Няма кой да накара хората, след като отпадат и санкциите, и поощренията

Дори и изтриването от избирателните списъци за неучастие в два последователни

вота може да се коригира

Въпреки заложените текстове в Изборния кодекс, че гласуването на избори става задължително, това на практика няма да се състои. Разпоредбите ще си останат просто на хартия, а може да отпаднат и в Конституционния съд.

Депутатите приеха, че всички пълнолетни българи трябва да пускат бюлетини за Народно събрание, президент и вицепрезидент, общински съветници и кметове.

Но има една тънкост - че

ако някой се разсее

и отиде за гъби,

както казваше преди време Евгений Бакърджиев, санкции няма да последват. В последния вариант, приет на среднощни заседания на парламента, идеята за глоба отпадна. Същото се случи и с прословутите бонуси и томболи с награди, каквито се предлагаха за тези, които са упражнили правото си на глас. Хем задължават хората, хем не ги принуждават.

Така единственото наказание за негласуващите остана възможността да бъдат изтрити от избирателните списъци, ако на два поредни еднотипни избора не отидат до урните. Например, ако наесен не гласуват за президент и след още 5 г. пак, чак след още 10 г. ще отпаднат от листата.

Но дотогава със сигурност властта ще се е сменила,

ще има нови управляващи, ново правителство, които може да имат друго мнение по въпроса и Изборният кодекс ще бъде променен, както те желаят.

Но дори и законът да остане в този вид, ако някой човек отпадне от списъците заради неучастие на два последователни вота от един и същи тип (за депутати, кметове или президент), на следващия може да бъде дописан, като пусне молба. При това дори не се иска да е нотариално заверена.

"И по сега действащия закон има възможност човек да бъде дописван в деня на изборите, ако е пропуснат в избирателните списъци, или иска да гласува на друго място. Така ще бъде и по новия кодекс", обясни депутат от управляващото мнозинство.

Резултатът от уж задължителното гласуване ще е все пак покачване на активността в някаква степен. Категоричната формулировка може да накара част на избирателите да реагират първосигнално, като чуят, че ги задължават да ходят до урните.

"Ще има хора, които ще се подведат от думата "задължително" и ще отидат до секциите, но едва ли ще стигнем 90-96% активност", коментираха запознати с правенето на избори.

Някои партии смятат, че ще увеличат привържениците си заради 100-процентовото гласуване. За приемането на текста настояваше Патриотичният фронт. Валери Симеонов и Красимир Каракачанов смятат, че по този начин ще постигнат и друг ефект - да се намали влиянието на ДПС. Идеята е, че избирателите на движението ще бъдат процентно по-малко, ако негласуващите българи излязат до урните.

Ако задължителното гласуване беше въведено наистина, печеливши щяха да са големите партии, както и евентуално атрактивна формация на протестния вот, твърдят социолози. Малките трудно биха се конкурирали. По-скоро има риск да изпаднат от следващия парламент. Това важи и за Реформаторския блок, и за Патриотичния фронт, и за АБВ.

Но всички сметки може да се окажат без кръчмар, ако ДПС атакува текстовете в Конституционния съд, както се заканиха още в пленарната зала. Според юристи е твърде възможно съдиите да отменят разпоредбите, защото в конституцията ясно е записано, че гласуването е право, а не задължение. Пак без никакви практически последствия ще остане и графата Угласувам срещу всичкиФ.

В последния вариант, приет от депутатите, тези бюлетини няма да се смятат за действителни и няма да променят избирателната активност. Така че на партиите няма да са им нужни повече избиратели за влизане в парламента, отколкото досега. Бариерата няма да се вдигне. Например, при положение че гласуват 4 милиона българи, от които 1 милион са против всички, 4-те процента праг за влизане в парламента ще се пресмятат само от другите 3 милиона. В този случай, за да бъде в Народното събрание, една партия ще трябва да е събрала 120 хиляди гласа, а не 160 хиляди, както би било, ако вотът срещу формациите се брои като действителна бюлетина. Иначе казано, малките партии все пак ще имат шанс да стигнат до Народното събрание.