"Знам, че не мога да съществувам на място, където всички живеят добре и никой не върши злини, но поне мога да мечтая за място, на което всичко, което е срещу човека и неговите права, се наказва", споделя пред "168 часа" звездата от "Под прикритие" Йоанна Темелкова. Тези дни актрисата се открои с активната си гражданска позиция сред първите редици на добре организираната армия, в която се трансформира артистичната гилдия.
Тяхната войска се устреми към извоюването на един трофей - депутатския имунитет на лидера на "Атака" Волен Сидеров, след като той два пъти нахлу в сградата на НАТФИЗ със своя антураж, като действията му предизвикаха шумни и грозни скандали.

- Йоанна, ти си сред най-активните артисти в борбата, която поведе гилдията срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров последните дни. Доволна ли си, че ГЕРБ предлагат промяна в конституцията, която да отнеме депутатския имунитет за престъпления от общ характер?
- Моята активност не е по-голяма от тази на колегите ми. Всички се почувствахме лично обидени от действията на Сидеров.
Всеки, който е завършил тази академия или учи в нея, я възприема като символ и свещено място. Затова, когато някой "нечист, имунизиран народен представител" си позволи да прекрачи този праг, никой не може да остане безучастен.
Промяната в конституцията, за която ГЕРБ така възторжено най-накрая заговори, трябваше да се случи много отдавна.
Волен Сидеров е престъпник от години и недоумявам защо трябваше да се стигне до блъскане на студенти, защо трябваше хората на изкуството в България да бъдат наречени "хомосексуалисти и дегенерати", за да се промени един от най-безумните ни закони!? Имунитетът на депутатите е за "във" парламента, не и за "във" обществото, което те представляват.
- Какво те разгневи още при първото нахлуване на Сидеров в НАТФИЗ? Ти присъстваше ли там? Много от студентите са били в стрес от грозните сцени.
- За първото нахлуване научих от социалните мрежи и да си призная - не можах да повярвам. Това ми прозвуча толкова безумно и лишено от всякаква логика.
Започнах да издирвам мои познати, които са там в момента, но успях да говоря само с едно момиче, което поддържаше връзка с хората вътре.
Втория път научих случайно, около 10-15 минути преди да бъде отразено от медиите. Писах на мой приятел от НАТФИЗ по друг повод, а отговорът, който получих, ме смрази.
Той ми съобщи, че е в Академията, а Волен Сидеров вилнее във фоайето. Също така, че той е със студентите в една от аудиториите и са се заключили.
Не мога да опиша гнева, който изпитах. Обадих му се, а той звучеше изплашен и ядосан - каза ми, че са излезли през задния вход и че всички са добре. Тогава започнаха да излъчват на живо по телевизията. Възхищавам се на всички студенти, които запазиха самообладание. Те го молеха да напусне Академията! Това не е ли абсурдна ситуация?! Малко по-късно моят колега ми разказа по телефона, че депутатът Десислав Чуколов е бутнал в стената един от студентите, смял му се е в лицето и му е казал: "Какво ще ми направиш, бе? Айде да те видя!", след което го е хванал и го е стиснал между краката. Тогава вече бях на телефона и си поръчвах такси, две минути по-късно полицията извеждаше депутатите от сградата. Това са жалки опити за провокация от едни "имунизирани" хора.
Питам: "Каква е целта на това безумие?" Желанието за физическа саморазправа се събужда у хора, за които агресията е крайно нетипична.
Възхищавам се на търпението и разума, които проявиха тогава студентите.
- Смяташ ли, че при второто шумно влизане на атакистите в театралната академия претекстът за издирването на лице, което е имало пререкания с г-н Сидеров е напълно измислен?
- Не мога да търся логична последователност в действията на този човек. Някои казват, че нахлуването му има връзка с по-ранния случай на ул."Раковски", за мен обаче той е един напълно нестабилен психически и емоционално човек.
Смята, че е жертва на някаква световна конспирация и търси изцеление. Отделен е въпросът защо и как той попадна в парламента. Притеснява ме изразът: "най-вероятно ще образуват досъдебно производство", защото на всички трябва да е ясно, че ако това не стане, хората ще спрат да запазват самообладание.
- В социалните мрежи човекът, ударил лидера на "Атака", Камен Попов бе обявен за герой. Много възприеха неговия удар като триумф на всенародния гняв. Ти как реагира на него?
- Вярвате ли ми, че от момента, в който изведоха Сидеров от НАТФИЗ, не спирах да крещя: "Няма ли кой да го удари!? Как може да няма поне един!?", а аз съм човек, който не понася агресията. Изненадващият удар, който лидерът на "Атака" пое, според мен предизвика емоция, сравнима единствено с онази, която хората са изпитали през заветната 1994 година.
Всички получиха справедливост по този начин, а това говори единствено и само за бездействието на държавата ни. И за това, че хората неминуемо попадат в омагьосания кръг на законовите безумия у нас. Така Камен Попов се превръща в символ на национален герой. Толкова е парадоксално.

- Попов обаче се отметна от целенасочеността на действията си, като каза, че е станало случайно и че не помни добре случилото се.
- Да каже обратното, ще означава, че няма адвокат и му се влиза в затвора.
- Полицията положи всички усилия да предпази г-н Сидеров от телесни повреди, но впоследствие самият той обвини органите на реда в посегателство срещу него?
- Това сме го чували неведнъж и отново ще се върна на темата за конспиративните му убеждения. Когато Сидеров влезе в политиката, започна да използва нетърпимостта на хората към управляващите и това му спечели място в парламента.
Проблемите обаче започнаха, когато партията му през месец лавираше от една политическа група към друга и всичко това ескалира до днес.
Хората разбраха, че Волен Сидеров не е нищо повече от колоритна, в лошия смисъл на думата, личност, която не говори за нищо друго, освен за американска намеса в нашата държава.
Тук ще споделя, че харесвам твърдението на Иво Инджев как персонажи като лидера на "Атака" са чист руски продукт.
ози продукт обаче по нашите ширини изгуби почва под краката си и за това, разбира се, ще бъдат виновни полицията, управляващите, американците и студентите от НАТФИЗ. Той много се обърка и свалянето на имунитета му ще бъде най-малкото, за което да се тревожи.
- Много хора изразиха мнението, че целият "панаир" от 25 октомври е минал като по сценарий? Ти като актриса споделяш ли мнението за режисирането на всеки детайл?
- Вчера гледах едно интервю на проф. Ивайло Христов и проф. Атанас Атанасов, в което проф. Христов каза, че театърът е сакрално изкуство и не можем да правим аналог с него в тази ситуация. Споделям мнението му.
Ако на изборите "Атака" беше спечелила повече от 3%, щях да си помисля, че щурмът в НАТФИЗ е целенасочен. Според мен влизането в Академията беше акт на един уплашен и силно обезпокоен човек, който обаче не си даде сметка до какво ще доведе всичко това.
Той направи огромна услуга на всички артисти в България, като показа на обществото, че хората на изкуството са борбени, имат силно развито чувство за справедливост и не по-малко от всеки един гражданин на тази страна са готови интелигентно да защитят себе си и съсловието си.
Защото, за да наречеш артиста "хомосексуалист и дегенерат", това означава, че ти оплюваш културата на страната, която управляваш.
Въпросът: "Кой има лекции в неделя, в 22 ч?" на един 21 годишен младеж, който видях на контрапротеста на привържениците на "Атака", ми даде да разбера, че никой не си дава сметка какво представлява НАТФИЗ. Седем дни в седмицата студентите прекарват средно по 14 часа, а преди изпити се остава и до три през нощта. Там рядко се яде, още по-рядко се спи. Всичко това, за да може един ден да могат да дарят
с няколко минути душевен катарзис обикновения гражданин. И да, тези хора имат право да изискат свалянето на имунитет.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"