Чувствам тези скъпи спомени като коледна картичка от татко, споделя наследникът на певеца - Кристиан

Bъзможно ли е човек да получи поздрав от отвъдното? Да му бъде предаден подарък от любим човек, който вече си е отишъл? Казват, че по Коледа стават чудеса.

И седмица преди най-светлия християнски празник "168 часа" стана посредник на чудо. Един син получи коледна картичка от своя покоен баща. Екипът на вестника предаде в ръцете на 22-годишния Кристиан откраднати преди повече от 15 години семейни снимки на музикалната звезда Борис Гуджунов.

Невероятната история и връщането на изгубените във времето фотомигове от живота на певеца се случиха благодарение на мъж от Варна, който пожела да запази анонимност.

Хобито му е да снима филми върху стари фотоленти, които си поръчва от София. В последната си пратка от столицата обаче открива филм, който е използван. След като проявява негативите, качва снимките, без да знае чии са, в специален форум в интернет.

Хората моментално започват да коментират и един от потребителите обяснява, че на фотосите всъщност е семейството на големия певец Борис Гуджунов.

Скоро след това притежателят на снимките получава многобройни обаждания и запитвания за интервю, но категорично отказва.

Изтрива всякакви следи от снимките в интернет, след което се свърза със "168 часа" с единствената идея да изпрати посредством нас скъпите спомени на техния притежател, а именно наследника на певеца - Кристиан.

Самият той разбра от нашия екип за намерената ценност и за непознатия човек, който, без да търси никаква публичност, направи този жест към него. Наред с негативите в колет до редакцията мъжът от Варна изпрати и сканираните снимки, качени на флашка.

На фотосите самият Кристиан не присъства, но вижда майка си Елжбета, втората и последна жена на Гуджунов, и своя по-голям брат от първия брак на баща си.

"Искам съвсем искрено да благодаря на човека, който е решил, вместо да спечели каквото и да е от тези снимки, да ги изпрати лично на мен. Признателен съм му. Те идват в много важен момент за мен и майка ми, защото преди дни се навършиха точно шест месеца от смъртта на татко. Чувствам, че съм получил коледна картичка от него", сподели синът на естрадната звезда.

Кристиан е наследил артистизма на баща си и иска да сбъдне неговата неосъществена мечта - да успее, но като филмов актьор. Той вече е завършил театрален колеж и досега е снимал редица епизодични роли в различни наши сериали, както и в американски продукции. Целта му обаче е един ден да заплува редом до големите риби, като си пробва късмета на американския филмов пазар.

Неговият легендарен баща от известното трио "Бо Бо Бо" почина в края на юни тази година след тежко боледуване. В последните си дни естрадният певец бе безкрайно огорчен от отношението към неговите заслуги през годините и нищожната пенсия, която получаваше от държавата.

Финансовата му безизходица трогна всички. Приятели и дори непознати веднага му протегнаха ръка и след мащабна кампания той получи заслуженото максимално пенсионно възнаграждение и допълнителна помощ от много наши популярни лица. Така за кратко си връща желанието за борба и живот. Борис

Гуджунов си отива от този свят със сърце, препълнено с надежда.

- Крис, след като научи какъв път са изминали тези спомени от баща ти, за да стигнат до теб, имаш ли някаква идея как са се изгубили?

- Да. Почти съм сигурен, че тези негативи са били във фотоапарати, откраднати от дома ни преди повече от 15 години. Тогава стана един от най-големите обири вкъщи и изчезнаха много ценни вещи. По онова време често ни се случваше да влизат с взлом у нас, защото живеем на първия етаж. Освен това, изглежда, крадците винаги са знаели кого точно обират, защото се случваше винаги по време на концерти на баща ми.

- На снимките е по-големият ти брат.

- Да. Той живее в Лондон. От доста време не сме се виждали и не поддържаме особена връзка. Не е нормално, но понякога става така в живота.

- Баща ти обичаше ли да се снима?

- Фотографията беше втората му страст след пеенето. Вкъщи имаме три огромни кутии само с проявени снимки.

- Какви са твоите най-скъпи спомени с него?

- Най-ценни са ми моментите, когато ме водеше на своите концерти. Беше много приятно да бъда зад кулисите и да виждам как се подготвят артистите, както и самата им трансформация с излизането на сцената. Толкова бе вълнуващо. Така неусетно самият аз избрах да тръгна по стъпките на баща си. Само че се насочих към неговата друга мечтана професия - актьорската. Никак не съм добър в пеенето. За съжаление татко не успява да се реализира като актьор, защото не завършва образованието си в НАТФИЗ, тъй като бива изключен. Официалната причина за изхвърлянето му е едно неизвинено отсъствие, но всъщност всичко се случва, защото тогава баща ми пял забранени американски песни на Елвис Пресли. Някои хора са му завидели и са решили да прекратят актьорската му кариера, но може би пък му направиха услуга. Напоследък се убеждавам, че съдбата си знае работата. Поех тази му мечта и искам да се докажа. Както всяко дете на успял човек желае.

- По какво приличаш на своя баща?

- Може би по нахалството и упоритостта. По необходимостта да се доказвам. Към края на своя живот той бе загубил надежда. Когато обаче стана голямата кампания в негова подкрепа, той се зарадва. За него бе важно да знае, че хората го помнят и го обичат. Тяхната любов му върна желанието за борба и вярата в хората.

- Кои са най-важните житейски уроци, които той ти предаде?

- Винаги когато си сред хора, да се държиш на ниво. Да знаеш какво говориш, да имаш мнение и да го отстояваш, но да не обиждаш хората. Да бъдеш точен човек в постъпките си и също така да си винаги навреме.

- С майка ти трудно ли приехте загубата му?

- Доста беше тежко. Ще прозвучи ужасно грубо, обаче лично аз бях подготвен и бях приел смъртта му много по-рано. За известно време той се беше закрепил, но много време прекара по болниците, накрая се влоши рязко, а лекарите всеки ден ни казваха, че ще му е последен. Получих си болката на порции, агонията се удължи, но смъртта не ме изненада.

Цялото интервю четете в хартиеното издание на "168 часа".