В годините след Втората световна война италианското градче Позитано е малко рибарско селище. Цялата област Кампания е една от най-бедните в Италия в този момент и хората панически бягат оттам в търсене на прехрана.
Даже прочутият Стайнбек още не е написал статията си за градчето на рибарите в Harper's Bazaar, за да се превърне то в крайбрежната перла на Италия години по-късно.
И ако днес си мислите как се е случило това чудо, има много лесен начин да си обясните всичко. Извадете снимки на Позитано от 60-те години на миналия век, извадете и от наши дни, поставете ги една до друга и ги погледнете. Няма да откриете почти никакви разлики.
А сега извадете панорамна снимка на Слънчев бряг от 60-те, а до нея - от лятото на 2014-а. Въобще не се чудите дали е същият курорт, нали? Чудите се дали е същата планета.
Ами ето това е, най-просто казано, причината Амалфитанското крайбрежие на Италия да е мечта за милиони туристи по света, а Слънчев бряг - само за алкохолизирани скандинавци, които така се напиват и дрогират, че въобще не разбират къде се намират.
Точно бруталното презастрояване е причината и все повече българи (между които по-платежоспособните туристи) да избират Средиземно пред Черно море. Просто всички нормални хора съвсем естествено залагат на пейзажа. Както много точно отбелязва екологът Любомир Попйорданов, пейзажът е най-скъпият елемент в туризма. А българите почиват в Гърция, защото там добре го знаят.
Всякакво строителство на самия бряг при нашите южни съседи е забранено, а там, където е позволено, има сериозни ограничения и няма да видите сграда, по-висока от три етажа. В България не се брои за истински хотел, ако не е поне на 5 ката. И въпреки че стотици от тях остават полупразни в последните сезони, желанието за застрояване е ненаситно.
И колкото по-красиво е последното останало девствено място по Черноморието, толкова по-голям трябва да е хотелът. И, разбира се, по възможност - директно върху дюните, а вълните да се плискат направо по стълбите към рецепцията. Интересно защо никой не иска да строи модерни, чисти къмпинги - а последни изследвания показват, че почти 20 процента от българите биха отишли там, защото нямат пари за хотел?
От свръхзастрояването вече губят и хотелиерите, а грозният пейзаж ще привлича в бъдеще само бедни туристи. Затворени в ол инклузив комплексите, те ще се наливат със скапан алкохол и ще оставят в страната ни пари само на туроператорите.
Амбициозният проект за застрояване на Карадере е само пореден пример за безграничната наглост, глупост и пошъл вкус на строителните предприемачи. А шикалкавенето на държавата, както винаги се случва, ни напомня отново, че и в този бизнес няма правила и арбитър. Напомня ни, че пътят към морето вече не минава през КПП Църна маца, а през ГКПП Кулата.