Близки на починалата преди дни любимка на Тодор Живков - Дража Вълчева, се занимават с бизнес, изявяват се и на политическото поприще.

Те са свързани с БСП, въпреки че в последните години някогашната кандидат-членка на Политбюро на ЦК на БКП, не е била търсена от соцактивистите. А в началото на 90-те години Дража Вълчева е била много обидена на партията, защото попаднала в групата изключени бивши дейци.

Нейният зет Пламен Грозданов е уважаван бизнесмен. Мъжът стартира бизнес кариерата си в производството на вино "Домейн Бойар". Днес Пламен Грозданов е изпълнителен директор на Съюз "Произведено в България", където шефове са социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, а почетен председател е ексдиректорът на НДК Христо Друмев.

Грозданов беше в списъците на гражданската квота на столетницата за изборите през 2013 г., но се отказа в последния момент.

Бивш служител е на Външното министерство, като най-високата му позиция е посланик в Москва, когато министър е Ивайло Калфин, а президент Георги Първанов. Грозданов е работил преди това в Туристспортбанк

След това е бил директор на "Алфа-Виктория" АД, бил е директор по инвестиции в “TBI България” АД.

Името му се появи в списъците на Държавна сигурност като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС. Вербуван е през 1989 г. и е приел псевдонима Крежов.

Не е вярно, че Дража Вълчева има син. Единствената й дъщеря, която е съпруга наПламен Грозданов, се занимава с научна дейност. Саша е доцент в Института за икономически изследвания към БАН. Завършила е УНСС, който тогава е ВИИ "Карл Маркс". Специалността й е вътрешна търговия. След това специализира в Москва “Световно стопанство и международни икономически отношения”. В момента пише разработки за продоволствието и дали евросубсидиите са стимул за увеличаване на производството на земеделските култури.

Дража Вълчева също се изявявала като експерт по селско стопанство, докато била първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив.

Бившата комунистическа функционерка е свързана с БСП не само чрез зет си, но и по друга линия. Тя е сестра на тъщата на бившия пловдивски червен депутат Захари Георгиев. Той е избиран два пъти за народен представител, а дълги години бе и партиен шеф на социалистите в града под тепетата.

"Рядко сме се виждали с Дража Вълчева. Малко след като с жена ми се оженихме, тя замина за София. А когато сме присъствали на семейни сбирки, сме си говорили единствено за децата. Тя разказваше за двамата си внуци и за правнуците си. Избягвахме политическите теми в последните 10-ина години", заяви Захари Георгиев пред "168 часа". Той беше член на тясното партийно ръководство - Изпълнителното бюро на БСП, в предишния мандат.

Приятелското обкръжение на някогашната любимка

на Тодор Живков

пък се състояло от бивши величия от негово време. Членувала в клуб "Пловдивчани в София". Сред тях са Георги Атанасов (бивш министър-председател), Атанас Ивановски (бизнесмен и баща на заместник-министъра на финансите от царско време Димитър Ивановски), Георги Караманев (бивш министър на търговията), Румен Сербезов (бивш посланик в Япония), Цанко Гагов (бивш първи секретар на Окръжния комитет на БКП), Стоян Стоянов (първи зам.-министър на вътрешните работи от 1987 до 1990 г., а после за кратко оглавява МВР в правителството на Андрей Луканов).

Дража Вълчева е изключена от БСП заедно с цялата група от бивши величия в началото на демократичните промени.

Но след години въпросният клуб на пловдивчани в София започва да

се събира от време на

време на "Позитано" 20

и да организира срещи с различни функционери.

Най-вероятно Дража Вълчева е чула на тях визията за БСП на Сергей Станишев и Михаил Миков.

В последните си години Вълчева често се е разхождала в Докторската градинка в София сама с бастунче. Живеела отсреща, където районът е известен като квартала на бившите соцвеличия.

"Видях я преди 4-5 г. около Докторския паметник. Говорихме си за времето, пита ме с какво се занимавам. Казах й, че вече не правя бизнес, и тя ми каза: "Това е добре.

В момента бизнесът е поставен в такива условия, че човек непрекъснато изпада в конфликти."Умна жена беше", заяви бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров пред "168 часа".

Според легендите след скарване с него Дража Вълчева е прехвърлена в София през 70-те години.

"Имали сме спорове, но чак да е било скандал, не. Тя беше по-високо в йерархията, аз съм бил на ниско ниво - казва Чакъров. - Застъпваше тезата, че партията трябва да контролира стопанството.

Аз казвах, че ръководителите с опит трябваше да бъдат оставени да работят. И през 70-те години БКП се оттегли от стопанско-организаторските функции. Говорехме и за развитието на животновъдството. Дража Вълчева искаше окрупняване на стопанствата и превръщането им в модерни. Искаше да изпревари с инициативата си Централния комитет."

Чакъров не отминава и въпроса за това била ли е Дража Вълчева интимно близо до Тодор Живков.

"Хората много говорят. Която му каже добър ден, вече казват, че му е любовница. Едва ли не, ако някоя жена влезе в кабинета, започват да приказват.

Той се смееше и се забавляваше с тези слухове. Питаше ме: "Чули ли сте това? А онова? Не, нямаше такова нещо, отношенията помежду им бяха строги", твърди Костадин Чакъров.

Академик Владимир Топенчаров, който е бил директор на Института по образованието, а после работил в Държавния съвет, има също спомен с Дража Вълчева и бившия Първи.

"Работехме заедно по реформата за единното училище. И понеже кабинетът ми беше точно над този на партийния ръководител, й казвах:

"Ако тропнеш по-силно

с токчето си, Живков

долу ще те чуе",

разказа акад. Топенчаров.

На млади години Дража Вълчева всеки ден ходела на корта на тогавашния стадион "9 септември" в Пловдив, а после и в София, за да играе тенис. Винаги с инструктор, за да тренира по правилата. Другата й страст бил ловът. Често с гости или партийни другари ходели да стрелят из ловните полета.

По спомените на всички, които са я познавали, Дража Вълчева неизменно била облечена в строги делови костюми, с прибрана на кок гъста черна коса. Единствената й слабост били високите токчета. Навсякъде ходела с обувки на ток с изключение на лов и на корта.

За сметка на това умеела да се забавлява, била душата на компанията на партийните банкети.

Близка приятелка й била артистката Мария Стефанова.

"Дража много обичаше театъра. Когато играехме пиесата "А утрините тук са тихи", тя идваше на всяко представление. Играехме с Цветана Манева, Мая Драгоманска и други колежки, и Дража казваше: "Момичета, ако някоя от вас закъса, съм готова с репликите и ще изиграя ролята й", разказа Стефанова. Когато получила покана да играе в Народния театър, веднага отишла да пита Вълчева дали има нещо против.

"Тя ме погледна, засмя се - как ще спра талант по пътя му, разбира се, че ще отидеш. Каза го с леко сърце, с добра дума - разказа Стефанова. - Никога не се направи на голям политик. Винаги беше земна и много женствена. Аз водех много концерти в Пловдив и манифестациите. Тя ще дойде и ще попита: "Тази хубава рокля от какъв плат е, този хубав шал Христо ли ти го купи? Винаги ще покаже нещо женско. Много неща трябваше да преглътне в началото след промените. Толкова недостойни хора се упражняваха с нейното име. Не искам да ги споменавам, но й донесоха много горчивина."