Как руски вестник набеди Йордан Соколов за доносник
През 2001 г. упорито разпространяван фалшификат се опитва да очерни името
на председателя на българския парламент
На 30 май 2001 г. под заглавие "Документи с държавна важност" руският вестник "Московские новости" публикува факсимилета от документи, уличаващи висши политици и държавни служители у нас в различни грехове. Един от главните наклеветени е вече покойният председател на 38-ото народно събрание и бивш министър на вътрешните работи Йордан Соколов.
Едва ли случайно статията се появява в навечерието на парламентарните избори у нас, които се провеждат на 17 юни 2001 г.
"Документите" били донесени в редакцията от непознат в навечерието на посещението на важна американска делегация там. В текста към факсимилетата се описва подробно един от тях - декларация за доброволно сътрудничество на българските тайни служби на 13 декември 1983 г.
"Името на човека, написал декларацията, е Йордан Георгиев Соколов", добавя вестникът и пояснява, че въпросният господин е бил председател на парламента и е второто лице в СДС. От останалите документи ставало ясно, че той получил псевдоним Момата и доставял информация под това име.
Материалът е подписан от отдел “Чужбина”, а в публикацията редакцията пояснява, че показва документите без коментар и че българските журналисти и политици могат да направят свое разследване по въпроса. Впоследствие всички уличаващи материали са препечатани и в българската преса.
След първоначалния скандал
бързо става ясно,
че е фалшификат
Публикацията, в която Йордан Соколов се обявява за доносник на ДС е пълна с явни противоречия, пише в своя статия и журналистката Татяна Ваксберг.
Всъщност московският вестник, спряган като "флагман на перестройката" сам се опровергава. Първоначално той пише, че документите са донесени в редакцията му от непознат човек. А само ден по-късно зам. главният редактор на изданието Людмила Телен пък признава, че приносителят е познат на редакцията.
На всичкото отгоре от думите на Людмила Телен се разбира още, че "досието на Йордан Соколов" е било доставено в редакцията не в оригинал, а само във вид на ксерокопия. Сам по себе си подобен прецедент е знак не просто за недобронамереност, а е и крещящ белег за непрофесионализъм. Разбира се, само в случай, че приемем публикуването на материалите за случайност.
На фона на това вероятно не е и толкова учудващо, че в интервюто си редакционният шеф на руската медия съобщава, че изобщо не са направили и минимално усилие за да проверят истинността на фактите.
Но не е само това. Сред "документите", огласени в руската столица например, според зам.-главния редактор, не е имало собственоръчна декларация на Соколов и не е имало справка за неговото вербуване. Интересно как, но по-късно в български медии, които се позовават на "Московские новости" те се появяват. В същото време Комисията по досиетата не е откривала подобна декларация. Значи самият архив или никога не я е съхранявал, или не е успял да я запази.
А освен всичко друго у нас в Наказателния кодекс се предвижда глоба или затвор за всеки, който разгласи документи на ДС, които се намират извън архива на МВР.
Но веднага се набиват на очи и
някои сериозни пропуски и грешки в "документите" Първият от тях е в агентурното име, приписвано на Соколов. Това е псевдонимът Момата. От езикова гледна точка това е съществително нарицателно име. Така са били законспирирани не агентите, а именно жертвите на ДС. На агентите е бил залепван псевдоним, който е съществително собствено име.
Кои са останалите несъответствия в "документите", четете в печатното издание на в. "168 часа"
Най-четени
-
Галерия Най-голямата българска военна победа - над Франция и Англия при Дойран
При това имаме седем пъти по-малко войници През 1916 г. България влиза в Първата световна война. За няколко месеца разгромява сръбската войска и само заповедта на германското командване я спасява от
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Братът на Ружа я търси, има нужда от пари
"Няма нищо общо с настоящата компания OneLife, наследник на OneCoin", казва "Изненадан съм, че не остана в САЩ, още е под закрилата на американското правителство"
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции