Работният ден току-що е приключил. Георги Славков излиза от спортната база и с лека крачка се отправя към дома си.
В този момент футболната легенда се хваща за гърдите и се строполява на улицата. Случайни минувачи му се притичват на помощ, но няма какво да направят. Пристигналите с два часа закъснение лекари просто констатират смъртта на един от най-обичаните пловдивски футболисти.
55-годишният носител на "Златната обувка" никога преди това не се е оплаквал от проблеми със сърцето. Близките му са в шок, че бившият спортист, който продължава да поддържа форма, си отива без време - от инфаркт.
Още по-голям шок са
смъртните случаи на много по-млади футболисти,
които са в разцвета на силите си. Проучване на "168 часа" показва, че през 2013 г. стават жертва на инфаркт на терена и извън него най-вече 20-годишни играчи.
Въпреки че водят здравословен начин на живот
и повече от всички други хора поддържат физическата си форма, те не доживяват да навършат двайсет и пет години. Дали футболът и прекалените натоварвания са виновни за лавината от смъртни случаи?
"Причините са комплексни, но спортът неминуемо оказва влияние. Огромните натоварвания са провокатор за възникване на аритмии. Младите играчи почти винаги са покосявани от внезапна сърдечна смърт, която
в повечето случаи не е миокарден инфаркт
Причинителите на тези нещастия може и да са различни генетични заболявания, които нямат нищо общо със спорта", коментира последните стряскащи случаи доц. д-р Иван Груев.
В своя статия кардиоспециалистът се позовава на данни от последните десет години, според които системните тренировки за издръжливост крият огромен риск за елитните спортисти. Редовните натоварвания в някои случаи повишават опасността от животозастрашаващи аритмии.
Жертва на подобно трагично стечение на обстоятелствата е 17-годишният футболист Станислав Николов. Той пада бездиханен в съблекалнята преди началото на второто полувреме на срещата между "Аксаково" и "Преслав". На път за болницата Станислав получава инфаркт и това се оказва фатално за живота му, защото линейката не е била оборудвана с кислородна маска. Лекарите до голяма степен са убедени, че едва ли инцидентът е можел да бъде предотвратен, защото нищо не е издавало фаталната развръзка.
"Внезапната сърдечна смърт настъпва без предшестващи симптоми. 12-годишно изследване от "Минесота" доказва, че екстремните физически натоварвания повишават с 2,8 пъти риска от това явление при юноши и младежи при различни видове спорт", коментират специалисти.

Якото тичане увеличава сърцето

"Системните тренировки довеждат до появата на "спортно сърце" при играчите", изтъква доц. д-р Груев в свой медицински труд. Това понятие представлява рязко увеличение на сърдечната маса в резултат на ремоделиране на сърцето при физиологичната адаптация на спортистите към ежедневните натоварвания.
От тук се поражда сериозния въпрос, на който все още не е даден точен отговор - дали интензивните спортни занимания не повишават, дори в малък процент, опасността от сърдечно-съдов риск. От друга страна е доказано, че умерените физически натоварвания имат кардиопротективен ефект, но ползата от тях все още остава неизяснена. 

Муамба оцеля и се отказа

23-годишният исполин от "Болтън" Фабрис Муамба се стоварва тежко на терена след жестока атака, връхлетяла сърцето му. Медиците показаха червен картон на тежкото заболяване, а Муамба оцеля. Футболистът надигра смъртта, която се опита да го покоси по време на мача срещу "Тотнъм" за Купата на Англия.
Атлетът е в клинична смърт, след като сърцето му спира да бие за 78 минути на терена, но въпреки това не се дава. След като спечели най-важната битка за живота си, Муамба прекрати активната си спортна кариера.
Футболистът беше предупреден от лекарите, че трябва да избира между своето здраве и успехите във футбола.
Муамба доказа, че не споделя мнението на шотландския футболен треньор Бил Шенкли, който казва: "Футболът не е въпрос на живот и смърт, а нещо много по-важно."

 

 

 

Доц д-р Иван Груев:

Футболистите да не се
имат за безсмъртни

- Д-р Груев, какви са най-честите причини за сърдечна смърт при професионалните футболисти? Спортът влияе ли?
- Има една модерна тенденция да се счита, че при някои смъртни случаи големите натоварвания сами по себе си водят до прекомерен натиск предимно на дясната камера. Това води до създаване на така наречената придобита аритмогенна кардиомиопатия. При нея може да се търси директна връзка със спорта. На този етап това са само хипотези, които имат доста сериозни подръжници в науката. Съществуват единични случаи, при които е доказано, че това е така, но не фигурират в официалните становища по въпроса.
- По-опасен ли е днес футболът, отколкото е бил преди петдесет години?
- Темпото на игра е убийствено по-високо от това, което е било преди години. Изискванията към атлетите са невероятно по-големи. Сега един спортист тича 14-15 километра според норматива. Преди двайсет години, макар че тогава не са отчитали подготвителните резултати по електронен път, атлетите са тичали по 8-10 км. Днес и натовареността на календара на футболистите е по-голяма. В тези отбори, които играят сряда-събота, на сезон правят по 50-60 мача. Ако през лятото имат и някакъв турнир на националните отбори, играчите правят по 70-80 мача на година.

- Медикаментните средстава за бързо възстановяване оказват ли също сериозно влияние върху здравето?
- Медикаментите със сигурност си казват думата и много от тях имат потенциално негативни ефекти върху сърцето.
Само в един процент от случаите на внезапна сърдечна смърт е установена ясна и категорична смърт от злоупотреба с медикаменти и стимуланти. За тези обаче, които са извън легалното, можем само да гадаем. Никой спортист не си признава: "Аз вземам допинг." Най-често причините са неразпознато прединфарктно прилежащо съречно заболяване, което поради голямото физическо натоварване е отключило някоя животозастрашаваща аритмия.
- С какво сте се сблъсквали вие във вашата практика?
- Най-често ми се налага да правя диференциална диагноза между някоя от тези кардиомиопатии и измененията, които се получават. Въпросът е, че когато се открие проблем при някой спортист, футболните клубове предпочитат да се освободят от него, отколкото да се занимават с изследвания. Разбира се, досега не съм срещал играч, който да каже: "Имам здравословен проблем" или "Имам в семейството анамнеза за сърдечни болести". Няма такъв футболист.
- След като приключат професионалната си кариера много футболисти се оплакват от различни болежки. Не трябва ли спортът да запазва добрата форма?
- Когато е в едни нормални натоварвания, той запазва формата, но когато физическите упражнения са нечовешки, нещата изглеждат по друг начин. Повечето болежки на приключилите спортисти са свързани с опорно двигателния апарат. В Европа италианците са шампиони на спортната кардиология. Те имат проучвания върху това каква е продължителността на живот на бивши атлети след приключване на кариерата им. Оказва се, че е над средната. Ако не преживеят инцидент или някакъв нещастен случай, се оказва, че спортът дори удължава живота им.
- Каква е формулата, по която може да се съхрани здрав един спортист?
- Правилно разпределение на тренировъчния процес, внимателен подход и щадене на силите. Донякъде е необходим и късмет. Понякога стават нелепи инциденти от желание за игра с топката. Футболът е тежък и травматичен спорт с много чести контузии. Като най-честите са на коленете и глезените, също така разтеженията на бедрените мускули.
- Срещали ли сте хипохондрици сред вашите пациенти?
- Повечето спортисти са с нагласата: "Аз съм съвършено здрав и нямам проблеми." Хипохондрици трудно биха виреели в тази конкурентна среда.
- От голямо значение ли е разликата във възстановителната програма на отбор като “Манчестър Юнайтед” и “Пирин” Гоце Делчев например?
- Разбира се. Не само възстановителната програма, а целият тренировъчен процес и квалификацията на кондиционните треньори. Няма сравнение между всичко това в тези отбори. В единия работи екип от кондиционни специалисти, медици, а в другия всичко се прави на аматьорски начала. Задължително е да се отделя внимание и на играта, и на здравето. Мачът е 90 мин., но тяхната работа продължава седем дни в седмицата, 365 дни в годината.
- Според вас какви са мерките, които могат да предотвратят смърт на терена?
- По време на игра задължително трябва да присъства обучен екип за първа помощ и да има дефибрилатор, защото само така се спасява човешки живот. Всичко оттам нататък са сложни медицински изследвания, индивидуализирани и сигурни. Но това, което може да спаси човешкия живот, се прави в рамките на минути и дори секунди.

® HTML Generated from Multicom Page with  MC2HTM

Created by