В средата на 90-те години трафикантите на хора в Югозападна България имаха любим номер за груба измама над мигрантите, които и тогава активно атакуваха границите на страната ни.
След като им вземеха по 3000-5000 долара на човек, за да ги преведат през браздата в Гърция, каналджиите през нощта ги отвеждаха до един имот край санданското село Хотово, известен като Замъкът на Кюлев.
Имението от над 500 декара на убития банкер бе заградено с висока телена ограда досущ като кльон и в мрака изтощените от глад и умора чужденци веднага се съгласяваха, че са само на метър от така жадуваната "западна държава".
В крайна сметка, след като успяваха да преодолеят оградата, те се озоваваха насред лозята на шатото на почти 20 километра от истинската граница с южната ни съседка, а часове по-късно и в двора на полицията в Сандански.
Сетих се за тази история, защото, ако кризата с бежанците се беше случила в средата на 90-те години, българската мафия щеше да забогатее по-бързо от американската при сухия режим.
Щеше да натрупа по-солидни капитали и от югоембаргото, защото всичко щеше да отива в нейния джоб, докато при търговията с гориво се налагаше да се дели и с държавата, и с някои структури на бившата Държавна сигурност, които в онези години вече бяха част от същата тази мафия.
Днес обаче потоците от бежанци дават възможност за невиждани печалби при сравнително нисък риск. Само Германия очаква до края на годината 800 хиляди мигранти. Ако сложим за всеки от тях средната сума, която вземат трафикантите за преминаването на няколко граници (5000 долара), получаваме чиста печалба от 4 милиарда долара, която не се облага с никакъв данък.
За радост на министър Бъчварова обаче в наши дни не можем за говорим за онази мафия, която избуяваше през 90-те години. Днес мафията е много по-различна - отново, наистина, с 3-буквена абревиатура като СИК и ВИС навремето, но повече отвсякога прикрита зад много по-мощна и влиятелна олигархично-политическа структура.
Тя също ще се оближе от бизнеса с бежанците, но по-прикрито, по-косвено. Чрез обществени поръчки и всевъзможни дейности, свързани с обгрижването на мигрантите на нашата територия.
Тежката организирана престъпност в чистия й мускулест профил от миналото днес не съществува. Тя е много по-хаотична и разкъсана на хиляди малки групи.
Днес всеки левак, както казват в престъпния свят, може да стане предприемач - трафикант на хора. Защото изгодата в този бизнес е взаимна. Бежанците, от една страна, са отчаяни и готови на всичко, а от друга, въобще не са най-бедните, за които масово ни ги представят, защото плащат по няколко хиляди евро за всяка премината граница от района на война до страните от Европа.
Неслучайно каналджиите в момента са се активизирали не само на Стария континент, но дори и в далечна Австралия. И този процес няма да спре, докато не секне потокът от Близкия изток и от Африка.
Днес морето от мигранти се е насочило през Гърция, Македония и Сърбия към Унгария и Германия, но още утре може да се пренасочи през територията на България.
Стените, които издигаме срещу тях по границата с Турция, първо, са нехуманни и второ - неефективни. Те няма да спрат бежанския поток. Не можем също така да се надяваме, че основните виновници за преселението на тези хора ще поемат основна отговорност по настаняването и социализирането им.
С други думи, тези, които вчера хвърлиха най-много бомби в Северна Африка и в Близкия изток, днес няма да приемат най-много бежанци. САЩ и Великобритания са като болни от амнезия.
Но това не е новост - по правило винаги малките плащат за греховете на големите.
Единственото, които можем да направим ние като малка страна, е да пресечем от корен вътрешния трафик, за да намалим отчасти потока мигранти към нас и да не позволим на престъпници да се облагодетелстват от нещастието на хората.
Но как да се случи това, когато бежанците минават през страната ни нелегално вече трето десетилетие, а българското правосъдие не може да накаже адекватно трафикантите?
Виж само последния случай от Царево от тази седмица - от 9 осъдени каналджии - нито един с ефективна присъда.