Над 154 млрд. лв. наброява приблизително богатството на българите. За изчисленията са използвани изходните данни, актуални за края на септември 2013 г. В тази сума влизат спестяванията и жилищата на хората, а от тях са извадени потребителските и ипотечните кредити, които имат да плащат.
В цифрата не са включени притежаваните ценни книжа, тъй като за тях няма обобщени данни. Според сайта на Българската фондова борса пазарната й капитализация е 7,7 милиарда акции, които са нечия собственост. Освен това има българи, които търгуват на световните фондови борси и никъде няма информация какви пари притежават в акции на международни компании. От време на време става ясно, че депутат, министър или висш държавен служител търгува с акции, когато декларира стойността им пред Сметната палата.
В сумата също така не са включени земеделските земи.
37,7 млрд. лв. са спестяванията на гражданите и домакинствата в банки към 30 септември. По същото време изтеглените кредити - ипотечни и потребителски, са 53,7 млрд. лв.
Най-голямото богатство се оказват жилищата на българите
Общата им цена е над 140 млрд. лв. Разбира се, ако се смята по средната стойност на квадратен метър за 2013 г. по данни на Националния статистически институт - 865,04 лв.
В сравнение с предишната година разликата в стойността на апартаментите и къщите е намаляла с близо 10 млрд. лв. Забелязва се, че най-големите имоти - пет- и шестстайни, са значително намалели според данните на статистиката.
Като цяло в страната апартаментите и къщите са близо 4 милиона. Най-много са едностайните апартаменти, които са 349 490. Най-малко, естествено, са къщите с шест и повече стаи - 127 хиляди, които в по-голямата си част са в селата.
През последните десет години националният доход и средната работна заплата в България се удвоиха. Така сме попаднали в групата на страните, които се справят добре с кризата, без да са прибягвали до помощ отвън.
Изстраданият урок номер едно е: финансовата дисциплина се отплаща с по-голямо богатство. Колкото и да е скептичен работещият българин, той ясно съзнава, че макар и по-беден, е по-добре от гръцките си колеги. Според придобилите популярност напоследък изследвания на щастието и поведенческата икономика в надпреварата да станеш по-богат
 по-важно е непрекъснатото постъпателно движение,
отколкото абсолютният размер на богатството.
Преди време експерти питаха международни банки в Ню Йорк каква стратегия да следваме, за да живеем по-добре. Отговорът беше кратък като от бестселър по бизнес мениджмънт:
"Ако гледаме реалистично, България няма голямо геостратегическо значение, има почти нулева геополитическа тежест и е пренебрежимо малък пазар. Единствената стратегия, която ви остава е... станете богати! Както направиха датчаните. Съсредоточете се само върху онова, което ви носи по-голям доход при най-малки разходи." Кратко и ясно. И ужасно безполезно, ако не го превърнеш в действие.
Преди няколко години Центърът за изследване на демокрацията посочи областите, в които подобряването на държавното управление е наложително, ако искаме да сме по-богати: приватизация, обществени поръчки, лицензиране, държавни разходи, конфликти на интереси, конкуренция. Загубата на доход от лошо управление е трудно измерима, но ако съберем всички пропуснати ползи и нанесени щети, идентифицирани в годишните доклади за оценка на корупцията, вероятно сега можехме да бъдем поне три до четири пъти по-богати спрямо началото на хилядолетието. Изводът е, че за да функционират пазарите, които създават богатство, трябват работещи институции. Ще ставаме толкова по-богати, колкото по-конкурентоспособни са българските фирми и колкото по-висока е производителността на труда. Международният институт за развитие на мениджмънта в Швейцария дава
над 300 показателя за конкурентоспособност
От тях могат да бъдат изведени няколко важни извода за факторите, които ще ни направят по-богати. Не е достатъчно да имаш най-ниските заплати, вкл. на мениджърите, и най-ниските данъчни ставки в Европа, ако не предлагаш по-високо качество на работната сила и на държавната администрация. По-качествени образование и научно-технологична система са най-важните дългосрочни фактори за повишаване на доходите в страната. Българската администрация трябва да развие капацитет да предоставя висококачествени услуги на гражданите и бизнеса, вместо да се изживява като наказателен отряд. Накрая ще заключа, че постигането на средна заплата от 2500 евро е възможно, но през следващите 10-15 години, но за да се реализира, е необходимо огромно количество работа и енергия. И лидерство. Историята на националните катастрофи ни учи, че липсата на добри лидери е пагубна, дори да спечелим всички битки.