Неотдавна си говорих с приятел - ръководен служител в МВР, който току-що бе встъпил в длъжност, и ми обясни, че още от първия си работен ден на новия пост се подготвя едновременно за новите предизвикателства, но и за бъдещите дисциплинарни и административни проверки, които очаква да го връхлетят.
"Със сигурност ще ме проверяват, когато се смени властта, знаеш как е при нас", каза ми той и очерта в едно изречение как през всичките тези 23 години преход политиката неотменно влияеше върху професионалната работа във вътрешното министерство.
Моят приятел е опитен служител, видял е какво ли не и добре знае, че ще изкара на поста малко по-дълго от следващите избори. Тогава ще дойде нов министър. Той ще смени своите заместници, главния секретар и поне 80 процента от ръководителите на ключови длъжности.
Съответно новата политическа власт ще дойде със своите икономически кръгове в сянка. Те, разбира се, до изборите са били под кръстосан обстрел на предишното управление, но сега идват златните им 4 години. Може и по-малко, ако настъпи голям глад и студ в държавата - но това се случва сравнително рядко (1997, 2013 г.).
След като новите се окопаят във властовия ресурс и подменят войниците си в МВР, моментално се променят и приоритетите им. Както вече казахме, предишните врагове, тормозени с целия инструментариум на вътрешното министерство, се измъкват от прицела на службите. На тяхно място куршумите посрещат икономическите кръгове на предишната власт и, естествено, 3-4-ма министри, някой-друг вицепремиер, шефове на агенции и дирекции.
Р
едовите служители в министерството съответно се пренастройват към новите приоритети - тези, които са били врагове до вчера, днес са приятели, а аферистите, пазени от предишното правителство, се превръщат в пушечно месо (има, разбира се, и такива, които са в абонаментни отношения с всяко управление и остават завинаги приятели на държавата).
Тази пренастройка за оперативните работници в МВР се е превърнала в безобидна рутина. Нещо като да си завъртиш часовника с един час напред при смяната на часовото време или да си отвориш чадъра, когато завали.
С
ъщата е и ситуацията в Агенция "Митници" - тя е не по-малко важна за овладяване от всяка власт, тъй като бе хранилка на много управления след 1989 г. Там също с всяка смяна на правителството се променят приоритетите - едни аферисти се пазят, а други се атакуват. И понеже тази практика вече се е превърнала в рефлекс, дори и честните митничари са станали по-гъвкави и от колегите си в МВР в политическата пренастройка, която всъщност си е една бизнес схема, маскирана неумело с лозунги клишета.
Когато обаче пренастроиш така системата, че си затваряш с години очите пред големите наркоканали, които текат под носа ти, рязко излизаш извън семплата вътрешна политико-икономическа схема и се гмуркаш в окото на голям международен скандал (виж разследването как митниците изпуснаха 1200 кг хероин за 21,5 млн. евро на 8-а и 9-а стр. в новия брой на "168 часа").
Още повече в случая с бившия шеф Ваньо Танов, който хвърли всички усилия на подчинените си в пресичането на стоковата контрабанда и в крайна сметка не постигна абсолютно нищо съществено по този въпрос, но в същото време наркоразкритията на митниците по границата ни с Турция паднаха драстично.
В
резултат тонове хероин години наред са преминавали и продължават да преминават безпрепятствено през България, за да захранват клиенти в цяла Западна Европа.
Ето това със сигурност няма да се хареса на партньорите ни в Европейския съюз.
И дано да ги ядосаме повече - защото това е единственият шанс да ни принудят да наложим механизми за намаляване на морално нездравия натиск върху професионалните служители в силовите министерства и агенции.
Там към добре познатите разновидности стрес учените вече добавят и световъртеж от перманентните пренастройки на приоритетите.
Има го и моят приятел, въпреки че още от първия си ден на началнически пост вече се подготвя за неизменното обезглавяване след 4 години...