България по време на тоталитаризма е била държава с ограничен суверинитет, съобразно догмите на доктрината Брежнев. Това означава, че тя е имала ограничен суверинитет и по отношение на природните си богатства, твърди пред "168 часа" политологът Антон Тодоров.
Още през втората половина на 40-те години на 20 век нейните уранови залежи са буквално окупирани от Съветите и вече може да кажем, че превръщането на Съветския съюз в ядрена сила е гарантирано и от добития и изнесен от страната ни уран, коментира той.
"Ето, за пръв път ще имате възможността да публикувате документ от руските архиви, който притежавам, в който се вижда това - казва Антон Тодоров пред "168 часа" - Същият статут имат и находищата на олово, който буквално губят националния си характер и стават квазисобственост на метрополията в Москва като стратегическа суровина с особено висока степен на ценност. Подобна е ситуацията и с медната руда, златото, което формално заводите, които го добиват са задължени да предават на БНБ, но знаете, че периодично златният ни резерв е бил източван от Москва под един или друг предлог.
Веднага след окупацията на страната ни от СССР,

НКВД слага ръка върху полезните изкопаеми на страната
като поставя под контрола си всичко свързано с експлоатацията, добива, товарните и транспортни дейности по изнасянето им към Съветите. Това може да се прочете в документите от т.н. „Особая папка“ в личния архив на Лаврентий Берия, който се намира в Государственный архив Российской Федерации (ГАРФ) (ф. Р-9401, оп. 2, „Особая папка“ Л.П.Берия, д. 150, л. 14-16). През 1945 г. е създадено и строго засекретеното съветско-българско минно дружество за експлоатация на урановите залежи в България.
Първи започват да вадят уран в България немците - през 1938 г. в Бухово. Още през първата година вадят 100 тона метал. През 1939 г. спират. През февруари 1945 г. съветското разузнаване се сдобива със секретни немски документи, от които разбира за този добив и реагира незабавно. На 20 август 1945 г. е прието „Разпореждане № ГКО-9887 сс/ов на съветския Държавен комитет по отбрана“, за което стана дума в отговора на първия Ви въпрос. Едно от най-бандитските действия на Съветите е ограбването на немското имущество в България, част от което са и акционерни дялове в предприятия, добиващи ценни суровини. Формално по силата на член 13 от Съглашението за примирие българското правителство „се задължава да не допуска, без разрешението на Съюзната Контролна Комисия, изнасянето или експроприирането на каквото и да е имущество (включително ценности и валута) принадлежало на Германия и Унгария или на техни поданници и лица, които живеят на техни територии или на територии заети от тях.“ Седмица след преврата на 9 септември правителството на К. Георгиев приема постановление, с което поставя под надзор всички немски имущества в България.
Преминаването на тези имущества в ръцете на болшевиките в Москва е истинска сага на позора, защото в нея огромна вина имат и колабориращите с болшевишката диктатура Великобритания и САЩ. Случва се следното: съветската мисия в България настоятелно изисква и постига
да бъдат предадени всички баланси и документални архиви
на германските фирми в България. При направената рекапитулация на декларираните и неизплатени от 5 септември 1944 г. до края на август 1945 г. задълженията на германските фирми в страната към българските физически и юридически лица възлизат на 407 673 256 лв. По решение на Потсдамската конференция (юли – август 1945 г.)
СССР придобива право само върху германските активи в бившите сателити на Третия райх. Въз основа на това решение през май 1946 г. е приет и специален закон за предаване в притежание на СССР на декларираните немски дялове в акционерните дружества, движими и недвижими имущества , авоари в банките, техническа документация, маркови знаци и патенти и др. Българското правителство също така е длъжно да изплати и стойността на щетите, причинени на немските активи /фабрики, мини, електроцентрали, сгради и т.н./, на тяхното оборудване и обзавеждане.
Към съветското търговско представителство в София започва трескаво да работи Управление на съветските имущества, което започва чудовищен грабеж. Първо става съсобственик на 159 предприятия с преобладаващо германско участие в страната. След това започва да придобива чрез отнемане от български предприятия, министерства, научни институции, библиотеки и музеи цялото германско оборудване, активи, техника и машини, по-голямата част от които са платени от България преди 9 септември на Германия и няма никакво основание да бъдат конфискувани.

Какви други ценни суровини са ни конфискувани от СССР, четете в печатното издание на в. "168 часа"