Днес спорим "за" или "против" задължителното изучаване на народни танци в училище.

Този спор би бил обясним в държава като Швейцария.

У нас не е.

У нас истинския дебат трябва да бъде - защо децата ни носят 30 килограмови раници, имат по 12 класни на седмица, правят 90 входни и 280 изходни нива по всеки предмет, а крайния резултат е, че не могат да напишат правилно името си, без да допуснат поне две правописни грешки.

А сега по темата с народните танци.

Народните танци в съзнанието ни отдавна са се превърнали в част от банкетно - социалистическата идилия.

Печено прасенце, разгърдени колеги и колежки с размазан грим и нещо като хоро, което се разиграва на дансинга в ресторанта на бившия Балкантурист.

А знаете ли, че всъщност в България е имало десетки достойни и изпълнени с любов към автентичния фолклор люде, които са обикаляли страната ни и са записвали автентичните ни хора и народни песни?

Да, има специална система за записване на движенията в хорото - специални знаци, които се изписват под нотите на това хоро - пайдушко, ръченица, криво садовско, копаница. право хоро...

Днес, през 2016 година фолклорът ни се е превърнал в някаква екзотична атракция.

А не бива.

Фолклорът ни е уникален.

Знаете ли, че няма нито една любовна песен в целият шопски район?

Нито една песен за любов...

Ето това е нещо, което може да ви накара да се замислите колко много не знаем за собствената си музика.

И за собствения си танц.

И защо хорото е хоро? Защото много хора са се хванали в кръг, за да се предпазят от нещо.

От страх...

От отчаяние...

От чувство за съпричастност...

Фолклорът няма нужда от задължително въдворяване в училище, ако ще го изучаваме по начина, по който изучаваме всичко останало.

Фолклорът трябва да бъде поднесен на децата ни така, щото те да го усетят, той да запали искрата, да стане интересен и забавен за малките.

И има начин това да се случи.

Но за това се иска ново мислене - модерно, нестандартно, разчупено.

А дотогава ще водим поредния безмислен мейнстрийм спор, а по телевизиите ще каним какви ли не хора да се упражняват по една тема, от която нищо не разбират.