Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истинската история на героите от филма "Кербала" Кадър от лентата "Кербала".

Полските бойци определиха лентата като доказателство за споделената с българските ветерани от Ирак доблест и смелост, казва режисьорът Кшищов Лукашевич

Полско-българската продукция на режисьора Кшищов Лукашевич "Кербала" от няколко дни е на големия екран у нас и представя художествен поглед към героичната отбрана на кметството в града от 80 български и полски бойци в разгара на войната в Ирак през 2004 г.

Става дума за действителната и трудна 4-дневна мисия на войниците, които успяват да удържат атаките на стотици шиитски екстремисти срещу градския съвет в Кербала - седалище на местните власти и полицията.

Основен консултант па продукцията е подполковник Гжегож Каличак, който е и прототип на главния герой и полски капитан Калицки, изигран от Бартоломей Топа.

За да сравни филмовия разказ с истинската история на героите, участвали в битката, "168 часа" потърси мнението на о.з. полковник Божидар Борисов. Той е бил зам.-командир на втори пехотен батальон тогава, а понастоящем е кмет на русенското село Две могили.

"Преди няколко години ми беше предоставен сценарият на този филм. Не съм го гледал все още и не знам дали поправките, които направих тогава, са били зачетени. Трябва да се знае, че ако има нещо в този филм, което да оронва престижа на българския войник, не е истина.

Сценарият, който аз прочетох, като цяло създава впечатлението, че едва ли не от полска страна са изнесли по-голямата тежест по отбраната на кметството. Всъщност този обект беше под командването на българския батальон, който извършваше бойните действия съвместно с поляците. Освен това в сценария нямаше нито думичка за американските военни, а в отбраната имаше такива войници. Не ми допадна и това, че в разговорите, които се водеха от героите, се използваха нецензурни думи", обяснява Борисов.

В същото време той не отрича, че взаимодействието между поляци и българи е било на много добро ниво.

"Нашият командир на първа пехотна рота заедно със заместника си водеха основно бойните действия заедно с поляците. По линия на НАТО, когато се участва в такива съвместни ситуации, всеки един командир си има своите отговорности, а партньорството се поставя на първо място. В това отношение не сме имали никакви проблеми.

Първоначално обаче ние се готвехме да участваме в операция със съвсем друго име Тя беше следвоенно възстановяване и стабилизиране в Ирак. Трябваше да се изграждат нови сили за сигурност, да се подобрява инфрастуктура под формата на различни проекти. Трябваше да реагираме по изпълнение на задачи по патрули, конвоиране, отбрана на базата и др. Две седмици преди нашето заминаване от България за Ирак беше взривена база "Индия" срещу първия ни батальон. Имаше 5-има загинали наши колеги и над 70 ранени, някои тежко.

Така наследихме една доста тежка обстановка. Базата беше напълно разрушена и трябваше да я изграждаме тепърва, да създаваме контакти с местното население и да осъществяваме задачи по сигурността на провинцията, за която отговаряхме.

Освен това тръгнахме в намален състав, защото много наши колеги, като видяха какво стана на 27 декември 2003 г., си подадоха рапортите. Хубавото бе, че през януари, февруари и март обстановката не беше много тежка. Имаше само спорадични нападения срещу базата с минохвъргачки, с ерпегета (ръчен противотанков гранатомет) и обстрели на патрули.

Страшно стана от 4 април 2004 г. Първо бе обстрелян наш патрул в близост до кметството, а наш редник, Котов, беше тежко ранен. На 6 април бе обстрелван друг конвой с командирования Петко Лилов. Оттам нататък се започнаха бойните действия в целия град, като най-яростни и съсредоточени бяха в кметството", разказва о.з. полковникът.

Подготовката на нашите бойци продължава на място в импровизиран полигон на охранявани складове за боеприпаси, останали от армията на Саддам. Свободните от задачи войници задължително се обучавали там.

"Може би и Господ ни опази да не дадем никакви жертви по време на отбраната. Наистина имаше денонощни атаки, като силата им се усещаше доста през нощта. Изкарахме доста тежки часове. Обстрелваха се сградата на градския съвет, базата и патрулите ни. Лошото беше, че нашият батальон имаше на площада минохвъргачки, но нямахме бройки, които да ги използват, а и от София също ни забраниха. Налагаше се да възпираме нападетеля по други методи. Бяхме там, за да защитаваме интересите на България.

Днес сме членове на организации като НАТО, като Европейския съюз, чиито интереси са с радиус от 6 хил. километра от Брюксел. Виждате вчера какво стана. През 2004 г. за първи път българско формирование участва в реални бойни действия след Втората световна война, като изключим някои единични случай. При нас стана истински бой в градски условия", спомня си кметът на Две могили.

Бившият зам.-командир споделя, че е устоял, защото за него, както и за всички участници това е било мисия.

"Бях на 38 години и разбрах каква страшна тежест е отговорността за човешките животи. В такава ситуация трябва да се вземат бързи и адекватни решения. Започнах да служа точно в началото на демокрацията, през 2004 година пък тъкмо влязохме в НАТО, а

това беше начинът

да се докажем.

Смятам, че нашите момчета си изпълниха задачите и каквото трябваше да направим, го направихме. Съжалявам само, че много български войници останаха непризнати, след като се завърнахме в България. Някои хора твърдят, че сме били там заради парите и те са били движеща сила, но не е така. Ние знаехме какво ни чака там. Тези, които искаха да забогатеят, се отказаха на тръгване. Парите са си пари, но животът е безценен", категоричен е полковникът.

Според него трябва да има филми, които да популяризират доблестта на военните. Американците отдавна са се специализирали в това, поляците тръгват по този път, а у нас все още няма сериозни опити. Борисов обаче допълва, че трябва да се знае и как в киното действителността определено бива художествено разкрасена.

Режисьорът на "Кербала" Кшищов Лукашевич изобщо не отрича този факт и в същото време изрази своята надежда българската публика да оцени достойнствата на неговата лента и да се гордее със своите войници, защитавали кметството.

"Надявам се и истинските герои, които са били на тази мисия, да споделят мнението на полските си другари, които казаха, че този филм е доказателство за доблестта и смелостта както на полските, така и на българските ветерани от Ирак. Това са почести, които те определено заслужават”, коментира пред "168 часа" Лукашевич.

Той обясни, че все пак повечето сцени в продукцията са отражение на реалността и на случващото се по време на войната. Като това как шиитските бунтовници използват местните хора като живи щитове и записват с камери агонията на ранени младежи, които превръщат в свои бойци.

"Единствено сцената със заложници в джамията е по-различна. Местните деца и жени са били евакуирани при вражеския огън от училището, от което бунтовниците са планирали да стрелят с минохвъргачки. Използвахме типична конвенция за една военна драма с преоформяне на характера на екшън сцените. Издирихме много записи, направени по време на мисията.

Истинската война

е напълно непривлекателна

за публиката.

Очакване, стрелба в тъмното, очакване, отделни кратки команди и отново чакане", признава Лукашевич. Като режисьор той е целял да покаже чрез историите на главните герои в своята лента как всички, ангажирани с войната, никога не получават това, което искат от нея.

"Камил иска да се докаже, че е добър медик, готов да действа в най-лошите условия, насред открит огън. В началото на филма обаче се проваля. Собански иска да бъде идеален служител, но се разпада психически по време на действието. Калицки иска да задържи себе си и своите хора колкото е възможно по-далеч от опасни ситуации. Той не иска да бъде герой. Той иска да се завърне у дома със своите войници, като губи близкия си приятел Галица още в началото на лентата", разказва режисьорът.

Лукашевич е изключително благодарен на родната звезда Христо Шопов за участието му във филма.

“Няма актьор в Полша с такова силно представяне на холивудския пазар като Христо

Видях неговото лице веднага щом разработих характера на командира на българския специален отряд капитан Гетов при писането на първата версия на сценария. Благодарен съм му, че се съгласи да вземе участие в "Кербала". Заедно с полските актьори трябваше да се превърнат в истински войници и бяха обучени затова от полски специалисти. Всеки един от главните герои е различен и специален, макар в униформите и с каски да изглеждат много сходни", обяснява Лукашевич.

Сред най-въздействащите и паметни сцени според него е именно тази, в която полските и българските войници наблюдават от постовете си шиитски войник, който записва с камера как агонизира един тийнейджър, а не му помага. Кадрите са му по-необходими като пропаганден материал за "свещените бойци".

"Другата силна сцена е, когато след сражение през цялата нощ защитниците на кметството биват "бомбардирани" от речта на шиитски лидери, която гърми от огромни тонколони на улицата. Гласовете крещят: "Смърт на американците. Смърт на всички чужденци." Калицки не издържа, стреля по високоговорителя и го унищожава. В края на краищата този герой

трябва да

намери у себе си храброст и сила,

за да защитава кметството в Кербала срещу шиитите като типичен герой, какъвто не претендира да бъде", казва Лукашевич.

Влоджимеж Нидерхаус, продуцент: Не можехме да стреляме в Ирак

Hай-голямата спънка пред екипа на "Кербала" е била невъзможността да се стреля по време на снимките на територията на Ирак, какъвто е бил първоначалният план, обяснява пред "168 часа" генералният директор на продуцентската компания за документални и игрални филми в Полша Влоджимеж Нидерхаус.

"Бяхме възпрепятствани както от политическата ситуация в Ирак, таки и от ограниченията на бюджета. Беше голямо предизвикателство битката за кметството да се снима във Варшава вместо в Арабския свят.

Сградата на градския съвет, която се вижда във филма, всъщност е копие на оригиналното здание. Сценографията беше завършена през лятото на 2014 г. Пейзажът беше построен в района на стара и затворена фабрика за коли. За няколко седмици старият офис и производствените халета бяха променени в арабски области, където се състояха боевете. Улиците бяха затрупани с изгорели коли, иракски билбордове от миналото десетилетие, магазини и всякакви детайли от света на Близкия изток. Кметството изглеждаше по абсолютния същия начин като истинското. Това беше един от най-големите сценографски проекта в полското кино", разказва Нидерхаус.

Личните истории на реалните участници са били незаменимо вдъхновение още по време на процеса на писане според продуцента.

Той е категоричен, че международният екип от поляци и българи се е сработил изключително добре и работният процес е протекъл повече от хармонично. Нидерхаус е особено възхитен най-вече от работата на родните каскадьори, участвали в продукцията.

Координатор на екипа на каскадьорите е французинът Франсоа Коцер. Освен във Варшава екипът все пак е работил и в редица страни от Близкия изток, а според Коцер снимките на последната локация в Аман са били най-сериозното предизвикателство.

"Ще бъда честен с вас, не беше лесно заради тамошната атмосфера. Работата на каскадьорите се нуждаеше от огромна организация и всичко трябваше да се планира перфектно. Трудност представляваше и набавянето на различни неща, от които имахме нужда. Все пак всичко мина добре, защото избрах да взема в екипа си хора с такъв характер, за които знаех, че ще се справят. И ще си свършат работата. Имах специалист в шофирането, в паданията, хореограф по бойните сцени и т.н. Където и да се намирахме, бяхме подготвени", коментира специалистът.

Като млад французинът придобива известен опит относно средата, защото е бил в Афганистан.

"Знам кога е безопасно и кога над хората надвисва някакъв риск. Можех да кажа точно кога е дошло времето да се махнем, защото сме застрашени. Разбирате ли, като чувство е. Интуиция", обяснява Коцер.

В момента той вече работи по следващ филмов проект и много харесва готовия "Кербала".

"Истинската история е много впечатляваща. Ситуация, немислима за публиката. Филмът обаче може да пренесе зрителите в тази обстановка, да ги накара да видят и почувстват наистина какво означава да си там", сигурен е Франсоа.

Коментара ()

Вашият коментар