- Проф. Ботев, на каква тектонична плоча се намира Нова Загора, където беше последното земетресение?

- Имаме тектонска карта със структурите, които формират напрежения. Може да се каже, че огнището до Нова Загора едва ли е свързано с известните потенциални сеизмични огнища до него. Това са Ямболското (или Тунджанското), което се намира на североизток от епицентъра на последното земетресение, и големият Чирпански разлом, който е на юг-югозапад. Така че няма връзка с тези тектонски структури.

- Тогава как се е получило земетресението?

- Новозагорският трус е продукт на сателитно разломче, свързано само с източните покрайнини на същинска Средна гора.

- Имало ли е сеизмична активност на това място преди?

- В тази зона - северно от Нова Загора, винаги е имало известни микроземетресения - слаби или много слаби. Но там

никога не е имало по-силно от това, което беше

на 16 април - 4-4,2

по скалата на Рихтер

Приемаме го като част от сеизмичния фон на страната, а не като свързано с катастрофалните сеизмични зони - Пловдив-Чирпан, където е възможно да има трусове до 7-а степен по скалата на Рихтер, и Тунджанската на изток - свързана с Ямбол, Елхово, манастирските възвишения, където са възможни активности до 6-6,5.

- Изследван ли е този разлом?

- Не е нищо ново, достатъчно старо е. Преди месец там започна фонова активност. Регистрирахме 3 земетресения в рамките на месец. Първото беше на 1 април.

На територията на цялата страна има единични разломи, които не са свързани с големи структури и не водят до по-значими земетръсни прояви. Локалитети има в почти цялата страна - най-вече в централната старопланинска част.

Подобна зона, която не се свързва с мощна сеизмогенетична линеаментна структура, беше и пернишкото огнище. Там не беше регистриран трус от 4,5-а степен от 100 години, откакто има изследователски работи. Това са зони на бавно натрупване на напрежение, които не са с катастрофален потенциал.

- Кои са най-опасните зони в България?

- Те са 6. Това са Пловдив-Чирпан, Тунджанската, Шабленската, свързвана с Калиакренските структури. Горнооряховската имаше силен ефект върху Велико Търново през 1913 г. Зоната с най-силни земетресения е Струмската. В началото на Кресненското дефиле напречно разположено е Крупнишкото разломно равнище. Там е регистрирано земетресение от 7,8 в началото на миналия век, когато територията е била част от Османската империя. Нямаме данни за разрушения, но не е имало и етажно строителство. Симитли се появява по-късно. Най-голямото тогава е било село Крупник с 3000 жители, но то е било извън България и няма данни за жертви и разрушения.

Остана да ви спомена Софийското огнище, което е в състояние да провокира трус над 6-а степен по скалата на Рихтер. Общото между тези 6 опасни зони е, че могат да доведат до земетресения с магнитуд до 6,5.

Такива са скоростите им на движение и регионалните напрежения на тези блокове. Софийската зона е ограничена от север и от юг - от Стара планина и от Витоша. Затова се наричат Витошки и Старопланински разлом.

Откакто се следи активността, в София нямаме силно земетресение от 6,5 и нагоре. Предполага се, че през 1858 г. е имало такова. След това - през 1917 г., когато вече е съществувала инструменталната регистрация, се е наблюдавал трус от 5,2, който е по-слаб от пернишкия.

Има максимално очаквани земетресения за отделните места в България. Десетки, стотици структури съществуват с малки разломи на повърхността и могат да предизвикат сеизмичен трус до 4-4,5. Те не се изследват. Нямат потенциал. Подобно беше към Твърдица миналата година. Не беше последвано от вторична активност.

- Имате ли вече анализи за пернишкото земетресение през 2012 г.?

- Изводите са, че сме наблюдавали абсолютен максимум на тази структура, която вероятно може да се събуди най-малко след няколкостотин години. Имахме няколко проекта в Перник за изследване на движенията на земните повърхности. Установихме, че има 1-2 мм, до 3 мм движение на отделните точки една спрямо друга. Различията са много малки.

За сравнение ще ви кажа, че на 150 км в т.нар. Северноегейска зона в района на Халкидики придвижването на геодезичните точки е с 10 мм. Това показва скоростта на отделните земекорни блокове един спрямо друг. Едната се движи към другата със скорост 6 до 10 мм. В Централна Гърция е 20-30 мм, а

в Крит, където Африканската плоча се подпъхва под Егейската, вече е 35-40 мм

Така че в сравнение с нашите 1-2 мм напреженията се освобождават с десетки пъти по-бърза скорост. При нас строежът на земните недра е с много по-ниски якостни характеристки, защото сме в района на континенталната част на Югоизточна Европа. Земекорната повърхност в Гърция е друг тип - океански, с преобладаване на базалтови минерали. Плътността там по-висока. Затова има по-големи напрежения и по-силни.

След 1960 г., когато се изгради голяма мрежа, в Гърция започнаха сериозни изследвания и се установи, че техните земетресения над 6-а степен по скалата на Рихтер са 50 на брой за цяла островна Гърция и Западна Турция. А при нас най-близкото по магнитуд е това в Перник.

Не се доближаваме до 6. Имаше преди години трус в Стражица, който беше най-силният. Там се отчиташе между 5,4-та и 5,7-а степен.

- Видях прогноза в един американски сайт, че тази година може да има много силно земетресение в Румъния от порядъка на 6,5 и повече. Възможно ли е това?

- На територията на нашата страна силните земетресения са много по-малко на брой. А в Румъния се наблюдават и такива от 6-а и дори 7-а и 8-а степен. За последвните 200 г. под Вранча е имало 5 на брой дълбоки труса с магнитуд над 7. Както и достатъчно много с 6. Това означава, че там е възможно по-скоро да се очаква някакво земетресение. Американските колеги обаче няма как да знаят времето, когато ще настъпи. Трусовете там са дълбоки - под 100 км, и на повърхността геофизичните аномалии, които могат да се следят, не дават изменения. Очевидно са направили предположението от чисто статистически причини. Никой не може да каже точно. Винаги има разлика от плюс-минус 5 г.

- Каква е статистиката за България?

- Много силните земетресения се случват на 270 г. Това е установено за последните 100 г., откакто има изследвания. В началото на миналия век от 1901 до 1928 г. са наблюдавани 7 земетресения. После дори няма 6 на брой.