Христо Сираков посрещна "168 часа" за интервю в своя нов ресторант Twiga само няколко дни след като заедно с Наталия Гуркова, Елена Ангелова и дизайнерката София Борисова като жури на "Мис България 2015" избраха най-красивата жена у нас. След коронясването по стара нашенска традиция се завъртяха и сканадали около победителката, но Сираков е далеч от тях. За него утрешният ден винаги е по-важен от днешния и още повече от вчерашния. Бизнесменът е погълнат от своите професионални и ежедневни ангажименти като движи делата си отговорно и търпеливо, защото според него рискови играчи са само глупаците. 

- Г-н Сираков, бяхте част от журито на конкурса "Мис България 2015", според вас спечели ли най-красивата и достойна участничка?

- Спечели тази, която обективното жури избра. Дали е най-красивата, е въпрос на вкус.

- Смятате ли, че победителката Марина Войкова трябва сама да се откаже от короната, след като стана ясно, че в миналото е позирала за еротични снимки? И макар че има такава забрана в регламента, организаторите решиха тя да запази титлата си.

- Не виждам какво лошо има, че се е снимала като еротичен модел, особено ако всичко е било направено красиво и елегантно. Щом организаторите вече са преценили, че няма проблем, значи няма.

- Като че ли няма година, в която българите да са доволни от избора на най-красивата жена у нас. И тази победителка беше силно разкритикувана. 

- Става въпрос най-вече за различен вкус. Както и за злобата на българите понякога. И завистта. 

- В този ред на мисли смятате ли, че можете да задоволите вкуса на българина с вашия нов ресторант?

- Създадох го с много любов. Постарах се да се хареса на повече и различни прослойки от нашето общество. И мисля, че успявам да го правя.

- Как решихте да се захванете и с ресторантьорския бизнес?

- Идеите при мен винаги се раждат на приятелски събирания и уж на шега. После обаче се превръщат в нещо сериозно, както всички цели в живота ми.Винаги се старая да реализирам плановете си максимално добре, защото зад работата ми всъщност стои моето име. Цялата концепция на ресторанта, както и неговият интериор са почти изцяло по моя идея с помощ от приятели, разбира се. По принцип винаги каквото и да съм направил за себе си, не само ресторанта, но и къщите, в които живея, държа да подреждам и организирам предимно сам. Тук целях (оглежда ресторанта - бел. ред.), както казва моят съдружник, че трябва, когато огледам цялото място, погледът ми да не спира никъде. Така да се каже, да няма нищо, което да ме дразни, за да бъда доволен от себе си. Поради тази причина понякога дори правя някои неща по два-три пъти, докато резултатът ми се хареса. Пребоядисвам, претапицирам и т.н., за което харча излишни пари и губя време, но действам така до задоволителен краен резултат. Надявам се, че приятелите, познатите и клиентите ми го оценяват.

- Кое е най-неуспешното ви бизнес начинание?

- Сред всички успешни винаги има и някои по-малко успешни. Веднъж имах една сделка, за която купихме земя и искахме да строим на нея, но започна кризата и всичко пропадна. От това начинание бях на пълна загуба, но си платих каквото трябва и днес не дължа пари на никого. С какво ли не съм се захващал. Интересното е, че обичам да се хвърлям особено много в непознатото. Да изучавам и да стана професионалист в съвсем нови за мен сфери, докато основните ми занимания са съвсем други.

- Рисков играч ли сте, или по-скоро играете на сигурно?

- Рискови играчи са само глупаците. Да, понякога поемам премерени рискови, но не се залавям безразсъдно с нищо.

- Случвало ли ви се е да смесвате работата с личния живот?

- Няма как. Дори не знам как би могло да се случи нарушаването на един такъв неписан закон.

- Бихте ли участвали в нов сезон на "Милионер търси съпруга"?

- Никога не казвай никога. Засега не, защото опитът ми оттам показа, че момичетата, които се явяват за този формат, го правят повече заради телевизионната изява, без да имат реални адмирации към мен. Покрай предаването обаче изпратиха писма и много жени, от които останах приятно впечатлен. Качествени и красиви дами, които никога не биха се показали в такова предаване, поради което то се обезсмисля. Не съжалявам за участието си. Натрупах опит и не мога да кажа, че беше отрицателен. Забавлявах се.

- Според вашите наблюдения повечето жени у нас меркантилни ли са, или напротив?

- Всеки човек обича да има. Дали ще са някакви материални блага, или хубаво прекарване, е без значение. Не смятам, че подобни желания може да се определят като меркантилност. Ясно е, че хубавите момичета няма да се хванат с миньори, като не искам да обиждам ничия професия с това изказване. Според този факт обаче всички трябва да са меркантилни. Има разлика, когато момичетата, които искат да живеят добре, имат душа и с нея дават всичко от себе си за човека до себе си. Привидно винаги изглежда, че има наличие на меркантилност, когато се получи симбиоза между един мъж и една жена, в която всеки има какво да даде на другия. Но това всъщност е съвсем естествено. Меркантилност вече е, когато за жената е самоцел да бъде с някого, за да й купува той рокли и обувки. Не мога да кажа от кой вид жени има повече у нас. Бедността на хората се задълбочава и това още повече допринася красивите момичета да се превърнат в златотърсачки. За съжаление такъв е светът, в който живеем.

- Прощавате ли лесно на хората? И простихте ли на бившата си годеница Биляна Евгениева нейната изневяра с Благой Георгиев?

- Прощавам на всички всичко, защото смятам, че всеки човек винаги има причина да направи каквото и да било. И в Библията пише, че трябва да се прощава. Правя го, но дали съм приятел и какво ми е отношението с даден човек, това е друг въпрос, който няма нищо общо с прошката.

- Дразни ли ви прякорът Ицо Стоте манекенки?

- Винаги ме е дразнил. Отвратителен е и едва го понасям. Всеки път, когато гостувам в някое предаване, изрично казвам, че не искам да бъде споменаван. Няма никакъв смисъл, изключително обиден и глупав е и дори няма общо с реалността. Който мисли, че държа на такъв имидж, е в грешка.

- Ваши познати казват, че приличате на баща си, който е бил много интелигентен и изискан мъж. Вие какво бихте казали, че сте наследили от него?

- Благодаря за косвения комплимент. За баща ми бих казал това, което се надявам един ден моят син да каже за мен, а именно, че той беше мой учител. Не съм живял постоянно с него, а той също така почина рано. Но всичко, което съм като усещане за света, обноски, маниери и бизнес нюх, дължа на него. И на майка си, разбира се.Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168 часа"