В Северна Корея може и да имат някои пропуски в правата и свободите, но едно не може да им се отрече - знаят как да си дисциплинират чиновниците.
Ето миналата седмица разстреляха министъра на отбраната, защото задрямал на пост пред лидера Ким Чен-ун.
Вярно, екзекуция със зенитна картечница от 30 метра си е преиграване, както и да го погледнеш, но то пък стана повод южнокорейското разузнаване да съобщи, че от началото на годината военният Хьон Йонг-чол е 16-атата жертва в суровата севернокорейска битка с корупцията и лошата дисциплина.
Ясно е, че психопатът Ким Чен-ун се е поразвихрил, след като между разстреляните има и 4-има музиканти от държавния оркестър, но смъртна присъда са получили и двама зам.-министри за некачествено свършена работа.
Ако в България екзекутираха за това, страхувам се, че малцина зам.-министри щяха да довършат мандата си в тези 25 години преход, а много министри щяха да бъдат разстрелвани с балистични ракети, ако по севернокорейски тертип калибърът отговаря на размера на некадърност, корупция и причинени щети.
Естествено, не приканвам към линчуване на глупави и продажни чиновници, въпреки че мнозина българи биха го подкрепили. Но трябва ли пък да се придържаме в другата крайност?
Да вземем за пример българското Народно събрание. Едва ли някой би открекъл, че то е сред основните причини държавата ни не само да не върви напред, но и да буксува и затъва все повече в посредственост, клиентелизъм и корупция. То е и причината да нямаме работещо правосъдие, което също води до всичко това.
Защото в Народното събрание по дефиниция коват законите, по които функционира системата, и контролират пряко изпълнителната власт, която ги прилага. Да, но в България дефиницията е едно, а реалността - нещо съвсем различно.
Нашите депутати със сигурност са сред най-некадърните на планетата, но за сметка на това сме ги възнаградили с тотален комфорт. Ваканцията им винаги е по-дълга от ученическата, заплатите се индексират по-често от промяната в нивото на река Дунав и колкото по-зле става положението в държавата, колкото повече обеднява нацията, толкова повече те запазват привилегиите си.
Знаете ли, например, че народните представители в Румъния се возят на автомобили "Дачия", защото са местно производство и съответно много по-евтини. В Чехия пък карат шкоди. А нашите, разбира се, че знаете верния отговор - шофират "Мерцедес" и БМВ.
На същите коли са се качили и депутатите в Германия, но, няма да повярвате, техният парламент - Бундестагът, разполага само с 2 (две) лимузини. Парламентът във Великобратания също има едва 2 (две) служебни коли, при това, забележете, единствено за Камарата на лордовете. Дори южняци като италианците държат само 21 автомобила в автопарка на народното си събрание.
А нашите депутати, в най-бедната държава в Европейския съюз, с най-мизерно заплатената работна ръка, ползват в момента цели 147 коли! За 25 години, от старта на демократичните промени, българското Народно събрание си е купило 353 чисто нови мерцедеса и беемвета и още една дузина микробуси и автобуси. За всичко това, всички ние сме платили 70 милиона лева.
И за да няма съмнение, че нещо съм се заблудил в представите си за тези хора, ще препомня как неотдавна "168 часа" установи, че за една година същите тези депутати са изхарчили за букети с цветя 300 хиляди лева, а колегите им във Великобритания - едва 5200.
Не знам за вас, но аз мисля, че намаляването на депутатите наполовина е само първата задължителна крачка, която трябва да се направи. За да се приземят при нас на земята, трябва брутално да се орежат и всевъзможните привилегии, които ползват.
Иначе те много скоро ще ни докарат до нивото на Северна Корея. Но там с поведение и умствени заложби на класически български депутат животът им ще се окаже твърде кратък.