Най-актуалният въпрос напоследък е не "Кой?", а "Кога?".
Задават го всеки ден 203 363 вложители с над 4 милиарда депозити в КТБ. Вече пети месец те са в неведение за съдбата на банката и парите си, а 200 хиляди от тях - с влогове до 100 хиляди евро, все още не са обезщетени въпреки изискването на закона и настояванията на Европейската комисия.
Всъщност въпросите, които витаят около аферата с банката, са много по-малко от отговорите на тях. Но големият парадокс с КТБ е, че колкото повече информация за състоянието й излиза, толкова по-голямо объркване настава.
Вече 5-и месец след бягството на шефа й Цветан Василев в чужбина никой не може да каже ясно какви точно са финансовите параметри на този мегаскандал. Първоначално се говореше, че Василев е хвърлил в багажното отделение на самолетчето си няколко чувала с 200 милиона.
После в продължение на месеци се смяташе, че дупката в КТБ зее с диаметър малко над 2 милиарда, а само преди дни международен одит умножи тези загуби по 2, за да получим в крайна сметка обезценка на активите й в размер на 4,2 милиарда лева.
Даже и след тези данни обаче, чието оповестяване неизвестно защо БНБ забави с 48 часа, финансистите продължават да са на различни мнения за действителния размер на щетите и ако утре се появи консорциум от инвеститори, които решат да оздравят банката, може да се окаже, че числата са всъщност съвсем различни.
Но докато капиталовата дупка на КТБ се доказва като един нов феномен за науката, едно е сигурно в тази история - над банката не е осъществяван ефективен надзор, а БНБ се показа като институция, която през цялото време създава усещане за прикриване и забавяне на цялата информация по този случай, който е, меко казано, от силен обществен интерес.
В най-скоро време най-вероятно ще започнат дебати около функциите и бюджета на народната банка, ще излязат наяве различни данни и накрая може да се окаже, че докато в България в нея работят над 1000 души, в Германия на щат са десет пъти по-малко, но за сметка на това там никой дори не е сънувал подобен скандал.
Както навремето в отчаянието си от родното правосъдие говорехме, че ще е добре да си внесем полицаи, прокурори и съдии от чужбина, утре ще възникне въпросът дали не е по-добре финансови експерти извън България да осъществяват банков надзор в политико-мафиотската ни обстановка.
Защо не си внесем например Доминик Строс-Кан? Вярно, бившият директор на Международния валутен фонд оправи една камериерка в хотел в Ню Йорк, но пък това не го прави лош финансист. Защо да не оправи и нас? Още повече че популярната абревиатура на името му е точно като на наша голяма банка.
Но докато Доминик Строс-Кан може да отговори на въпросите "Колко?" и "Кога?", българската прокуратура трябва да каже в обвинителния акт "Кой?". Източването на банките през 90-те изглежда като бойскаутска авантюра в сравнение с грабежа в КТБ. Но все пак документи трябва да има.
Още никой не казва официално кой стои зад кухите фирми, през които е източена банката, но Цветан Василев като неин шеф носи най-голямата отговорност - още повече че засега и той не е посочил крадеца.
Само да не се окаже накрая, че отговорността в тази афера е колективна, както бе с окрадените банки през 90-те и с големите неизгодни сделки на Столичната община от същия период - ненаказуеми решения на управителни и общински съвети.
Тогава Василев ще си сложи под мишницата наградите "Банкер на годината" и ще си хване вече "уан уей" самолетчето към скъпия имот в Женева, Швейцария.
Както между другото направиха и банкерите крадци от 90-те.