време Елица случайно попада в село Пирин и се влюбва в местната атмосфера,

като решава, че един ден задължително ще снима там. В работата по "Жалейка" тя разчита предимно на абсолютната естественост и непринуденост на участието на местните жители като натуршчици в лентата.

"За мое голямо щастие те приеха филма с отворени обятия и играха с желание. Малко или много всички играят себе си. В опелото на бащата на Лора участват четири жени от селото. Всички те са вдовици. Опелото е чиста импровизация, думите извират от тях. Те изживяваха още веднъж неща, които са им се случили. Така беше с повечето от сцените. Това, което подавах аз, беше рамката - каква е изходната позиция, какъв е конфликтът между героите, темите, за които евентуално си говорят. Но

хората използваха собствения си глас, нямаха реплики, които да учат”, обяснява Петкова.

В една от главните роли на майката на починалия Стоян дори се изявява пиринката Мария Клечева.

Възрастната жена в действителност е в траур, тъй като жали за своя съпруг и син, починали преди година. При нея снимките на филма се сливат с личните й емоции, като много често тя ги изразява с най-искрени сълзи, с които заразява околните.

Екипът се сближава изключително много с местните жени, в чиито домове се разделят да живеят по 2-3-ма души в продължение на шест седмици.

"Това ни даде шанс, първо, да опознаем колкото се може повече хората, да имаме лични взаимоотношения с тях и, второ, наистина да се чувстваме като у дома си. Правехме си вечеринки с тях, пиехме си ракийка, хапвахме си домашно сирене, късахме си домати от градината и си пеехме. Обичам да работя с хора и открих, че за мен киното е най-удачният медиум да изразявам това, което ми е важно", разказва режисьорката. Елица е изключително впечатлена и от работата си с истинските актьори. За Снежина Петрова всяка дума е излишна, защото играта й говори най-красноречиво за нейния талант и професионализъм. За главната роля на Лора пък Петкова избира младата Анна Манолова само по снимка. Тя е възпитаничката на театралния колеж "Любен Гройс" и цели четири пъти е била късана на изпити за влизане в НАТФИЗ, но въпреки това не се отказва от мечтата си.

Около 40 момичета кандидатстват за главната роля, но чак когато вижда Анна сред едни от последните,

Петкова си казва:

“Ето я моята Лора”

Щом я вижда на живо в София пък, всичките й надежди за нея са материализират, защото тя е точно такава, каквато я иска и я вижда.

"Анна е много прозрачна. Тя е много истинска и у нея няма никаква суета. Бързо разбира какво се иска от нея. Очаква я светло бъдеще", сигурна е Петкова.

Такова, каквото навярно очаква и нейната героиня Лора, която избира да напусне село Пирин. Да си подари свободата да не бъде жертва и да може да избира сама кога да се облича в черно и как да тъгува - тихо вътре в себе си или за пред другите.

Във филма участват още Михаил Стоянов, Стойко Иванов, Бояна Георгиева, Мартон Наги, Ася Попова и др.

"Жалейка" тръгва с редовни прожекции по кината у нас от 10 юни.