В затвора в Белене излежава своята ефективна присъда за хулиганство един 48-годишен шампион по вдигане на тежести, който често сънува мига от една далечна 1988 г., в който съдбата му се обръща с едно ефектно задно салто.
Историята на Ангел Генчев от стъпването му на върха и сбъдването на най-голямата мечта до сриването до дъното зад решетките е разказана в документалната лента "Салтомортале". Режисьорът Борислав Колев, който е създател и на филма "Стоичков", представя по изключително въздействащ начин играта на съдбата с щангиста. Филмът беше представен премиерно в рамките на София филм фест, продуциран е от "Камера", а оператор е Пламен Герасимов.
Още преди да навърши 20 години, Генчев се доказва като феномен и една от най-големите надежди в българското вдигане на тежести. Става четири пъти световен и четири пъти европейски шампион за юноши. Перфектен спортист, който не приема загубата. Още преди да е успял обаче да вкуси от сладостта на най-големия успех в кариерата си, той се изпълва със срам и яд заради неочаквано унижение.
Филмът на Колев започва с кадри от Олимпиадата в Сеул през 1988 г. За представянето си там Генчев полага неимоверни усилия, тъй като трябва да свали килограми и да се състезава в най-важната категория до 67,5 кг. В изтласкването подобрява световния рекорд в двубоя със 197,5 кг от втория опит, а с 202,5 кг в третия записва нов световен рекорд и в движението, и в двубоя. Превръща се в сензация и печели златен медал със смазваща преднина пред конкуренцията.
"Винаги съм знаел, че съм роден да бъда щангист
Човек просто е създаден за нещо и не може да съществува иначе", споделя вече 48-годишният спортист в посветения на него филм.
В Сеул, осъзнавайки своя триумф след последното изтласкване, Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на олимпиадата. Кадри с номера му се излъчват нон-стоп, а Генчев се нарежда сред най-големите герои на игрите.
В лентата проличава как и щангистът години след това
открива злокобна прокоба
в своя скок назад
"Дали да не направя едно предно салто, пък може животът да се обърне и да тръгне нагоре", шегува се той пред камерата в компанията на личния си треньор от онова време Нораир Нурикян.
В продукцията специално участие има и бившият старши треньор на националния отбор Иван Абаджиев. Той казва, че последвалите събития в живота на Генчев наистина са резултат от измама, но не от негова страна, а в негова вреда.
Ден след подвига на шампиона се завихря страхотен скандал. Той трябва да върне медала. Олимпийската му титла, както и тази на Митко Гръблев са анулирани заради допинг. В пробите, които двамата спортисти са дали, е открит нандролон. Останалите български щангисти са спрени от участие.
"Олимпиадата в Сеул беше първата от 12 години, която се проведе нормално, без бойкоти. И руснаците искаха да доминират на всяка цена. Да не съм идиот да взема допинг преди състезание. 22 дни не съм ял нищо, защото трябваше от 75 килограма да стана 67, за да заместя мой съотборник. Сънувах водопади, пиех само минерална вода от затворени шишенца. Всичко стана, защото Иван Абаджиев отказа на СССР да се поделят медалите. Те се ядосаха и някои наши трябваше да изхвърчат, за да може съветски щангисти да спечелят титлите", категорично заявява Генчев.
Самият Абаджиев не отрича, че е бил притискан от руска страна, но е знаел, че неговите спортисти никога няма да се съгласят да загубят. В лентата той хвърля повече светлина върху жестоката борба между Запада и Източния блок, която се води с жестоки удари под кръста и на спортните арени.
"Вие ли сте най-великите
в този спорт, че
да печелите всичко?",
ме питаха руснаците. В действителност момчетата имаха изключителна преднина пред останалите. Тренирайки ги, ги бях поставил в среда като на дивите животни. В природата няма почивка за хищника и жертвата. Така и те ежедневно трябваше да се подготвят, сякаш им предстои олимпиада", разказва Абаджиев във филма.
След завръщането на отбора в България започва един друг живот за Генчев. Посреща го лавина от упреци, а той не може да се защити единствено с честната си дума.
Една вечер на улицата го спира представител на враговете на неговите палачи. Той му предава, че Америка има нужда от него, че ще му даде убежище и шанс за по-добър живот. Когато Ангел научава, че няма да види никога съпругата и детето си, отказва всякакво
светло бъдеще далеч от тях Причината е, че няма граждански брак с жена си, защото не е имал време да излезе от залата.
Съдбата не му изпраща друга възможност за спасение.
Генчев обаче е готов с ярост и гняв да си извоюва място под слънцето, да живее като жестоката машина, в която го е превърнала амбицията.
Така започва затъването на един силен мъж в един обърнат с краката нагоре свят. Бие хора за пари, но оправданието му е, че винаги първо ги предупреждава по няколко пъти какво ще им се случи, ако... И освен това никога не е убил човек.
"Не съжалявам за нищо.
Не смятам, че имам
грехове в този живот",
заявява бившият професионален спортист.
Ангел има няколко ефективни присъди досега и сам изчислява, че му се събират общо почти 11 години търкане на наровете в затворите. Последната ефективна присъда за хулиганство получава от Районен съд - Разград. По време на заседание в Районен съд - Исперих, където се обсъждало обвинение за измама срещу него, той бурно възроптал срещу искането на прокурора за "задържане под стража". Започнал да крещи, да го нагрубява и ругае. Наложила се намеса на съдебната охрана. В Разград малко преди това Генчев е признат за виновен и в извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, а деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Осъден е на 2 г. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
В лентата участват също така съпругата, синът и майката на Генчев.
Жена му казва, че го обича силно и макар често двамата да са разделени от решетки, ако можеше времето да се върне назад, тя без колебание отново би избрала да е с него.
Режисьорът успява да запечата в своя филм и сълзите в очите на Ангел, и наранената гордост, скрита в тях, и хумора, прикриващ болката и съжалението, и чудовищната му сила.
"Салтомортале" показва неспособността на един мъж да склони глава и да загуби надежда, че рано или късно животът му отново ще се обърне и може би в някой момент от бъдещето ще пожелае да направи едно салто от радост.
Но първо ще си помисли. Ангел Генчев е доказателство как съдбата е още по-жестока към тези, които могат да устоят на нейните удари.