Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тодор Живков е брат на великия вожд Ким Ир Сен ИМИДЖ: Тодор Живков е възприеман като малкия брат на големия господ Ким Ир Сен.

Само двама студенти и трима преподаватели са отишли на обучение за по 1 месец в Северна Корея в последните 25 г.

Дружбата с КНДР стана популярна и предизвика крайни полемики покрай преподписването на споразумението за сътрудничество между двете страни в областта на науката, образованието и културата.

Само 30 години по-рано, когато Тодор Живков е бил възприеман там като по-малкия брат на големия господ Ким Ир Сен, сме обменяли стотици студенти, някои от които сега са на високи позиции в Пхенян. Спогодбата датира от 1970 г. и е преподписвана периодично.

Преди правителството на Орешарски

кабинетът на Бойко Борисов я е парафирал през 2010 г.

В резултат на това двама студенти и трима преподаватели са посетили Северна Корея.

Това съобщиха от Центъра по кореистика към Софийския университет "Св. Климент Охридски" на въпрос на "168 часа".

През 2011 г. в Пхенян заминали двама преподаватели, през 2012 - един, а през 2013 г. вече отишли и двама студенти. В същото време през това време у нас на курс по български език са дошли двама севернокорейски студенти и двама преподаватели.

Те попаднали в Софийския университет по време на окупацията

Били невероятно учудени какво точно се случва, било им трудно да разберат.

Оказва се, че сред българските младежи има засилен интерес към Северна Корея. Напливът да заминат за Пхенян бил много голям, но проблемът е финансов. Според договорката студентите трябвало сами да платят самолетния си билет до азиатската държава, който е доста скъп. Цената му започва от 1400 евро нагоре.

Вариантите за пътуване са два - или през Русия, или през Китай. Изискване на домакините било да се ползват техните авиолинии, които имат полети от Владивосток или от Пекин.

Те настанявали студентите и преподавателите в общежития, но отново сами трябвало да поемат дневните си разходи, които обаче не са проблем като самолетния билет. Първоначално от Центъра по кореистика искали да изпратят студенти с висок успех да стажуват в Пхенян, но впоследствие минали на варианта да заминат тези, които могат да платят билета си.

"Курсовете за български студенти в университета "Ким Ир Сен", благодарение на споразумението със Северна Корея, са един добър опит и им помагат да напреднат. Доста западни страни също имат активен научен обмен с КНДР. Франция и Германия са много активни, при това

Франция дори няма дипломатическо представителство

в Пхенян", заяви гл. ас. Райна Бенева от Центъра по кореистика.

Тя самата е била един от преподавателите, посетили Северна Корея. Студентите, изпратени там, имали часове по практически език, което доста подобрявало знанията им. Преподавателите пък присъствали на лекции. Домакините предлагали различни курсове - в областта на литературата, лингвистиката, историята.

"Ние избрахме древната история на Корея, която започва отпреди Христа и приключва докъм IХ в.

Имахме и езиковедски дисциплини. Смятам, че Софийският университет може да се възползва от това споразумение между двете страни. Все пак

не става въпрос за водене на политически диалози, а за език и култура

В Пхенян има много добре развита българистика и техни студенти също идват да упражнят езика", допълни Бенева. Заедно с тях имало още чешки, китайски, монголски и руски студенти и асистенти.

Домакините обаче формирали отделни курсове за всяка различна националност. Така Райна Бенева и другата преподавателка били само двете в една група, без да се смесват с колегите си от Чехия, Китай, Монголия и Русия. Двамата български студенти също учели отделно сами.

"Ходехме всеки ден на лекции, включително и в събота. Направи ми впечатление, че преподавателите ни бяха на много високо академично ниво. Бяха завършили в Германия, в Русия. Оказа се също, че имат академичен обмен с Южна Корея - гостуват си на различни конференции", разказа Бенева.

Обучението и на български студенти в КНДР, и на севернокорейски студенти у нас обаче не е минало през Министерството на образованието и науката. Оттам заявиха пред "168 часа", че в последните 10 г. не са имали никакъв обмен на студенти със Северна Корея. Връзката е станала чрез Министерството на външните работи. Според подписаното от правителството на Бойко Борисов споразумение "страните

ежегодно се информират взаимно

по дипломатически път до 30 април относно възможностите за приемане на кандидати от другата страна за обучение и специализации". В документа е споменато, че става въпрос за една стипендия за пълен цикъл на обучение и по-кратки специализации или научно изследване на студенти, докторанти и преподаватели. В момента има една студентка от КНДР, която учи за бакалавър в Софийския университет, обясниха от вуза.

В споразумението между двете страни има клауза, че България и Северна Корея ще си сътрудничат и в областта на науката, ще обменят челен опит с постижения и технологии. Според БАН документ с академията на КНДР не е подписван и

не е осъществяван никакъв обмен на знания

"Споразумението говори за академии, а не конкретно за БАН. В България има и други академии. При нас няма никакво сътрудничество със Северна Корея - нито участия в симпозиуми, нито научен обмен. Имаме само с Южна Корея", заявиха от БАН.

Никакво движение няма по клаузата от споразумението за взаимно гостуване на филмови фестивали. Български филм не е изпращан за прожекция в Северна Корея, нито пък тяхна лента е пускана в нашите киносалони. Абсолютно нулево е и сътрудничеството в областта на здравеопазването, каквато точка има в споразумението между България и Северна Корея.

"Предвижда се

насърчаване на директното партньорство

между медицински университети и национални здравни центрове в двете страни и обмен на експерти. За конкретизиране на дейностите по изпълнение на споразумението ще се провеждат работни срещи между представители на двете здравни министерства на всеки 3 години", е написал пресцентърът в съобщение по времето на Бойко Борисов. От Министерството на здравеопазването заявиха, че нямат никакъв контакт с колегите си от КНДР, не са провеждали работни срещи, няма никакъв обмен в сферата на здравеопазването, нито размяна на експерти.

Според версия от Външно министерство правителството решило да възобнови споразумението с КНДР и по друга причина. В Пхенян

не всички европейски страни имат посолства,

а България има дипломатически отношения от 65 г. Заради липсата на мисии на всички държави от ЕС председателството в местното представителство се ротирало по-бързо, отколкото в Брюксел. Така на България скоро се падало да поеме шефство на мисията на ЕС в Пхенян. Затова и правителството решило да поднови споразумението. През ноември 2013 г. в столицата на Северна Корея са се провели чествания на 65-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между двете страни.

В София обаче подобни тържества във връзка с годишнината от установяване на дипломатическите ни отношения няма.

Освен тази спогодба между България и Северна Корея има и споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, прието през 2000 г. В Пхенян например се продавали български лукчета, карамел му, бисквити, български трикотаж. Особено популярен бил Стефан Данаилов. В будките се продавали дивидита с чешки, полски и руски филми. Включително и българския “Черните ангели” с Ламбо. Там са представени фотоизложби “Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО” и “360 градуса България”. Посолството е дало вечеря, на която е присъствал заместник-министърът на външните работи Кун Сок Ун.

 

 

Прибрали джиесема на Соломон Паси в Пхенян

Най-големият подарък на домакините

към госта бил значка с Ким Ир Сен

На влизане в Пхенян на летището бившият външен министър Соломон Паси бил принуден да даде джиесема си на съхранение, докато е в страната. После му го върнали на излитане. Такава е практиката не само за него, а за всички чуждестранни посетители на Северна Корея, разказаха запознати. Откакто на власт дошъл Ким Чен Ун, той преустановил тази практика. От 2012 г. чужденците все пак имат право да държат в себе си мобилните си телефони, докато са в Северна Корея.

"За мен беше невероятен шок, че прибраха джиесема ми, но освен това нямаше как да го ползвам, защото там нямаше джиесем мрежа. Факт е обаче, че свършихме немалка работа", заяви Паси пред "168 часа". Когато тръгнал за КНДР, той взел и сина си Исаак, който тогава бил на 13 г., и това помогнало на мисията му. Действието се развива през 2007 г., малко след като са пуснати българските медици от Либия. Соломон Паси носи послание от американците, че ако КНДР се откаже от ядрената си програма, ще бъде третирана като Либия - тоест благоприятно. Освен това се съгласили да участват в среща на върха с Южна Корея.

Междувременно станало ясно, че Соломон Паси, тогава председател на парламентарната комисия по външна политика, е най-високопоставеният човек, посетил Северна Корея след Тодор Живков. Оказало се, че Тато все още е на почит в КНДР. За тях той бил нещо като по-малкия брат на техния господ Ким Ир Сен. Когато домакините разбрали, че Паси обитава бившия кабинет на Живков (като шеф на външната комисия в Народното събрание), те буквално онемели. Не можели да си представят подобно нещо, решили, че в негово лице е дошъл нов малък господ от Европейския съюз, защото кабинетът на вожда Ким Ир Сен е бил превърнат в мавзолей след смъртта му. Там севернокорейците водят всички свои гости да отдадат почит.

"Протоколът изискваше и аз също поднесох цветя. Освен това ме заведоха до един голям палат, в който се пазят всички подаръци на Ким Ир Сен. Той продължава да ги получава посмъртно и сега. Сградата е голяма. В нея имаше цял локомотив, подарен от Сталин, съветски автомобили, дарени от Брежнев. Не си спомням какъв беше подаръкът от Тодор Живков, но беше доста скромен на фона на всичко останало", разказа Паси.

Освен това домакините го завели и на грандиозния спектакъл, наречен "Ариранг". На огромен стадион пред многохилядна публика играели около 100 хиляди изпълнители. Чрез различни упражнения със знамена и плакати те рисували знаци, лица и сцени от тяхната история.

"Това е нещо, което не може да се забрави", коментира Соломон Паси.

Той е привърженик на подновяване на споразумението между България и Северна Корея, защото това би било полезно, така както посещението на френския президент Франсоа Митеран е било стимул за идването на българската демокрация. Докато е бил външен министър обаче Паси не е предложил преподписване на споразумението. Понеже тогава течаха процедури за приемането на България в НАТО и Европейския съюз и една подобна стъпка е можела да има отрицателен ефект. Това спряло Паси да поднови договора, но сега според него можем да помогнем на Пхенян.

"Дадох си сметка, че ако искаме там да има демокрация, може да стане чрез договорка храни срещу разрешение да се вкара информация в Северна Корея", допълни Паси. Навсякъде, където отишъл, той срещнал хора, които говорели добър български език, защото били завършили в България преди години.

Най-голямата чест, с която бившият външен министър бил удостоен, била значка на Ким Ир Сен.

"Това беше знак на изключително уважение към България и дългосрочното ни братство. По принцип не е лесно да се сдобиеш с подобна реликва", заяви Паси. В зависимост от размера значките са около 20 различни вида.

Всички корейци носели подобни значки - сдобивали се с тях някъде около периода на гимназията, когато ги приемат в комсомола. И според заслугите можели да получат и друг вид.

 

Магистралите им с по 6 ленти в посока, но коли имат главно партийци и военни

Жени в традиционни носии записвали в големи

тефтери кой нарушава дрескода или не носи значка

Средната работна заплата в Северна Корея е около 47 долара месечно, а някои вземат и по-ниска. Колкото и парадоксално да звучи, с тази сума местните жители успяват да платят наема за апартамента си, режийните - ток, вода, парно, както и да се хранят и да си купуват дрехи. Някои не плащали наем като част от социална услуга. Имало малка част от севернокорейци, които си докарвали допълнителен доход от около 100 лв. на месец. В страната няма частна собственост и затова всички живеят под наем в държавни жилища.

Режимът на тока и на водата е постоянен, разказаха запознати. За по няколко часа на ден те могат да използват тези достижения на цивилизацията. Случвало се дори по няколко дни да останат без електричество. Проблемът не бил в липсата на вода, а заради икономии. Заради това особено разпространено било да се движат по улиците с фенерчета.

Заради режима на водата голямо събитие за корейците било ходенето на обществена баня и сауна, на което те гледали като място за релакс.

Шокиращо за чужденците

е, че нямат достъп до интернет освен в посолствата, нито до чужди телевизии. Самите корейци използвали т.нар. интранет, което е вариант на глобалната мрежа, но могат да влизат само в техни сайтове. На практика няма как севернокорейци да четат чужди информационни агенции. Което пък според запознати показва, че имат много добри хакери, които да нагласят връзката така, че да изключва всички останали сайтове в мрежата, които не са местни.

В Северна Корея било забранено със закон да отвиват бурмичките на разрешените за притежание радиоточки, за да не ги пренастроят на други честоти и да хванат южнокорейски станции. Джиесеми се продавали, но мрежата е така нагласена, че корейците може да говорят само със свои сънародници, а чужденците само с чужденци.

Телевизионните канали излъчвали само техни новини или за природните катаклизми в САЩ и протестите в Южна Корея. А иначе местните жители живеели и в пълно информационно затъмнение. Дори не знаели, че Варшавският договор вече не съществува, че Берлинската стена е паднала, че Чехословакия се е разпаднала на две държави, а Югославия - на шест.

За сметка на това битова престъпност нямало.

"Спокойно можеш да се разхождаш из улиците денонощно без риск някой да те нападне. Вярно, че улиците не са осветени, което е малко страшничко, но няма по-сигурна държава от тази гледна точка", разказа запознат.

Липсата на битова престъпност може би се дължи и на факта, че редът и дисциплината са издигнати в култ. На определени места из Пхенян имало поставени нещо като контроли. Жени, облечени в традиционни носии, записвали нещо в големи тефтери. Оказало се, че те следят дали съгражданите им спазват дрескода, като например жените да не носят минижуп или да са с прекалено къси прически.

Нито мъжете, нито жените имали право

да обуят дънки

Следяло се дали минувачите носят значките си. Всички нарушения от правилата се вписвали в тефтерите на иначе симпатичните контрольорки. Каква е съдбата им по-нататък, не е ясно. Вероятно се докладва в определени институции кой спазва въведените норми.

Из улиците се движат три вида коли. Едните са партийни, другите - военни и най-малката част са частни. Колелата също били много разпространени и всяко от тях имало номер. Корейците главно залагали на местната марка по лиценз на “Мицубиши”. Нейният джип струва около 10 хиляди евро. Отделно таксите за регистрация били непосилни за корейците, освен за тези с роднини в Южна Корея или Япония.

Входно-изходните артерии на Пхенян

били с по 6 ленти

в едната посока,

но трафик нямало. Преобладавали старите коли, но се срещали и японски, както и мерцедеси. Обикновените хора обаче имали ограничение да пътуват из страната. За да посетят роднините си на 100 км от Пхенян, им се налаголо да искат специално разрешение.

В Северна Корея вече има и организирани туристически посещения от много страни. Дори американци пътуват там, но те имат право да влязат и излязат от страната само със самолет, не и с влак от Пекин. Всяко движение на туристите е по предварително уговорена програма и те били придружавани от местен екскурзовод, който определял кога и къде трябва да се отиде. Не можело туристите да имат самостоятелна програма по свое желание.