Българският художник Янко Тихов успя силно да впечатли и едновременно с това разтревожи лондончаните със своята последна творба, определена от мнозина за шедьовър.
"Телеграф", "Метро", BBC, ITVNews, Time out, Evening standard и други медии на Острова разказват за произведението на 38-годишния артист, което повдигна въпроса за постепенното превръщане на британците в малцинство.
Тихов изработва от 23-каратово злато уникална карта от 32 паспорта, като цели единствено да покаже красотата на многообразието от народности във всяка община на английската столица. Според него именно в това се крие част от чара на този град.
"168 часа" откри художника, който от 15 години живее в Лондон и споделя, че се чувства у дома навсякъде, където е неговото семейство и под ръка има хартийка с молив.

- Г-н Тихов, очаквахте ли огромния интерес, който предизвика вашата последна творба в Лондон, свързана с въпроса "Стават ли британците малцинство"?
- Всъщност темата никога не е била такава, но бе така интерпретирана от медиите. Идеята ми, както и в повечето мои картини, е постигането на чисто визуален ефект, а не политически. Такава карта е възможна за реализиране единствено в два града в света - Лондон и Ню Йорк. Наредих 32 паспорта на най-големите малцинства във всяка лондонска община, базирайки се на данни от последното преброяване през 2011 г.
Целях единствено да покажа красотата на огромното многообразие от народности, което според мен е част от чара на този град. А колкото до британците, те са мнозинство в повечето общини (общо 45% от населението в столицата), но идеята на картата е друга. Тя показва само паспортите на граждани, живеещи в Лондон, които не са британци.
- Какви бяха основните дебати относно произведението ви на Острова?
- Радвам се, че цялостно творбата получи изключително положителна реакция от почти всички медии. Вчера ме уведомиха, че публикация за картата ми в електронното издание Londonist само за 5 дни е станала най-четената новина за месеца. Реакциите в социалните мрежи обаче бяха различни. Имаше хора, които бяха ужасени, че липсва британският паспорт. Знам, че обикновено това са хора, които не са прочели материала внимателно, за да разберат посланието на художественото произведение.
- Как ви хрумна идеята?
- Първата графика, която създадох от тази така наречена "Паспортна серия", беше на съвременна Европа. Направих я преди близо 4 години след получаване на двойно гражданство. Заинтригува ме подобието в цвета и дизайна между българския и британския паспорт. Така изработих и първия колаж в сравнително малък размер и тираж от 30 бройки. Имаше изключителен успех сред галериите в Лондон и не след дълго създадох втори и окончателен вариант отново, но в тираж от 20. След Европа любопитството ми се продължи със серия от останалите континенти в същия тираж. Лондон е естествено продължение на тази идея. Само че трябва да се знае, че поредицата с Европа е различна, понеже касае континент. Исках да покажа визията в исторически план и след създаването на съвременна Европа, направих 1930 и 1960 г. Паспортите се колекционират от търгове и отнема много време да се набавят кориците от конкретното време за картата, върху която работя. Например проектът ми с Европа 1920 г. е още незавършен, понеже е много трудно да се направи пълна колекция на всички европейски паспорти от 1920 г.
- Защо използвахте злато за изработката на сегашната ви творба?
- Използвам както злато, така и платина в зависимост от тиража, над който работя. Картата на Лондон е замислена и във вариант с платинена темза, където използвам листа от истинска платина.
- Колко време ви отне изготвянето на картата и предстои ли тя да бъде продадена?
- Реално тази серия е тираж от дигитални отпечатъци, пренесени на ръчна памучна хартия. Времето е основно в създаване на първия фрагмент. След което всеки следващ е позлатен ръчно с течно 23-каратово злато и подпечатан и подписан от мен. Радвам се, че мога да си позволя асистенти, които да ми помагат с нанасяне на златото, когато е необходимо да се прави в голям тираж. Така мога да рисувам в другия ъгъл на стаята върху следващия си проект.
- Държите ли на социалното послание в творбите си?
- Хубаво е да има послание. Харесва ми, когато има реакция. Често казвам, че правенето на картина е подобно на приготвяне на специална гозба. Човек никога не се старае да сготви добре, ако го приготвя само за себе си. Хората изпитваме вътрешна потребност да споделяме, дори и да е само между двама. Така е и с изкуството. В един момент става така, че се налага да го споделяш не само с двама, а с огромна група почитатели, което вече е равносилно на готвене в ресторант. В този момент повечето художници спират да се наслаждават и създават поредния "Макдоналдс" в художествен вариант, от който увреждането е по-голямо от засищането. Визирам комерсията без наслада и качество, която е в изобилие днес.

Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168 часа"