Покрай някои иначе крайно наложителни промени, които направиха в Закона за потребителския кредит, депутатите пропуснаха да премахнат със задна дата най-обидните клаузи, които засягат най-болезнено клиентите на банките.
Така те за пореден път не си свършиха обществената работа да наложат дълго чаканата от стотици хиляди българи равнопоставеност с финансовите институции, които към настоящия момент са ги кредитирали с цели 18,5 милиарда лева.
Безспорно отпадането на поробващата такса за предсрочно погасяване е добра новина и срещу нея няма как да има разумен аргумент. Това, че финансовите институции си я били калкулирали като бъдеща печалба, от която сега ще бъдат лишени, звучи крайно неубедително от устата на икономисти, които демонстрират зле прикрити обвързаности, ясно насочени срещу обществения интерес.
Още повече че финансовият интерес на банките е възможно най-защитеният у нас. Единствено те не само не пострадаха, но и продължиха да печелят добре в годините на криза въпреки бума на лоши кредити, който допуснаха.
Фактът, че отпада таксата за предсрочно погасяване и за вече сключени в миналото кредити, е направо изумителен - трудно е да повярва човек, че е приета от българския парламент. Същият, който услужливо придремваше в последните 6 години, в които банките наложиха порочната практика (забранена навсякъде в страните от ЕС) едностранно да се променят лихвите по кредитите.
Това всъщност е основният проблем, който мъчи кредитополучателите. И ако още Симеон Дянков го бе решил, вместо да се чуди още в кой джоб на българина да бръкне алчно, хората щяха да преживеят по-леко най-тежките години на кризата.
Защото в зависимост от размера на кредита всяко домакинство в страната с едностранно покачените от банките лихви точно в този период бе принудено да плаща всеки месец извънредно и незаконно между 50 и 250 лева.
Вижте колко прости са цифрите. При кредит от 40 000 лева такса от 3 процента за предсрочно погасяване прави точно 1200 лева. В същото време от неправомерно увеличена с 200 лева месечна вноска за една година се натрупват 2400 лева загуби за клиента. Двойно повече. А и сумата продължава да набъбва с всеки месец и година до крайното издължаване.
Сега, въпреки че и двата проблема са болезнени, сами преценете коя промяна е по-наложителна за хората - цивилизовани правила за определяне на лихвата по кредита или премахването на еднократната такса за предсрочно погасяване?
Естествено, първото.
И все пак трябва да отбележим, че приетият сега Закон за потребителския кредит е голяма и твърде неочаквана крачка към връщането на изгубената равнопоставеност между банки и клиенти.
А забраната за злоупотреби по бъдещите кредити е ясно признание за допуснатия от държавата произвол с хората в близкото минало и настоящето. Произвол, който депутатите отказаха да решат в минало време.
Сега обаче народните представители трябва зорко да следят каква ще е реакцията на финансовите институции. Да се парират своевременно всякакви опити за поява на нови такси и скрити капани в договорите.
Защото никой няма интерес от напрежение в банковото кредитиране, което в условията на криза има риск да ескалира и излезе извън контрол.