Когато слага трите харпуна в състезателната лодка в 10,15 часа, Александър Лютаков не знае, че 12 септември е черен ден за българския риболовен спорт.
Не само защото 46-ото републиканско първенство ще приключи фатално за него часове по-късно само на 2 км по въздух от старта, а защото на същата дата, но 32 години по-рано, при сходни обстоятелства загива друг харпунджия от Бургас, също като него - единствено дете в семейството.
И също като него, погълнат от мечтата да извади голяма риба в лов на предпазливо скритите в опасни цепнатини и дупки морски врани.
В първия ден от националното състезание Александър улучва цели 14 платерини. Само две от тях се оказват невалидни (под 300 грама) и 23-годишният курсант от Висшето военноморско училище във Варна повежда във временното класиране.
Амбициозен, с голям потенциал и награди зад гърба си, на следващия ден той е твърдо решен да спечели състезанието. Александър вероятно бе чувал за известния бургаски художник, бохем и харпунджия Генчо Павлов, но нямаше как дори и да му хрумне, че
съдбата му подготвя
същата участ
Това, което се случва с него след 3 часа до о. Св. Иван, е сполетяло художника край бреговете на турския о. Ердек в Мраморно море, три дни, след като навършва 29 години.
Любимецът на Бургас загива по време на тренировка на 12 септември 1981 г., ден преди старта на международното състезание в Турция.
А в последния разговор, който води, той иска от колега фенерче, за да търси врани в скалните процепи, като преди това откача буя от кръста си.
Точно това прави 32 години по-късно и Александър, който е започнал да се състезава с харпун, още преди да навърши 16 г. със специална декларация от родителите.
Във фаталния ден след старта лодката го оставя по негово желание от северната страна на о. Св. Иван.
На 50 метра от бреговете на острова, северноизточно от една голяма бяла скала, която харпунджиите наричат "насраната", от пясъка на дъното стърчи скален масив от около 30-40 квадратни метра. В най-плитката му част той е на дълбочина 10-11 метра от повърхността, а в най-дълбоката - 16-18. Това обаче, което го прави особено ценен за харпунджиите, е цепнатина с дължина около 10 метра, която го разсича по средата.
Точно там се крият морските врани, с които Александър планира да спечели състезанието на втория ден. Когато лодкарят на отбора минава да го види около 13 часа, състезателят му казва:
"Ударих врана! Оставам тук!"
Курсантът, последна година от Военноморското училище, оставя на буя дългия харпун, който ползва за лов на платерини, въоръжава се с по-удобен къс и влиза с китово салто към морското дъно.
Преди това обаче откача оранжевия буй "Марес" тип торпедо от колана, натоварва го с олово и го закотвя към дъното. По-късно ще стане ясно, че Александър е закачил дългия харпун на буя зареден - действие против правилата за безопасност, но което е много по-важно в този трагичен случай - сигурен знак, че в този момент е бил много нетърпелив да продължи лова на дъното.
Днес единствено, ако той е носил компютър часовник на ръката, може да се разбере още колко гмуркания и на каква дълбочина е направил до фаталната цепнатина, преди да получи blackout (загуба на съзнание) и да се нагълта с вода. И също така колко време е задържал дъха си върху скалата и дали е раздишвал достатъчно дълго на повърхността между гмурканията.
Около 14 ч вече става ясно, че може би се е случило най-лошото, когато лодката наминава отново от северната страна на о. Св. Иван - там вече се поклаща единствено самотният буй на състезателя. Но той не излиза...
Организаторите, качени на съдийската яхта, започват да обикалят в района и да търсят за последна информация харпунджии от отбора на Александър. "Ти ли си Митко от Военноморското?!" - трескаво разпитват те състезатели от други отбори, а на въпроса: "Какво се е случило?" - махат с ръка и продължават.
Скоро харпунджиите в района близко до мястото на трагедията разбират, че е станало най-страшното в този спорт - "има буй, няма човек..."
Странно обаче състезанието не е прекратено
То продължава до края въпреки трагедията, и въпреки че тялото на Александър не е намерено чак до 18,30 часа.
Търси го един от най-добрите в района - ръководителят на водолазен център в Созопол Тенчо Тенев. Преди години той откри под водата край древния морски град изключително ценна монета, сечена от електрон през VII век преди Христа, а напоследък участва в снимките на суперпродукциите "Непобедимите 2" и "Непобедимите 3", в които бе дубльор на холивудските екшън звезди в най-тежките сцени.
Както обаче ще се разбере по-късно, в същия ден дори и водолаз като Тенчо Тенев, който отлично познава района, участвайки във всички подводни археологически експедиции там, е бил силно затруднен в търсенето, защото буят се оказва преместен волно или неволно на 30-40 метра от мястото, където Александър го е пуснал за последно към дъното.
Това най-вероятно се е случило, когато лодкарят е започнал да търси Александър. След като състезателят твърде дълго не излизал от водата, е логично той да издърпа буя нагоре, за да види какво се случва, въпреки че още с първото дръпване става ясно, че той е твърде лек, за да виси на него човешко тяло.
Въжето обаче е било изтеглено до повърхността - за това действие говори фактът, че уловената риба врана и дългите харпуни са били откачени от буя, а е било добавено към водолазната тежест рибарско парче олово за чепаре.
Проблемът е, че по време на изтеглянето, суетенето и добавянето на тежестта, лодката е дрейфала, носена от течение в посока изток покрай брега и в крайна сметка тежестта с буя е пусната на около 40 метра от тялото на Александър - а това заблуждава хората, които ще го търсят, за истинското му местонахождение. Така водолазът Тенчо Тенев - неясно защо единствен в тази операция, е търсил състезателя около 2 часа в погрешен район с дълбочина между 15 и 25 метра.
Всичко това не би било такъв проблем в море с по-голяма видимост. В Черно море обаче, в конкретния ден и на това място водата е била мътна, а видимостта до около 5 метра.
Това става причина Александър да не бъде намерен и от няколко състезателни лодки с харпунджии, които между другото се спускат точно в района със скалата, върху която, вече мъртъв, е лежал той. В крайна сметка тялото е открито около 18,30 часа от отбора на спортен клуб "Палазов", в който участват изключително опитни състезатели не само по подводен риболов, но и в различни дисциплини по фрийдайвинг.
Отборът е в състав: най-добрият български плувец Георги Палазов, Данаил Едрев, спечелил в последните години много международни състезания в басейнови дисциплини по свободно гмуркане, Петър Златев, обучаван в два курса от легендарния гмуркач Умберто Пелицари, и Александър Поповски-Ацо, който също се състезава с харпун от години.
Те са вече със свалени неопрени, когато тяхната състезателна лодка приближава кея в Созопол около 17,15 ч. След като разбират на брега какво се е случило, решават да се включат в търсенето на Александър. По пътя срещат три лодки с харпунджии, които се оттеглят от мястото. В 17,45 ч доближават съдийската лодка, която се намира близо до буя на изчезналия състезател.
Наблизо под водата Тенчо Тенев продължава издирването, а съдиите казват на състезателите от клуб "Палазов" да се връщат към брега, защото вълнението се усилва, а видимостта в дълбочина намалява заради падащото към хоризонта слънце.
Те обаче решават да влязат във водата. Присъединяват се и хора от съдийската лодка и накрая се оформя група от 10-има. Трима от тях - Данаил Едрев, Петър Златев и Александър Поповски-Ацо изостават с минути, докато облекат неопрените си, и започват търсенето, оформяйки права линия - перпендикулярна на брега, на разстояние 5 метра един от друг.
Ацо гмурка на дълбочина 8-10 метра, Петър - 10-12, а капитанът на отбора Данаил Едрев - на 16-18 метра. Ето какво разказва за този момент капитанът в специално обръщение, разпространено веднага след трагедията в българския сайт за подводен риболов: "По свое собствено желание и с тайната надежда никой от нас да не види пръв под водата колегата си и приятел Александър Лютаков, решихме да стартираме търсенето...
Водата беше мътна, видимостта ниска, имаше и течение, като всичко това с оглед на тягостната обстановка правеше гмуркането ни изключително нежелано. Чувствахме се подтиснати, уплашени и притеснени от това, което можеше да открием."
Около 18,20 часа Данаил Едрев открива под водата т. нар. "къща" за морски врани: "Представляваше няколко огромни канари, отделени от шкарпа в близост до брега. Те образуваха дълга цепнатина. Предполагах, че Александър може да се е заклещил в опит да стреля по риби, намиращи се навътре под камъните.
За да имам по-добра видимост, поисках от Петър подводния му фенер, слязох на дълбочина 10-12 метра, застанах над цепнатината и започнах леко да плувам над нея, светейки с фенера вътре в тъмното. Междувременно останалите състезатели се бяха качили на лодките, приближиха към нас и ни извикаха да се качваме."
Едрев обаче решава да направи последно гмуркане в 18,29 часа: "Заходих от по-дълбоката страна, като на дълбочина 12-13 метра, колкото беше горният ръб на камъните, започнах да плувам над дъното и цепнатината, светейки с фенера. В един момент лъчът на фенера ми се пресече с друг лъч.
Погледнах натам и видях силует, който лежи върху камъните. Дясната му ръка беше леко присвита
и повдигната с фенер, закачен за нея. Изплувах бързо нагоре, стреснат и потресен от гледката".
12 минути по-късно водолазът Тенчо Тенев вече е извадил Александър на повърхността. Захождайки от дълбокото, в основата на скалата той открива първо 60-сантиметровия му харпун, който се оказва с изстреляна стрела, а по-късно и самия състезател върху скалата до цепнатината.
На следващия ден 23-годишният курсант е погребан в Бургас - на поклонението отиват десетки роднини, приятели, колеги и харпунджии.
23 години по-рано, тялото на загиналия на същата фатална дата Генчо Павлов, е положено за поклонение в изложбената зала на Съюза на българските художници в морския град. Старите бургазлии разказват, че в този ден с него са се простили стотици хора от града и страната, а опашката от облечени в черно мъже и жени се е извила от дома на художника на ул. "Фердинандова" 94 чак до изложбената зала.
През изминалите две десетилетия оттогава болката от нелепа загуба на близък човек си остава същата. Подводният риболов обаче вече е много по-достъпен спорт за сметка на постоянно намаляващата риба не само в Черно и Средиземно море, но и във всички морета и океани на Земята.
Днес абсолютно всеки може да си купи екипировка, но е принуден да се гмурка за улов на все по-голяма дълбочина и в по-трудни условия.
В последните 20 години техниките за свободното гмуркане без кислородни апарати, част от които е и подводният риболов, са се развили изключително, като на първо място винаги е безопасността и животът на гмуркача.
Все още обаче във всяка една минута от денонощието някъде на планетата харпунджии рискуват живота си, увлечени в тази хилядолетна страст на човека.
Много от тях се потапят в дълбокото сами, с опасно много тежест на кръста, хипервентилират,
изпъват възможностите си до краен предел, загубили респект към морето.
Дали не е време за промяна? Промяна в правилата за безопасност, за да не загиват харпунджии поне по време на състезания.
За да остане само 12 септември черен ден за българския подводен риболов.

Алпинистът Иван Масларов-Байно загина точно 10 години след смъртта на жена му под Еверест

Хортензия Маркова

Един от най-опитните ни алпинисти - Иван Масларов-Байно, намери смъртта си на място, което е определяно като безопасна пътека за разходка от опитните катерачи. Те не могат да си обяснят как така толкова трениран планинар е сбъркал фатално на иначе лесен за изминаване маршрут.
Приятелите на Байно с тъга припомнят, че точно преди 10 години съпругата му Мариана Масларова загива в подножието на Еверест. Тя е племенница на знаменития Христо Проданов, който преди 30 години става първият българин, изкачил най-високия връх на планетата. На връщане го застига буря и той остава там завинаги.
"Сякаш прокоба тегне над тяхната фамилия. Планината взе Мариана, а сега прибра и Иван", разказват познати на Масларов.
Във вторник следобед 56-годишният катерач тръгва по маршрут в района на Малката Вратца над Алпийския дом. Една негова стъпка накриво го праща в 20-метрова пропаст. Лекарите във врачанската болница са неспособни да го спасят.
"Случилото се може да бъде определено като изключително нелеп инцидент. Алпинист от неговата класа да се погуби по такова място. Там, откъдето е минал, не може да се определи дори като катерачно трасе, защото е малко по-трудно от пътека. За професионалисти от трета и четвърта категория се изминава като обикновена разходка. Най-вероятно се е разсеял за момент и обстоятелствата са се стекли по най-злощастния начин. Байно
беше добър човек, непринуден, честен, отзивчив, почтен и затова уважаван от всички", сигурен е Красимир-Кари, който познава Масларов от седем години.
Отдал самия себе си на планината, Байно е създал много от катерачните маршрути в района на Враца. Познава планината като дланта си и може би затова подценява планирания поход и пропуска да си направи необходимата осигуровка.
Един от най-близките му приятели и също емблема на българския алпинизъм - Николай Петков, категорично отказа да коментира случилото се. Двамата с Масларов от деца мечтаят за непристъпни върхове и заедно се стремят цял живот към тях.
"Байно бе мозъкът на легендарната свръзка Иван Масларов - Любомир Илиев - Николай Петков, една от най-добрите в историята на българския алпинизъм. Те тримата плюс Кирил Досков, Наско Ламбов, Митко Начев и още неколцина алпинисти първи в България възприеха и започнаха да изповядват философията на катеренето без изкуствени опорни точки", твърди журналистът и познавач на световния алпинизъм Петър Атанасов.
Масларов няколко години е и президент на Българската федерация по катерене и алпинизъм, а с неизчерпаемото си чувство за хумор и голямо сърце остави сломени от мъка безброй приятели.
"Той беше човек, който, когато се разболееше, оздравяваше за седмица с помощта на лекарства и за седем дни без тях.
Чувствам се
привилегирован, че се докоснах до него и го познавах
Всичките му истории са карали ченетата ни да увисват от възторг и да се превиваме от смях. Постиженията му в алпинизма говорят достатъчно за него като професионалист", обяснява приятел на Байно от София, който често споделял компанията му в хижа "Мальовица".
Масларов прави първото българско изкачване по южната стена на връх Исмаил Самани в Памир, наричан от 1962 до 1998 г. Комунизъм. Успешно катери и северните стени на Айгер и Матерхорн, върхове в Алпите. Както и южната стена на Аконкагуа, най-високата планинска точка в Южна Америка, разположена в Андите.
 

Подробни схеми на мястото, където е загинал Александър и цялата история на загиналия алпинист Иван Масларов-Байно, четете в хартиеното издание на в. "168 часа"