Жест на агресия, но и рисков фактор за разпространение на болести

Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Христо Стоичков имат “Златни обувки” не само по вкарани голове, но и по изплюти плюнки. След тях тази класация се редят стотици футболисти, знайни и незнайни. Повечето хора смятат, че това е израз на прословутата футболна простащина. Всъщност футболните джентълмени плюят толкова много по чисто медицински причини.

Специалистът по дентална медицина д-р Георги Райков, създател на стоматологичен център “Рай-дент”, обяснява:

“Вегетативната нервна система се дели на два дяла - симпатиков и парасимпатиков. Те се включват в различно състояние на организма. Симпатиковият се активира, когато организмът е в движение, в екшън, в състояние на борба.

Тогава се увеличава секрецията на адреналин, разширяват се зениците, учестяват се дишането и сърдечният ритъм, подобрява се оросяването на мускулите и се активира слюноотделянето.

Парасимпатиковият дял се включва, когато организмът е в покой и се възстановява – сърдечната дейност се успокоява, увеличава се храносмилането и кръвта се насочва към стомаха.”

Стоматологът обяснява, че явлението плюене зависи от физическата активност, но също така и от психическата нагласа. При спортове, в които има директен досег и сблъсък с противника тяло в тяло, слюноотделянето е много по-силно и това се обяснява и психологически.

“Когато футболистите спортуват, тичат и са на мач, при тях се активира симпатиковият дял, има прилив на адреналин, който ускорява пулса и усилва оросяването на мускулите и слюноотделянето – обяснява д-р Райков. – Важен фактор е и това, че футболът е стилизирана война, съвременна гладиаторска битка. Докато например при един плувец или гимнастик няма пряк сблъсък със съперника дори на състезание. 

Затова при практикуващите спортове, които имитират военни действия или борба, много повече се активира слюноотделянето. И във футбола, и в баскетбола, и в бокса. На боксьорите например им дават да жабурят.”

Но отделянето на слюнка и плюенето й са два различни процеса.

Не бива да се бъркат и понятията слюнка и плюнка, обяснява д-р Райков:

“Слюнката е секретът на слюнчените жлези. Тя съдържа мукополизахариди и въглехидратно-белтъчни структури. Когато слюнката избликне в устната кухина, в нея се разтварят епителни клетки, остатъци от храна, бактерии и тя вече се превръща в плюнка. Можем да я преглътнем, можем и да изплюем.

Въпрос е на навик и на възпитание. Така че завишеното слюноотделяне, дори и да е естествен процес при някои спортове, не означава задължително плюене.”

Специалистът обяснява, че слюноотделянето е важно, защото секретът има незаменима роля: “Слюнката поддържа PH, влажността на лигавицата, изчиства зъбите, а когато ядем, овлажнява храната и т.н.

При някои хора има по-засилено слюноотделяне, но то не е рисково. Напротив, опасна е липсата. Това е така наречената ксеростомия, или сухота в устата. При някои хора не се отделя достатъчно секрет, което крие сериозни рискове за устната кухина и за зъбите.”

Стоматологът подчертава, че плюнката от своя страна също може да се окаже рисков фактор, защото чрез нея се разпространяват респираторни заболявания и други, предавани по въздушно-капков път.

А такива са грип, варицела, ангина, заушка, коклюш, скарлатина, рубеола, туберкулоза, полиомиелит, дифтерия, стрептококови инфекции, херпес, мононуклеоза.

Специалисти от бразилския правителствен здравен институт “Фиокрус” се притесняват, че чрез плюнка може да се предава даже “Зика”. Учените са открили активен вирус в проби от слюнка и урина, и изразяват огромно притеснение, че е възможно опасната болест да се пренася и чрез телесни течности. Световната здравна организация официално обяви Зика за глобална опасност.

Какви наказания получават футболистите за плюене, четете в хартиеното издание на "168 часа".