Удивително е как една спасителна операция показа колко дребнави, злобни и извратени в мисленето си може да бъдем българите.
А още по-удивително е, че интригата в тази история не дойде от трагичен край, а от щастливата развръзка на едно опасно приключение с трима млади мъже.
Виктор, Веселин и Христо, които, вместо да се напушат с марихуана и да се търкалят по парковете с 2-литрови пластмасови шишета бира в ръка, решиха да се разходят до един от най-красивите водопади в България. Но се оказаха, както се е случвало на стотици други, неподготвени за планината...
Така студентите директно влязоха в централните телевизионни емисии и в продължение на две денонощия цялата нация лягаше и ставаше с последните новини от спасителната операция по издирването им.
К
акто обикновено, планинските спасители - тези невероятни човеци, се раздаваха на 100 процента, в акцията бе включен целият състав на БЧК, на място пристигнаха и екипи от Разлог и Банско.
На следващия ден в националната операция вече участват и бойни военни вертолети "Кугър", както и хеликоптер с термовизьор на Граничната полиция. Родителите на Виктор, Веселин и Христо крачат в планината рамо до рамо с планинските спасители. Хребетите на Стара планина кръстосват и доброволци - пеша, с мотори, с АТВ-та. Парапланеристи се опитват да ги открият от въздуха.
И както често се случва в живота, оказва се, че цялата тази техника и жива сила се разминават с бедстващите момчета буквално за броени часове в ждрелото на една река. И по ирония на съдбата студентите се спасяват сами, озовавайки се след тридневно драматично лутане в павелбанското село Тъжа.
Н
о вместо това да зарадва повсеместно нацията, се заражда грозен скандал. Първо - Виктор, Веселин и Христо в първия ден не били благодарили "достатъчно добре на спасителите" без значение, че озовавайки се в селото, те в буквалния смисъл на думата не знаят нито къде се намират, нито какво точно им се случва, а още по-малко - какво е ставало в тяхно отсъствие.
Друг грандиозен проблем е, че тримата са в сравнително добро състояние - тоест не заслужават цялото това усилие.
Ако поне някой бе със счупен я крак, я ръка или пък в безсъзнание, всичко щеше да бъде наред, но да се проведе такава мащабна операция и накрая бедстващите да слязат на собствен ход в най-близкото село - тази развръзка се оказва изключителен проблем за част от нас.
З
а тези, които си правят планинска застраховка при всеки излет в планината. И за да се задълбочи проблемът още повече, излиза веднага предложение семействата на момчетата да платят за летателните часове на хеликоптерите.
Вместо да се радваме, че вече и у нас спасяват човешки животи с техника, която в Съединените щати се вдига във въздуха за заклещена на дърво котка, свръхактивни коментатори замърсяват общественото пространство с изкривено усещане за отговорност.
А
в крайна сметка би трябвало, без въобще да се замисляме, за такива каузи да използваме дори и космическа совалка, стига, естествено, да си имаме подръка. Но докато се сдобием с такава, нека на първо време се отърсим от злобата и дребнавостта и да се научим да бъдем истински съпричастни, състрадателни и с големи сърца.
Защото утре в планината може да се окажем и ние...