На 14 декември миналата година един интернет сайт публикува най-жизнерадостния PR текст със снимки, излизал някога в публичното пространство за семейството на Брендо.
"Лукс и коледен уют цари в дома на Евелин Банев - патетично описва колежката. - Огромна елха, подаръци край камината и детски смях оглася огромния палат на голямото семейство. Домът им е пълен с аристократични луксозни мебели, обзаведен е стилно и с вкус. По Коледа семейството залага изключително на украсата, като цялата къща грейва в коледни лампички, огромна елха, коледни звънци и свещи."
И докато незнайната журналистка притреперва от наслада, а читателите попиват с кърпички сълзите в очите си, Брендо в действителност украсява коледна елха, но на хиляди километри от София. В деня, в който този репортаж - тържество на професионалната журналистика, се появява в интернет, Кокаиновия крал вече от цели два месеца се намира далече извън пределите на България.
Никой обаче не подозира, че Банев се е укрил от правосъдието, защото вече повече от седмица цялата полиция, ДАНС, пожарната, разузнаването, "Спешна помощ", Интерпол, Европол, авиацията, партньорски служби и сие са по петите на неуловимия агент от запаса Петко Сертов.
Както би се изразил дикторът от филма за легендарния Щирлиц: "В този драматичен момент държавата нямаше как да знае, че Евелин Банев е напуснал хазартно смело страната с автомобил, като е показал личната си карта на граничния пункт, а от съседна на България държава се е качил с червения си паспорт в самолет за екзотична дестинация."
Всъщност, както се разбра веднага след вестта за изчезването на Кокаиновия крал, в бягството му от страната няма нищо смело, а още по-малко хазартно. Наркобосът просто се е възползвал от занижения граничен контрол и привилегията на гражданите в Европейския съюз на свободно придвижване.
Той не се е подписвал никъде освен еднократно пред Софийския апелативен съд, който през лятото сключи сделка с него и му даде свобода срещу обещанието да има постоянен адрес и да се отзовава, когато го призоват по делото.
Така че в тази ситуация, освен че Брендо не е извършил някакъв епичен подвиг, за да избяга от страната, оказва се, че и абсолютно никой няма вина за изчезването му. Прокуратурата казва, че не е длъжна да следи "изпълнението на мярката на обвиняемия", полицията - че няма правно основание дори да провери дали наркобосът е в дома си на бул. "Пушкин" в София, а съдът, както е добре известно, не дължи обяснения никому и за нищо освен може би на Господ, но индивидуално и в някакви изключителни ситуации.
И за да бъде хаосът тотален, в типично български стил дори не е ясно дали Евелин Банев наистина е избягал, защото може да се окаже, че е заминал на дълга екскурзия или на бизнес среща и ако успее и да се върне така незабележимо, както изчезна, никой не може да докаже, че е нарушил мярката си за неотклонение. Брендо може да се окаже фантом - почти на нивото на недостижимия агент Сертов.
Да не забравяме, Банев е наркобос единствено за международното правосъдие. За магистратите в Милано, Италия, които за по-малко от две години успяха да го уличат и осъдят на две инстанции за трафик на десетки тонове кокаин от Латинска Америка за Европа. За сравнение - делото му за пране на 21 милиона лева от дрога успя да мине на градски и апелативен съд в София - за цели 8 години. Четири пъти по-бавно. И неефективно, защото апелативният съд го оправда през лятото.
Каквото и да си говорим днес, Евелин Банев-Брендо е една от най-големите български риби в дълбокия океан на международния наркотрафик. Той има страница на английски в "Уикипедия". И тя съдържа повече информация, отколкото тази за знаменития гангстер Ал Капоне.
Ако не вярвате, вижте в google.
Затова бягството му е много звучен шамар в лицето на българското правосъдие. То обаче няма как да си даде сметка за това, защото от години е в тежък нокаут. В дълбоко безсъзнание. Под пълна упойка срещу всевъзможни реформи в сектора и за запазване на уютното статукво.