Никой не може да предотврати или прогнозира трусовете, говорим за възможни рискове

Учен с теория, че 24 часа преди бедствието въздухът над опасната зона се йонизира

Иска да създаде система за ранно предупреждение

Американското управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство НАСА обясни пред "168 часа" как проследява причините и последствията от земетресенията, рисковете за бъдещи трусове, но не може да ги прогнозира със сигурност.

"Използваме сателитни радари и GPS, за да измерим деформацията на Земята, предизвикана от трусовете. Благодарение на това установяваме по-добре какви разломи са се раздвижили и къде има най-голяма вероятност от разрушения, за да реагираме бързо при бедствия - пишат от НАСА в отговора си до "168 часа". - Използваме тези технологии и за да измерим

натрупването на

напрежение в разломите,

за да изучим къде има най-голям риск от земетресение в бъдеще."

На въпрос дали има начин да се прогнозират земните разтърсвания, от американската агенция казват, че никой не може да ги предскаже, но може да се пресмятат рисковете.

"Въз основа на натрупания през годините опит учените се опитват да изградят надеждни прогнози за това какви са рисковете от земетресения в определени географски райони, но никой не може да прогнозира точно кога и къде ще има трус. Освен това никой не може да ги предотврати", твърдят от НАСА.

Наскоро в някои сайтове се появи информация, че земетресенията имат връзка със слънчевата активност, но от американската агенция не са установили тя да влияе върху разтърсванията на Земята.

Но един от изследователите на НАСА - Фридман Фройд, има своя теория, която не е припозната от институцията. Според него

земетресенията биха

могли да се предсказват

24 часа по-рано

Това според него може да стане, ако се следят опасните райони. Фройд има теория, че молекулите на въздуха над тях се йонизират преди трус. При това часове преди да се случат бедствията. Ако теорията се докаже, предупрежденията биха могли да спасяват хиляди човешки животи всяка година.

Фридман Фройд смята, че когато предстои земетресение, скалите под земната повърхност излъчват електрически ток и той йонизира молекулите на въздуха. Това може да се наблюдава и измерва в опасните земетръсни райони. Опитите на Фройд започват от 2006 г. Част от сеизмологичната общност обаче е скептична към теорията му.

Фройд използва проводими сензори, за да изследва молекулите на въздуха над разломи в Аляска и Калифорния. Измервайки разликата в йонизацията, той сравнява данните със сеизмичните рекорди. "Независимо дали е средно или силно земетресение, има голямо увеличение на въздушната проводимост", казва Фройд. Той си е поставил за цел да изгради глобална система за прогноза за земетресения, която да предупреждава 24 часа по-рано.

Част от сеизмологичната общност е скептична към теорията на Фройд.

Хора от НАСА предсказаха миналата година вероятност от силно земетресение за района на Лос Анджелис, които се потвърдиха през декември. Тогава имаше трус от 5 степен по скалата на Рихтер. Прогнозата бе направена на база на изследвания на промените в земната повърхност, предизвикани от разлюляването с магнитуд от 5,1 през 2014 г.

Деформациите и разместванията водят до по-дълбоки разломи, които се затварят и това може да доведе до нови земетресения.

Макар и трусът да не е бил много силен, дълбочината е сериозна - 5,85 метра. Щетите са за 12 милиона долара. Повечето от тях са в радиус от 6 км от епицентъра. А деформацията на Земята е по-голяма от очакваното за тази сила на труса.

Макар и официално НАСА да не прогнозира земетресения, агенцията поддържа екип под ръководството на Сан Хо Юн, който прави карти на разрушенията. Данните се вземат от сателити, на които е монтирана специална сензорна технология. Методът работи дори ако сателитните образи са заснети през нощта или ако небето е покрито с облаци. Наскоро те публикуваха резултатите от използването на този метод за земетресението в Непал в сп. "Сеизмолоджикал рисърч летърс".

"Нашата картографираща система показва голям потенциал, особено за изолирани от света райони, където няма комуникация и пътищата са блокирани", казва Юн.

Чрез специален софтуер са направили карта на разрушенията в Катманду, Непал, след опустошителното земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер миналата година. Това става, като сравняват данните от два сателитни образа - от японски и италиански радар, преди и след труса.

Софтуерът позволява да направят карта с цветни пиксели, която напасват върху карта от гугъл ърт. Цветовете са от жълто (при по-слаби поражения) до червено, което показва местата с най-големи разрушения. Резолюцията е 30 метра и се виждат разрушенията на големите сгради и на околните пространства.

"Цветовете зависят от разликата между образите преди и след земетресението. Колкото са по-различни, толкова е по-червен образът", обясни Юн.

Такъв е случаят с разрушителния трус в Непал през април миналата година. НАСА провежда специални изследвания. Те показват, че има места, където Земята е пропаднала с 1,4 метра, а на други се е вдигнала с 1,5 метра

За да бъдат прецизни данните, всичко е правено преди сезона на мусона през юни.

Екипът открил, че са се появили 4312 свлачища за 6 седмици след труса, но те са доста по-малко от това, което се е получило при бедствия от подобен род в други планински райони.

Проучили са и 491 езера, от които само 9 са били засегнати от свлачищата. А сателитните снимки не са показали от тях да са се получили наводнения. В същото време от земетресението загинаха над 9000 души.

Районът с най-много свлачища е там, където земната повърхност е спаднала, а не там, където се е повдигнала. Това явление досега не е било известно и не е наблюдавано. Екипът проучва защо е имало по-малко свлачища от очакваното и защо са е получило така. Едно от възможните обяснения е, че земетресението предизвиква много по-малко люлеене на повърхността от останалите със същия магнитуд.

По-малко разтърсване е регистрирано от сеизмометрите в Катманду и останалите места, а броят на свлачищата подсказва, че люлеенето е било по-малко от очакваното в целия район.

Освен чрез сателити НАСА използва и синтетичен апертурен радар за изследване на земетресенията, който е много прецизен.

„