При сега действащия Наказателен кодекс и вече 15-годишната имитация на борба срещу корупцията подкупно ченге в български затвор или на борсата на труда е много по-рядко явление дори от слънчевото затъмнение.
Даже, прочитайки това, всеки астроном може с право сериозно да се засегне, защото слънчевите затъмнения се наблюдават между 2 и 5 пъти в годината, а наказаните за вземане на подкупи полицаи у нас са много по-малко.
По-просто казано: да откриеш осъдено корумпирано ченге в България е много по-трудно, отколкото да намериш нова звезда в Галактиката. Защо обаче се получава така, че астрономите са толкова по-успешни от борците срещу корупцията у нас?
Едва ли предимството е само в телескопите...
От вече повече от 15 години Европейската комисия ни кара да формулираме отговор на този въпрос и решение на проблема, но депутатите, които избираме, правосъдните министри, които те назначават, и експертите, които пък вече самите министри наемат, се оказват немощни като интелект и решителност за това предизвикателство.
За едни прилично интелигентни, способни и с желание да работят за обществото специалисти би трябвало да е повече от ясно, че правосъдната система не само не работи срещу вземането на подкупи в България, но дори обратното - толерира го с продължително бездействие.
В резултат администрацията ни през 2014 г. е проядена от корупция във всички възможни сфери, а заразата се разпространява по-бързо от ебола. За да се овладее този процес, трябва да се използват хирургически методи - да се действа агресивно. И за да не бъдат приспани пасивни наблюдатели, а активни борците срещу корупцията - те трябва да бъдат въоръжени с подходящите инструменти.
Ето сега например министър Веселин Вучков, както и няколко други негови колеги по-рано, забрани на Охранителна полиция да рекетира шофьорите и направи първа крачка в дългия път на минимализирането на най-видимата и дразнеща корупция.
Истинският успех обаче ще дойде след месеци, ако стане ясно, че полицейските патрули наистина са захвърлили частните стоппалки и дрегери, за да ловят крадци, грабители, хулигани и наркодилъри. Защото и министър Цветлин Йовчев забрани на Охранителна полиция да изнудва населението, но още в първите дни на служебния кабинет рекетьорите се върнаха в засада.
За да не се случи това отново, трябва да бъдат впрегнати във внезапни проверки на патрулите Инспекторатът на МВР, както и "Вътрешна сигурност". Ако се разчита на контрол от полицейските управления, корупцията ще бъде колегиално прикрита.
Трайното решение на проблема обаче няма да дойде само от МВР. Защото няма да взема подкупи само полицай, който силно се страхува, че може да бъде заловен, уличен и вкаран в затвора. Или най-малкото дисциплинарно уволнен без шанс да бъде върнат на работа от съда.
Както описах в предния брой на вестника, а и в десетки статии по същата тема в последните 10 г. (първата е от 20 юли 2004 г. във в. "24 часа"), единственият начин да бъдат обуздани корумпираните чиновници в България е да се разреши контролирано да им се предлага подкуп.
Само този инструмент дава възможност те да бъдат лесно уличавани, без да се допускат произвол и полицейщина, защото целият процес се извършва под прякото наблюдение на прокурор и с разрешението на съдия.
И тук вече инициативата е в правосъдното министерство. То трябва да подготви само добавянето на една-единствена нова алинея в чл. 307 от Наказателния кодекс. Кратък текст, за да остане все пак престъпление предлагането на подкуп, но извън случаите, когато това се прави контролирано.
Уважаеми министър Христо Иванов, направете го най-накрая. Всичко друго са безполезни стратегии, БОРКОР, бла-бла, замазване на очите.