Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отново лява драма, БСП пак ще изключва Кадиев – вечната черна овца. Вместо пак да го кандидатират за кмет на София, сложили Михаил Мирчев, потомствен червен социолог. Тогава размирният К. се кандидатирал самосиндикално, а зад него веднага се наредила АБВ. 
Коварен удар! Не че Михаил Мирчев има каквито и да било шансове за кмет. Но можеше поне да вземе бронзов медал. Сега отива към “и други”. Ако Кадиев му засмуче половината електорат, съдбата ще отреди на Мирчев такъв микроскопичен резултат, 
за какъвто и Дончева
 не може да мечтае
Ще се представи като коте на конкурс за кучета. (Макар че историята познава случаи, когато коте е печелело златния медал.)
Отстраняването на Кадиев е историческа грешка! БСП си имаше дежурно кметско камикадзе – защо й трябваше да го сменя? След като два пъти пусна Кадиев да си троши главата в сините павета, можеше да му даде тази позиция пожизнено и дори наследствено. За какво й е? И без това няма никаква опасност да спечели кметството и от тази висока трибуна да се изказва против Пеевски. 
А те – Мирчев. Похабиха ценния кадър. Не се ли научихте, че който социалист се опита да стане софийски кмет, рано или късно напуска мистериозно стройните редици на партията? Много лоша карма, подобно на гробницата на Тутанкамон и нейното проклятие. 
Като казах за Тутанкамон, та се сетих. Нищо чудно
кризата на БСП да се дължи
на така наречения
политически инбрийдинг – 
 всички там са си някаква рода. Например Мирчев е син на Стоян Михайлов, някогашен секретар на ЦК на БКП, и баща на депутата от БСП Стоян Мирчев. Няма лошо, интелигентни хора. Но като се има предвид кои са другите видни ръководители на БСП, тази родственост говори за основната болест на една политическа система – самопопълващ се елит. Елитът рекрутира попълнения само от своите най-близки, затваряйки се в бункера си като във фараонска гробница. Докато не дойдат археолозите.
ДНК анализът на мумията на Тутанкамон показва много смущаващо родство. Оказва се, че баща му и майка му са брат и сестра. Също така брат и сестра са Тутанкамон и жена му Анхесенамон, която преди това е била жена и на баща му, своя татко. Ясно ли е? 
Разяснявам тогава. Младият фараон Тути се е оженил за своята мащеха и сестра Анхи. А е роден от леля си, вероятно Нефертити. Сигурно е само, че всички заедно са управлявали Египет, както сега БСП се управлява от своя родословен елит. Друга аналогия е, че бащата на Тути, знаменитият Ехнатон, е бил безбожник, отменил старата религия (точно както родителите на днешните ръководители на БСП). Но после Тути я върнал, защото се вслушал в гласа на египетския народ. Аналогичен случай.
Значи в един момент елитът се усеща толкова силен и мощен, че отказва да търпи над себе си Бог. Но после, когато краката му се клатят, вика Бог на помощ. И тогава Бог въздава справедливост. 
Въпреки разкаянието, на фараона не му било простено, защото Тути и Анхи не оставили наследници и родът им се прекъснал навсегда. В саркофага на Тути са намерени останките на две мъртво родени дъщерички. И 130 бастуна, тъй като поради потомствените кръвосмешения краката на Тути са били като ребра на бъчва.
Но да се върнем на кметския скандал, макар че драмата на Тути е много по-интересна. Има една теория, че
 децата на “великите” хора
винаги са посредствени,
 а внуците им са направо зомбита. Това в пълна сила важи за комунистическите родословия. Целият генетичен материал е приватизиран от дядото, за потомците нищо не остава.
Например знаменитият съветски писател и червеноармеец Аркадий Гайдар е автор на знаменти детски шедьоври – “Тимур и неговата команда”, “Чук и Гек” и др. А внукът, икономистът Егор Гайдар, въвежда в Русия крадливата неолиберална реформа и приватизация. Така внукът руши делото на дядо си, тъй като се приспособява към епохата.
Историята е голяма
майтапчийка
 и затова тя кара тъкмо внуците и синовете на революционерите да въвеждат плосък данък. Нека сърбат попарата, която дедите им са дробили. 
Но да се върнем към кметската надпревара. Не виждам как БСП може да има кмет в София в близките 50 години, освен ако не е преформатиран бивш комунист. Веднъж вече се случи с Бойко Борисов. Това открива пред Кадиев сериозна перспектива, стига да си изиграе правилно картите.
 Ето какви са правилните ходове според мен. Сега Кадиев ще се кандидатира като независим и окончателно ще се изпокара с БСП. Колкото повече се кара, толкова по-добре за политическото му бъдеще. Ето на, Близнашки се изпокара и така стана премиер. Не знам 
дали Кадиев има
репресиран от комунистите
дядо, но и да няма –
 една добра пиар агенция ще му спретне поне баба. 
После ще гравитира към ГЕРБ или може би към ДПС. Случайно ли гласува срещу Пеевски, който щеше да се разправи с Бойко по неортодоксален начин? Благодарност е дължима тук. Случайно ли се обяви за агитирането на майчин език? Това са мъдри ходове, които гледат далеч напред. И дори да не го видим като кмет на София, в крайна сметка нищо не му пречи да стане валия на Кърджали.
Ето как БСП си пилее кадрите. 
Утре и Мирчев ще се обиди и ще си направи отделна партия. Баща му Стоян Михайлов едно време стана депутат във Великото народно събрание като независим, тъй като 
имаше някакъв
зъб на
Тодор Живков и БКП 
 Твърдеше се, че неприятностите на Стоян Михайлов тръгнаха заради неговата студия “Социалните отдушници”. Всъщност тя адаптира към соцусловията теорията на германския философ Арнолд Гелен за “социалното разтоварване”. Теорията е занимателна и полезна, но самият Гелен е бил виден нацист. А да пробутваш нацистки мироглед в червен манастир, е бомба със закъснител. След като почина Людмила Живкова, консервативната група около баща й подгони Стоян Михайлов и от секретар на ЦК на БКП и го превърна зорлем в дисидент.
Сега като се замисля, през всичките тези години Кадиев се опитваше да играе ролята на “социален отдушник” за БСП. Нещо като клапанът на тенджерата под налягане. Или като въздухопровод във фараонската гробница. От време на време нещо го избива и тръгва по телевизиите да прави скандали заради едно или друго решение на БСП. Което, вярно, е глупаво, недалновидно, безпринципно. Но къде отива партийната дисциплина?
Та сега тъкмо на сина на Стоян Михайлов се падна честта да измести “социалния отдушник” Кадиев, а на внука - да го изключи от парламентарната група и от партията. Точно както с родата на Аркадий Гайдар. 
Казах ли, че историята много си пада по майтапите?