l 9-годишна става жертва на взрив, но болката не я сломява
l След края на кариерата си се храни денонощно - качва 10 кг

"Оценката ми е 6 минус, защото не са три златните медали”, казва старши треньорът на българския ансамбъл по художествена гимнастика Ина Ананиева, след като грациите получиха най-високата оценка и грабнаха два златни медала от световната купа в "Арена Армеец" в София.

Така с триумф бе отбелязано последното представяне на последните "златни момичета" пред българска публика.

Последното, защото, след като щурмуват летните олимпийски игри в Рио този август, шампионките Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова, Христиана Тодорова слагат край на своята кариера.

Последните, защото, макар да има кой да ги замести, новите надежди

тепърва ще бъдат отсявани и ще имат много работа, докато се "позлатят".

"Още другия месец сме насрочили тестувания за събирането на нов отбор. Отдолу идват много качествени гимнастички", обяснява старши треньорът.

Преди да финишират окончателно обаче, възпитаничките на Ананиева са изправени пред изключително тежката мисия да се представят перфектно на европейското първенство в Холон (Израел) в края на юни и, разбира се, в Рио.

Затова като за последно треньорката е мобилизирала своите "войници" и не им позволява да се отпуснат нито за миг. Часове след успеха си в София грациите отлетяха за Испания, където ще се представят на световната купа в Гуадалахара.

Ананиева се доказа като железен професионалист и оправда доверието, което й гласува Илияна Раева, като я назначи на този отговорен пост.

"Още от самото начало за мен беше едно голямо предизвикателство да видя дали ще се справя като старши треньор. Доста по-лесно е да си отстрани и да си помощник. Друго е

да видиш колко струваш

в действителност.

Няколко месеца преди Илияна Раева да стане президент на Българската федерация по художествена гимнастика, ме направи президент на клуба. Тогава нейните точни думи бяха: "През годините видях, че можеш да се справяш с много дини под една мишница. Ще се справиш и като президент." Не ми даде друг избор", признава треньорката.

След осем години ежедневна и целодневна работа със своите момичета Ина се е превърнала в тяхна втора майка. Грациите минават през страхотни изпитания. Победи, загуби, безброй елитни състезания и една олимпиада в Лондон.

"Там ни попречи само една грешка на Михаела, която е капитан. Тя я преживяваше месеци след това, сънуваше я постоянно, докато накрая не го преодоля. Случва се. Работим цяла година за едни две минути и трийсет секунди, които могат да ни пратят в трета глуха.

Всеки елемент се тренира по сто пъти на ден, всеки детайл, всяка стъпка. С музика, с уреди, с изчислена траектория. Много е отговорно да накараш пет момичета да бъдат като едно. Но в синхрона се крие красотата", сигурна е Ананиева.

Самата тя не може да се определи като прекалено строга към гимнастичките.

"Не съм по забраните. Просто не съм такъв тип човек, който ще ги следи,

ще ги притеснява и ще ги държи в желязно подчинение. Разбира се, трябва да следя за тяхната добра форма, но не прекалявам. Знам какво е свирепият глад. Самата аз след края на своята кариера започнах да се храня денонощно. Майка ми дори се притесни да не ми стане нещо. За една седмица качих 10 килограма и никакви дрехи не ми ставаха. Просто исках да наваксам за цялото онова време, в което карах на ябълка, кашкавал, сирене и мед. Имало е случаи дори да бъда под нормата и г-жа Робева ми разрешаваше обилно да си хапна. Не хванах 80-те години, в които дисциплината за килограми беше страшна. Моето поколение не беше лишавано чак толкова много и не беше на този строг режим, но все пак не беше леко", разказва сребърната медалистка.

Ина научава много важни уроци и израства като спортист под опеката отново на Илияна Раева, която е нейна първа треньорка в "Левски".

"Влязох в отбора на 6 години. Илиана подбра пет деца заедно с мен и ни направи шампионки на България

в тази възраст.

След това замина за Испания, а като се върна от Сарагоса и основа частния си клуб през 1993 г., ние отидохме при нея. От тогава до сега сме нонстоп заедно вече 20 години", благодарна е треньорката.

Ананиева определено е боец не само в спорта, но и в живота. Още като дете тя преживява истински кошмар, който обаче не успява да я уязви завинаги и единствено калява нейния характер.

"Бях на 9 години, когато пред мен избухна газов бойлер вкъщи. Нямам спомен колко процента е било изгарянето. Беше много страшно, като бомба. Лежах два месеца в "Пирогов", където ми направиха пластика на ръцете. След това с помощта на Нешка Робева и на Илияна Раева заминах за Япония. В продължение на две години постоянно пътувах дотам, за да ми направят 8 операции на лицето. Щом оцелях, значи не е било такава болка за умиране. Моят праг на чувствителност, на поносимост на болка е много висок", споделя несломимата спортистка.

Ананиева не крие, че отдадеността на работата и времето, прекарано със "златните й дъщери", са отнемали от моментите с нейната собствена плът и кръв.

"Чувствам се длъжница на 8-годишната си дъщеря Алексана. Във всеки свободен миг обаче гледам да й посветя цялото си внимание. Съжалявам, че тя не избра художествената гимнастика като свой път, въпреки че има данни. Знам обаче, че ще намери своето място в живота. Надявам се, че и другите ми момичета ще направят същото след края на своите успешни кариери", казва Ананиева.