Тази седмица мина под знака на микроскопичните революцийки. Задължителното гласуване неочаквано стана неизбежно, но изведнъж се спихна. Гръмна режисиран хор за широка коалиция и след 2 дни внезапно млъкна. Референдумът на Плевнелиев аха-аха да се надигне от ковчега, но тупна обратно и опъна краката контрашпиц.
Вече е на мода прекъснатият политически коитус Забелязвате ли с каква скорост взеха да се раждат и да умират новите рецепти за спасение на нацията? Като че ли метрономът на властта скочи от 30 на 300 удара в минута!
Затова отсега ще посоча следващата гениална политическа идея. Това е пропорционален вот с "бонус" за първия, който се практикува в съседна Гърция и в братска Италия - най-смотаните псевдодемокрации в Европейския юг. Ако не броим нази си, разбира се.
В Гърция например първата партия на изборите получава бонус от 50 мандата, за да може по-лесно да състави правителство и да управлява стабилно. За нас този бонус би трябвало да е около 30 мандата. При тази система през 2013 г.
ГЕРБ щеше да вземе
97 + 30 = 127 мандата
и да си управлява спокойно. Вероятно щеше да прилапа и 5-10 депутати от дежурния донор "Атака". БСП пък нямаше да форсира предсрочни избори, да не е луда. При тях Бойко Борисов пак ще лапне бонусчето и язък за пиара.
Такава поне е логиката на "бонуса". Гърция и Италия го въведоха, защото на олигархията й омръзнаха политическата нестабилност и шеметната въртележка от правителства. Олигархията обаче не иска естествения начин за стабилизиране на управлението - мажоритарния вот. Това би дало малко власт на народа. В никакъв случай!
Защо българската олигархия още не се е сетила за тази перверзна електорална система, която италианците галено наричат "кочината"? Защото досега не е имало нужда. Управлението изкара 3 пълни мандата плюс 1 почти пълен. Общо 16 години метрономът си работеше нормално. Но явно това е бил етап, който се изчерпа и сега пак навлизаме в епохата на бързите въртележки.
По-младите може да не помнят, но след изборите през 1990 г. първите 5 правителства изкарваха по една-две години. След това кабинетът на Костов пръв оцеля цял мандат, след него кабинетът на Симеон Сакскобургготски, а после и на Станишев, но с мандата на ДПС. Формално погледнато, за 25 години преход БСП нито веднъж не изкара цял мандат.
Сега мандатите пак пощуряха. Управлението на Бойко Борисов се отказа на финалната права, а кабинетът "Орешарски" след само година управление вече е в оставка. Поне така говорят хората. Но въпреки смехотворните салта и цигански колела на "Позитано" сега - засега БСП плюс ДПС е повече от ГЕРБ плюс РБ.
ББЦ, "Атака" и НФСБ също ще клонят към БСП и ДПС, ако успеят да попаднат в парламента. Има всички условия следващата коалиция да е още по-нестабилна от днешната.
Завръщането
на нестабилността
не е случайно
и аз нямаше да съм паметник, ако не бях готов с теорията защо е така. Стабилността на управлението настъпи тогава, когато започна голямата широколентова приватизация - през 1997 г. Образно казано, от небето изведнъж заваляха милиони. Бизнес елитът спря да се бие помежду си за кокала и се хвърли да събира парите от улицата.
Но ето че златният дъжд спря и строителите на капитализма се вторачиха един в друг като изгладнели корабокрушенци в лодка сред океана.
Още при управлението на Борисов ресурсите на разграбването се изчерпаха и някои олигарси изпищяха, че им отнемали бизнеса. Днес взаимното изяждане вече се вихри пред очите ни на HD и дори на 3D. Така че какво ускорява махалото на политическия метроном? Икономиката, гладнико! Пълният мандат отново стана непостижима мечта, както бе в началото на демокрацията.
Преходът навлезе в третия си етап. Първият бе от 1990 до 1997 г. - отложена приватизация, незадоволена лакомия и нестабилност. От 1997 до 2013 г. - бурна приватизация и относително политическо спокойствие. След 2013 г. - окончателно изчерпване на приватизацията, самоизяждане на олигархиите и нова нестабилност на управлението. Представете си 20 акули в малък басейн и само едно парче месо. След два дни ще са 10 акули. Икономическата криза все повече засилва канибалските инстинкти, а нейният край още не се вижда.
Това е, казано
с думи прости като
за по-интелигентния читател
Сигурен съм, че скоро някой професор ще го обясни с по-сложни изрази за по-простия читател, който вярва единствено на фрази, в които вниква само отчасти и с големи мъки.
Когато нестабилността лъсне наесен, елитът пак ще търси решение. И тогава няма как да не се натъкне на гръцкия "бонус". Затова не е зле да видим как тази шашма действа в Гърция и Италия.
В Гърция вече трудно може да се говори за демокрация. Важното е, че едното политическо крило на олигархията, старата левица ПАСОК, вече се срина на четвърта позиция, и то след партията на скинарите "Златна зора", която преди 2 години още не съществуваше. Челният отряд на традиционната десница, "Нова демокрация", също се дави. Най-популярната партия е лявата коалиция "Сириза", която също не съществуваше преди 2 години.
Партийната система
умира и се ражда
пред очите ни
Последните гръцки правителства буквално се назначават от МВФ, Европейската банка и Меркел. Въпреки "бонуса" няма никаква стабилност. Изборите за парламент бяха миналата пролет, следващите се очакват тази есен.
Същият хаос превзе и Италия.Там пък "бонусът" бе въведен от пощурелия Берлускони през 2005 г., след което веднага се завъртя въртележката от скоропостижни правителства и наложени отвън диктатури. Но
италианците познават
и по-добрата практика
Между 1993 и 2005 г. в страната действаше смесена система, в която три четвърти от депутатите се избираха мажоритарно в едномандатни райони, а останалата четвърт се разпределяше между партиите пропорционално. Нещо подобно на "немската система", само че с по-голям мажоритарен дял.
И въпреки дефектите тази система забави лудата въртележка на италианските правителства, метрономът на властта се успокои, мафията загуби позиции, а борбата с корупцията взе да печели успехи. Италианците гордо нарекоха този период "Втората република".
Уви, през 2005 г. олигархията хвърли Втората република на прасетата и върна хаоса на пропорционалния вот плюс "бонуса" за втвърдяване. Въпреки че италианците категорично поискаха чисти мажоритарни избори на цяла серия референдуми. И въпреки че опитът още по-категорично доказа огромните предимства на прякото гласуване за личности.
Не, олигархията държи на "кочината". През декември върховният съд обяви "кочината" за незаконна, но през март назначеното от чужбина правителство на Марио Монти излезе с проект за нова, още по-абсурдна свинеферма. Прагът за влизането на отделните партии в парламента се вдигна на 8 на сто, но пък "бонусът" си остана. За да го получи, партията (или коалицията) победител трябва да има 37 на сто от вота. Ако няма, прави се балотаж между двете най-големи партии.
Балотаж между
партии? Еврика!
Трябва да си наистина пощуряло зомби на олигархията, за да откриеш този велосипед.
Така италианската политика навлезе в територията на циркаджийското изкуство. Италианците взеха да избират на челни позиции професионални клоуни с абсурдни програми, които само ударен с паве по главата селски идиот може да вземе на сериозно. Това е неизбежната крайна фаза на пропорционалната избирателна система. Тя вече се задава и към България с пълния си блясък - само стойте и гледайте...