През септември със старта на новата учебна година депутатите ще имат много сериозен тест – първо тези в правната комисия, а след това и всички останали в пленарната зала.

Тестът ще е с два възможни отговора – а) "одобрявам корупцията и наложеното от нас статукво корумпираните чиновници да бъдат недосегаеми" и б) "против корупцията съм и ще дам възможност на правосъдието да й се противопостави ефективно".

Депутатският тест ще покаже много ясно за кого работят т.нар. народни представители – за гражданите, които са ги пратили в парламента, или за сделките под масата, за все по-грубо прикрития лобизъм и възможността в най-бедната страна в ЕС на всеки един час да се дават и вземат подкупи безнаказано.

 Изпитът за депутатите ще е много по-лесен от ученическия тест "входно ниво". Те просто ще трябва да гласуват или не предложените от правителството антикорупционни промени в Наказателния кодекс.

Екипът на Кунева досега лансира множество безсмислени идеи - създаване на национален съвет, граждански съвет, бюро за борба с корупцията, стратегии, програми, планове - все битка "на бюро" и "на хартия", която на всичко отгоре ще храни стотици нови чиновници.

Неочаквано обаче експертите на Кунева предложиха нещо абсолютно безплатно, но за сметка на това възможно най-ефективно - да бъде коригиран абсурдният за българската действителност чл. 307 от НК, който преследва провокацията срещу подкуп.

С други думи, да спре законът у нас да пази този, който взема парите, и да преследва този, който ги дава.

 И

ли, ако трябва да бъдем още по-конкретни и точни, без промените, които депутатите сега имат шанса да гласуват, чл. 307 не позволява контролирано от прокурор и съдия един търговец да предложи подкуп на митничар, за когото се знае, че редовно взема пари на ръка, на полицай, на общински служител, на данъчен, на инспектор от ХЕИ, от пожарната, от ДАИ, от ДАНС...

 Поправката в чл. 307 ще удари всички тях, но и купувачите на гласове. Както и всевъзможни, хиляди чиновници, рекетиращи безнаказано гражданите, които в същия момент плащат заплатите им с данъци.

Или, ако трябва да съм още по-илюстративен, помните ли храбрия архитект Георги Янев, от когото двама корумпирани чиновници от пътната агенция поискаха 50 хиляди лева през 2008 г., за да му пуснат проекта? Накрая архитектът извади от джоба си лични 10 хиляди лева, даде ги на чиновниците, за да бъдат уличени, а после понеже държавата не му връщаше парите за рушвета, го подгониха данъчните и отделно едва се отърва от наказателно преследване по същия този закон.

 Е няма как да не сте чували за този знаменит чл. 307, под чиято сянка вирее корупцията у нас.

Аз лично съм написал във вестник "24 часа" първата си от общо десетки статии за този проблем в далечната 2004 г. Цели 11 г. държавата се прави, че всичко е наред с подкрепата на експерти по правата на човека, на медии и на същите тези депутати, които са изложени на голям риск, ако приемат предложените сега промени.

Да, вярно, провокацията срещу подкуп е престъпление в много страни от ЕС. Но корупцията там е като софт еротика в сравнение с хард порното у нас. Така че законите в България трябва да са различни, за да отговарят на предизвикателствата на суровата действителност.

А нашата държава е доказано безпомощна срещу корупцията. Нека не забравяме, че едва преди седмица, цели 25 г. след падането на комунизма, българското правосъдие успя за първи път да вкара подкупен магистрат в затвора.

А поправката в чл. 307 може да се направи много лесно, така че да пази от полицейщина, прокурорщина и разчистване на сметки, ако всичко се случва под контрола и подписа на съдия. И нека не забравяме най-важното - провокиран или не - разследваният сам решава дали да вземе парите. Никой не му е виновен, че е подкупен.

 А че чл. 307 е неадекватен за постсоциалистическата действителност, е ясно отдавна. Не случайно, когато правителството на Иван Костов прие този закон, в Полша направиха обратното - в специален текст разрешиха контролирано предлагане на подкуп със санкция от магистрат.

Но къде е Полша, къде е България?

Най-забавното в тази история е, че вече една дузина много успешни адвокати, които принципно имат силен интерес заради клиентите си да се запази това статукво, нееднократно изразяват гражданска позиция срещу чл. 307.

Така че през септември очаквайте голяма битка срещу корекцията на този закон – залогът е твърде голям – корупционното статукво храни много хора, между които и десетки депутати и кукловоди, които им дърпат конците.

 Не вярвайте на правните и правозащитни аргументи, които ще чуете от комисията и от пленарната зала. Всичко това е бла-бла, за да може законът да продължи да пази корумпирания, за да си останем държава без правосъдие и най-бедна в съюза.

За това вижте конкретно вашия депутат как ще гласува и при първа възможност му поискайте сметка.

Иначе утре остава само вариантът за пряка демокрация като в общината във Варна, която 400 души превзеха и защитиха за 15 минути своите интереси.