Днешната българска политика е едно мъчително четвъртвековно оттласкване от онези 45 години, които наричаме "комунизъм". Отдавна да сме се оттласнали и да сме забравили, ако хората разбираха "комунизма" по един и същ начин. Но както сега се казва - един говори за ябълки, друг за портокали. А трети за котенца с розови панделки, но удавени. Затова сме заприличали на Вавилонската кула и никога няма да се разберем.
За левите мечтатели например комунизмът е светъл идеал, върховна свобода и щастие,но преди 10 ноември този идеал е бил грубо опорочен. За антикомунистите това е другото име на ада. За битовистите тогава животът бе сигурен, а България - 9 милиона.
А проблемът е в самата дума, която отдавна се е отвързала от своя смисъл. Затова предлагам нов термин, друг "изъм", който не може да се тълкува и така, и така. Думата е "неофеодализъм". Разбира се, от съветски тип. Той е внесен от чужбина, както сега се внася неолиберализмът.
Този термин би трябвало да е много по-приемлив и еднозначен за комунистите идеалисти, за марксистите, за русофилите и най-вече за антикомунистите.
Ще започна от края.
Не е ли голяма мъка
да си антикомунист,
а комунистите да са бизнесмени? Това напомня на дядката англичанин, който рано сутрин прави лицеви опори на плажа. Английски пубер се прибира след разгулна нощ. Спира, заглежда се учудено и казва:
"Сър, дамата под вас отдавна си е тръгнала!"
Ето, така изглеждат антикомунистите в очите на масовия избирател. На това отгоре избирателят по принцип не гласува за "анти" и за негативизма. Дори да си антихомосексуалист, пак нямаш шанс. Значи нужен е позитивен ребрандинг. Позитивното отрицание на комунизма може да е само следващият, по-добър обществен строй. Но уви, след комунизма засега нищо не е измислено. Той е краят на развитието.
Друго е, ако си го представяме като феодализъм. В края на този обществен строй идва Ренесансът, времето на Джото, Леонардо, Данте, Шекспир и т.н. Значи една антикомунистическа партия се превръща в Партия на Ренесанса както жабата в принц. И щом се разцепи, от Ренесанса ще се отдели Партията на Възраждането. Кой не би гласувал за нещо толкова прекрасно и талантливо?
Минаваме към тези, които носталгират за миналото на битово ниво. Но това е много естествено! Всички народи са харесвали късния феодализъм повече от ранния капитализъм с неговата жестока експлоатация, когато работниците са умирали като мухи. Прочетете например Дикенс или Зола. Или "Комунистически манифест". Там всичко съвсем ясно е описано. Ако един строй е по-прогресивен, това съвсем не означава, че е по-хуманен,
прогресът винаги иска човешки жертви
Така че ако тъгувате за времето на "неофеодализма", вие сте от същата партия като романтичните английски аристократи през XVIII и XIX век. Каква по-красива поза? Лорд Байрон, както е известно, е произнесъл реч в защита на лудите.
Минаваме към комунистите мечтатели. Ако се съгласим, че сме живели в "неофеодализъм", това веднага освобождава тяхната мечта от недотам възвишената реалност и тя ще може отново да полети в синевата.
Един ляв мечтател пак ще може да свали девойка от заможно семейство с вдъхновени лафове за светлото бъдеще. Не че тя ще го слуша, но поне няма да избяга паникьосана.
При тези, които са чели
Маркс, е малко по-сложно
Да, има и такива. И точно те би трябвало да са наясно, че "реалният комунизъм" от съветски тип е диаметрално противоположен на комунизма според Маркс. Нито работниците владеят средствата за производство, нито принадената стойност се разпределя сред хората на труда, нито човек за човека е брат. Противоречията са още по-антагонистични, отчуждението е още по-голямо. А и самият Маркс напълно изключва комунизмът да възникне в Русия. Самата идея, че може да се прескочат 1000 години история, е фундаментално антимарксистка. Така че ако сменим "комунизъм" с "неофеодализъм", ще върнем Маркс на марксистите - чист, неопетнен и неопроверган.
Минаваме към русофилите.
Крайно време е да научат, че
Русия се отрече от комунизма
На практика всички партии, с изключение на Руската комунистическа партия на Зюганов, отдавна минаха на капиталистически позиции. Да, националистите почитат Сталин, но това е заради неговия национализъм, здравата ръка и най-вече заради победата във Великата отечествена война.
А какво мислят руските историци? В общи линии те всички възприеха теорията на покойния професор Натан Ейделман за специфичната руска "революция отгоре", която все уж модернизира, но все се оказва, че модернизира феодализма. Например реформите на Петър Велики създават модерни военни заводи, но в тях работят роби, крепостни селяни. Така той укрепва феодалните производствени отношения и убива кълновете на буржоазното развитие. После същото прави Екатерина Велика. А след това буквално същото прави и великият Сталин - изгражда огромна и на пръв поглед модерна промишленост, .но това е дело на милиони затворници. Пак феодализъм. И Маркс пак се оказва гениално прав - в Русия комунизъм не може да възникне, но
напълно е възможно
да се модернизира феодализмът
Така че, ако обичат Русия, русофилите трябва да влязат в крак с идеите на днешна Москва и нейните духовни вождове. Стига са правили и те лицеви опори.
Значи всички основни групи в обществото имат изгода да приемат, че комунизмът в България не е комунизъм, а наложен от СССР неофеодализъм. Тове е идеологията, която обслужи нашия колониален статут в Съветската империя. Но какво тогава е Преходът? Много просто - смяна на съветския колониален статут с американски колониален статут.
Няма защо да се стряскаме от думата "колония". Нашите земи са били колониална периферия на римската, византийската, турската, руската, съветската, а сега и на американската империя. Някъде
между тях трябва да
мушнем и Третият райх,
но сигурно пак пропускам нещо. Колониалното състояние е съвсем нормално за всеки народ, който не е империя. Така стъпваме на здрава почва и различните скарани групи в обществото започват да придават едно и също значение на думите. Вече много по-лесно ще се разберем. Носталгиците ще си обичат миналото заради неговото пасторално безгрижие, ренесансовите хора ще си четат Айн Ранд, а ние, словесните хулигани, ще измисляме нови неразбираеми думи.
Но как да се преименуват тогава партиите?
Те са лесни, проблемът е с БСП. Тя се нарича социалистическа, защото хем отхвърли комунизма, хем не може съвсем да се отрече от миналото си. Но нали социализмът е етапът преди комунизма? Значи БСП не прави крачка напред, а отстъпва заднишком. Но ако реши да тръгне напред, пак ще хлътне в комунизма. Направо капан. Има само едно спасение - да приеме, че комунизмът всъщност е бил неофеодализъм. Тогава ще може
гордо да се нарече БКП -
Българска консервативна партия. Подобно на английските тори. И никой няма да може да каже копче срещу нейната кадрова политика - нормално е в един боен отряд на аристокрацията секретарството и председателството да се предават по кръвна линия.
Аз по принцип не обичам абстракциите, които завършват на "изъм", защото те винаги се отвързват от своя смисъл и хукват пощурели да хапят хората по задниците. Особено ако попаднат в устата на професорското простолюдие. Не всеки срещнат е дорасъл да управлява абстракции.
Винаги съм смятал, че тази държава няма нужда от Велик диктатор с желязна ръка, а от Велик редактор с безпощадна химикалка. С нея той ще върне значението на думите и думите на значението. И чак след това Вавилонската кула на прехода ще може да бъде завършена.