Над 37 години големият режисьор Никита Михалков работи по своя последен филм "Слънчев удар", за който заимства една драматична и кратка любовна история от страниците на Иван Бунин, като нажежава с нея историческия момент на прощаването с царството пред настъпващата съветска епоха в Русия.
Драматичната лента на Михалков е създадена по мотиви от разказа "Слънчев удар" и романа "Окаяни дни" на първия руски нобелов лауреат по литература.
Прочутият кинодеец пренаписва сценария 11 пъти, а финалният му вид е дело на съвместната му работа с Александър Адабашян и Владимир Мойсеенко.
70-годишният режисьор с лекота играе с времето и прескача от филмовото настояще, 1920 г., към филмовото минало на своя неназован герой, 1907 г., използвайки спомените му. В сегашния момент един кораб ще отведе този капитан в обятията на смъртта
в Черно море, а тринайсет години по-рано един параход, пътуващ по Волга, го изпраща в прегръдките на тайнствена красавица.
В първия темпорален пласт капитанът, изигран от Мартинш Калита, е сред белогвардейците, последните лоялни към царя войници, които се предават на Червената армия. Те биват убедени от нейния командир, че само така животът им ще бъде пощаден, но остават излъгани.
Известно време са охранявани от червеноармейците начело с трима комисари, двама, от които са напълно реални исторически личности - Роза Землячка, с действителната фамилия Залкинд, и Бела Кун. Тримата всъщност са екзекутори, изпратени от Троцки,
за да се отърват от последните следи на монархията,
а именно бялото движение.
Всичко завършва с потапянето на един стар кораб в морето, на който са качени всички войници заедно с главния герой.
Преди това обаче той има време да размисли за своята съдба, как и защо не само той, но и родината му е стигнала дотук. В този тежък миг на равносметка цялото му съзнание бива завладяно най-вече от едно събитие в живота му, което сякаш го изгаря най-силно насред усещането за наближаващия край.
Тук идва и почерпаното от разказа "Слънчев удар" на Иван Бунин с леки изменения по Михалков. Във филма поручикът е сгоден, когато се среща с енигматичната хубавица (Виктория Соловьова), докато двамата са на пътешествие с параход по Волга. В същото време тя е омъжена и има две деца на големия екран за разлика от героинята в разказа, която има едно.
Съвсем неусетно двамата стават жертви на пламналата изведнъж изпепеляваща страст помежду им. Те са неспособни да й устоят и слизат на пристана в неизвестен град, където в една хотелска стая се отдават на желанията си. След бурната нощ описват случилото се като последствие от "слънчев удар", който ги поразява. Поручикът не осъзнава извършеното от него като грях.
На сутринта пътищата на любовниците се разделят завинаги. Тя се качва на друг параход, а той остава за кратко в градчето. Там среща едно момче, клисар в църквата, което замечтано следи хода на параходите и задава любопитни въпроси на белогвардееца за живота. И най-вече за Дарвин.
Това е и най-същественото отклонение на режисьора от Бунин - добавянето на нов персонаж в историята на поручика.
Разговорите на героя на Калита и подрастващия Георгий никак не са пришити просто за пълнеж. Напускайки градчето, офицерът оставя часовника си на момчето, но то се страхува да не бъде обвинено в кражба и тича след файтона на своя познат, за да му го върне. В крайна сметка не успява и ценната вещ остава у него.
Същият Георгий обаче ще прескочи от спомените на Калита в настоящето през 1920 г., за да му върне часовника, който ще отмери последните минути от живота на капитана.
Георгий Сергеевич се оказва третият комисар, който заедно с Бела Кун и Роза Землячка ще изпрати в дълбините всички войници на царя, за да се прочисти Крим от "бялата зараза".
В исторически план третият член на наказателния екип всъщност е бил Георгий Леонидович Пятаков, чиято биография е много далечна от тази на филмовия герой на Михалков.
Финалът на "Слънчев удар" несъмнено е въздействащ и лишен от всякакви любовни трепети.
Двамата стари познати се срещат и комисарят веднага разпознава онзи някогашен поручик, който днес е обречен на смърт капитан, но не казва нито дума. Белогвардеецът от своя страна витае изцяло в своето минало и не може да види очите на любопитното момче в строгото изражение на своя палач. Той го разпознава чак когато един юнкер му предава часовника, който комисарят е пазил до този момент, но сега иска да му върне.
Малко преди да потъне в дълбините, капитанът пожелава да каже нещо на детето от спомените си, но вече няма време. А на пристана Георгий с очи, в които проблясват сълзи, вдига ръка сякаш да се прекръсти, но единствено оправя своята фуражка с червена петолъчка.
"Слънчев удар" е предложението на Русия за номинация за чуждоезичен "Оскар", макар самият Михалков да не очаква място за лентата в съревнованието.
"Уверен съм, че няма да попаднем в шортлистата на оскарите. И тук не говоря за вкусове. Аз съм в черния списък на Украйна, това е политика", смята режисьорът.
Той вече има една статуетка от Американската филмова академия, която му бе връчена през 1995 година за "Изпепелени от слънцето".
Драматичната лента "Слънчев удар" е носител на 5 награди "Златен орел" - за най-добър филм, операторско майсторство, музика, сценография и костюми. Награда за операторско майсторство - Шанхай, и номинация за "Златен орел" за режисура.
Въпреки безспорните си качества филмът бе нападнат от критиката, която го нарече "полов акт за 965 млн. рубли". На нас обаче ни харесва. "Научих се, че
трябва да бъдеш изключително чувствителен към това, което усещаш, за да правиш това, което искаш - ако, разбира се, не работиш за пари, слава или държавна поръчка. И ако импулсът идва от сърцето, то ще се намерят пет, шест, осем милиона души, които ще тръгнат в същата посока", споделя Никита Михалков.
Пред камерата на титаничния режисьор се изявяват още Анастасия Имамова, Сергей Серов, Ксения Попович, Денис Василиев и др. Оператор е Владислав Опелянц, а за музикалния фон отговаря Едуард Артьомиев.
Премиерата на "Слънчев удар" у нас е на 11 декември.