Дизайнерът е показан чрез собствените му колекции в документалната лента “Наследството на Александър Маккуин”

Геният не може да бъде укротен, не може да бъде ограничен, не може да бъде скроен по мярката на стереотипа, защото диктува модния тренд. Затова британският дизайнер Александър Маккуин подчини световния подиум, превърна го в сцена на своето бунтарско изкуство и остави следи отвъд съвършенството.

Всепризнатият талант на модния диктатор е уловен и разказан през неговите смели, ексцентрични и впечатляващи колекции в документалната лента "Наследството на Александър Маккуин" (Le testament d'Alexander McQueen) по сценарий и режисура на Лоик Прижан. Френският журналист има зад гърба си редица документални продукции, засягащи модния свят.

Лентата вече имаше своята премиера като един от акцентите на "София филм фест", а последната прожекция ще бъде на 30 март в Културен център G8 от 20 ч.

Всички ревюта на "лошото момче на модата" са откровения. За него обикновената разходка на моделите пред погледа на жадната за мода публика е невъзможна.

Маккуин може да създава единствено, за да провокира и владее. Той не само изработва изкусни и неповторими облекла, а

режисира спектакли, за да накара дрехите да говорят

на хората. Ревютата му са социално обвързани и разказват истории, пародират и изобличават слабостите на човечеството.

Модният диктатор се вдъхновява от всичко около себе си. От древността през съвременната култура до възможното бъдеще на човечеството.

Пърформансите на Маккуин са уникални. Модели разкъсват дрехите си, вървят по вода, подгизват под порой от "златен дъжд", танцуват, "умират" и

еволюират на подиума.

В ревюто му "Уморените коне ги убиват, нали?", вдъхновено от едноименната американска драма на Сидни Полак, моделите му тичат, препъват се, падат и стават в осветен кръг през цялото време, докато красивите тоалети накрая не остават само дрипи. Представлението приключва с "издъхването" на една от участничките.

Публиката аплодира. Маккуин триумфира

Много често той бива обвиняван, че измъчва и унижава манекенките и изобщо жените. В същото време обаче дизайнерът обожава образа на силните и независими дами, които нямат нужда от закрила. Те може да бъдат жертви на изнасилване, да бъдат разголвани без срам или скривани зад маски и воали, да носят скелети на птици на главите си и стъклени рицарски доспехи и да бъдат красиви.

Много модели отказват да носят футуристичните модели обувки на 25-сантиметрови токове Armadillo, вдъхновени от тялото на броненосец, при представянето им през 2010 г. И все пак те стават истински хит, защото Маккуин заповядва.

Емблематично за твореца е и шотландското каре, чрез което остава верен на своите корени. В дома на майка му на стената виси гербът на семейния клан и надпис, който гласи:

“Искам да видя

какво е отвъд”

Още приживе Маккуин успява да премине всички граници и не само да види, но и да покаже на почитателите си какво има отвъд съвършенството. Самият той пък решава да напусне този свят едва на 40 години.

Един от най-влиятелните творци в света на модата е открит от своя иконом обесен в гардероба в дома си в Лондон. Той се самоубива на 11 февруари 2010 година в деня на погребението на своята майка. Единственото послание, което оставя, е бележка, в която пише:

“Грижете се за кучетата ми, съжалявам, обичам ви. Лий”

Слабостта на дизайнера към наркотиците приживе е всеизвестна, но конкретните причини за прощаването му с живота ще останат догадки.

В документалната лента не е засегната влиятелната фигура на модната редакторка Изабела Блоу, която дава силен тласък на кариерата на Маккуин. "Световната дама на шапките" има особено влияние върху дизайнера, вдъхва му смелост да изразява себе си и го учи на много, както самият той признава. Тя се самоубива през 2006 година, когато отношенията между двамата се влошават според мнозина.

"Това са глупости. Индустрията трябва винаги да стои настрана от личния ми живот и този на Изабела.

Това, което имах с нея,

е отвъд модата”,

споделя геният.

С последните си колекции той сякаш предупреждава света за своята смърт, макар тя да бележи като мотив почти цялото му творчество.

В свои интервюта Маккуин е категоричен, че не желае компанията му да съществува след него.

"Ще я запаля. Ще я унищожа, за да няма нищо, когато мен ме няма", отсича модният диктатор.

И все пак наследството му е твърде значително, за да бъде изоставено. Неговата дългогодишна асистентка и дясна ръка Сара Бъртон поема кормилото на модната къща Alexander McQueen. Нейният основател пък бива почетен със специална изложба в музея “Метрополитън” в Ню Йорк.